Решение № 174 от 11.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Бургас, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря Д.И. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20242120205104 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „***” ЕАД с ЕИК:

**********, против Наказателно постановление № 22-0002043/05.12.2024 г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Бургас , с което за нарушение на чл. 6б, ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, на основание чл. 105, ал.

1 от ЗАвПр, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 200 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за незаконосъобразност на санкционния акт.

В съдебно заседание дружеството се представлява от юрк. С., който поддържа жалбата.

За Административнонаказващия орган, не се явява представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката НП е връчено на 11.12.2024 г., а жалбата е депозирана на 16.12.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 11.11.2024 г. около 15:30 часа в ООАА- Бургас, ул. ***, след извършена справка във връзка със Заповед за ПАМ № РД-14-5122/07.11.2024 г. било констатирано, че фирма "***" ЕАД, притежаваща лиценз № *** за обществен превоз на товари на територията на Република България, няма назначено лице, което да ръководи постоянно и ефективно транспортната дейност на фирмата.

За констатираното св. С. А. съставила АУАН № 340760/11.11.2024 г. за нарушение на чл. 6б, ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.

АНО, сезиран с преписката изцяло възприел изложените в акта факти, поради което издал обжалваното наказателно постановление.

1

Съдът кредитира изцяло депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни, кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед РД-08107/29.02.2024 г., в срока по чл. 34 от ЗАНН. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. Съставът намира, че става недвусмислено ясно, че се твърди нарушението, че нарушението е извършено на датата на установяването му от актосъставителя- 11.11.2024 г. По отношение на всички останали доводи относно дали това е правилната дата, същите са такива по същество и ще бъдат обсъдени по-надолу в мотивите.

Съдът намира, че не е допуснато процесуално нарушение, като не е изписана словесно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, тъй като същата е обща санкционна разпоредба, отнасяща се за всички неуредени изрично случаи на нарушения по закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

В обобщение, липсват формални основания за отмяна на обжалваното постановление.

По същество, съдът намира, че обжалваното постановление е и материално законосъобразно.

Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 6б, ал. 1 от Наредба № 33 транспортната дейност на лицата, извършващи обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България трябва да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност.

На първо място, от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е регистриран като лице, извършващо обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, като е без значение дали реално е извършвал такава дейност, или не.

Също така, след като лицето е получило лиценз за тази дейност, следва да спазва съответните изисквания, които законът предвижда, като неспазването на някое от тях не води автоматично и до отпадане на лиценза. С оглед изложеното, за дружеството е съществувало задължението по чл. 6б, ал. 1 от наредбата.

На второ място, видно от справката на л. 25, от данните за лиценза на жалбоподателя става ясно, че като ръководител транспортна дейност е било назначено на трудов договор лицето Г.М.. Същевременно, от справката за актуални трудови договори на л. 24 става ясно, че трудовото правоотношение на това лице е било прекратено на 11.12.2021 г. След като липсват данни жалбоподателят да е посочил друго лице като ръководител на транспортната дейност, то следва изводът, че към 11.11.2024 г. действително такова лице не е имало.

Остава да се изясни въпросът дали 11.11.2024 г. е датата, на която е извършено нарушението, или за такава следва да се счита датата на прекратяване на трудовото правоотношение на М.- 11.12.2021 г.

Настоящият състав намира, че както актосъставителят, така и АНО, правилно са посочили като дата на нарушението 11.11.2024 г.- датата на установяването му от актосъставителя. Наредбата изисква във всеки един момент транспортната дейност на лицата, извършващи обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България трябва да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност. Следователно, във всеки един момент, в който това е изискване не се спазва, е налице извършване на нарушение, т.е. касае за едно състояние на продължено нарушение. Поради това и след като е установено, че на 2

11.11.2024 г. липсва ръководител на транспортната дейност на жалбоподателя, то правилно е ангажирана отговорността му. В този смисъл, съставът намира всички доводи във връзка с неправилното определяне на датата на нарушението и свързаните с това последици, за неоснователни.

С оглед изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

АНО правилно е приложил общата санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, съгласно която за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. Размерът на санкцията е фиксиран и не може да бъде изменян.

Липсват основания за квалифицирането на случая като маловажен, тъй като не се констатират обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност от обичайното. Напротив, видно е, че в продължение на близо три години жалбоподателят не е изпълнявал изискването на чл. 6б, ал. 1 от наредбата.

В обобщение, обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0002043/05.12.2024 г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 6б, ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, на основание чл. 105, ал.

1 от ЗАвПр, на „*** с ЕИК: **********, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3