Решение № 5 от 06.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№5 гр. С., 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251800600714 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с въззивна жалба от защитника на подсъдимия А. А. Е. - адв. М. Н. против Присъда № 7 от 10.03.2025 г., постановена по НЧХД № 717/2023 г. по описа на Районен съд –Б..

С посочената Присъда № 7 от 10.03.2025 г. на Районен съд - Б., постановена по НЧХД № 717/2023 г. по описа на същия съд, подсъдимият А. А. Е., ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 25.01.2020 г., около 01.00 часа през нощта, в нощен клуб „Е.“, гр.Б., чрез нанасяне на удари с ръка, е причинил на Н. И. П. от гр.С. лека телесна повреда, изразяваща се в травматична централна перфорация на лявата тъпанчева мембрана, кръвонасядане на левият среден лицев етаж, кръвонасядане на дясна подбедрица, мозъчно сътресение с амнестични данни за нарушение на съзнанието, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което го е осъдил на наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес гр.С.,ж.к. „Б. бр.“ , ул. „С.“, бл., вх., ет., ап., за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично;

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца;

3. Безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 /сто/ часа годишно в рамките на 1 /една/ година;

Със същата присъда подсъдимият А. А. Е. е осъден да заплати в полза на РСБ. сторените разноски в размер на 200 лв.

1

Посочената осъдителна присъда е атакувана с бланкетна въззивна жалба от защитника на подсъдимия А. А. Е. - адв. М. Н., с искане да бъде отменена, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Защитникът счита, че в хода на проведеното пред първоинстанционния съд съдебно следствие, не са събрани безспорни доказателства, които да установяват съпричастността на подсъдимия, досежно обвинението по чл. 130, ал. 1 НК.

Намира сторения от първоинстанционния съд доказателствен анализ за едностранчив и превратен.

В съдебно заседание пред Софийски окръжен съд жалбата се поддържа от защитника на подс. М. - адв.Н. на изложените в нея основания. Отделно от изложеното в жалбата се изтъква, че присъдата е постановена при липса на мотиви, доколкото първоинстанционният съд е извел спорна фактическа обстановка, от която не става ясно с какви конкретно удари подсъдимият М. е причинил телесните увреждания на пострадалия. Също намира, че съдът не е направил необходимия доказателствен анализ, като само едностранчиво е обсъдил част от показанията на разпитаните по делото свидетели. По изложените съображения претендира за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият А. А. Е., редовно призован, не се явява.

В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се оспорва от повереника на частния тъжител Н. И. П. - адв. М.. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички правно значими факти, които са свързани с предмета на доказване по делото и е изложил стройни мотиви, относно това кой какви удари е нанасял и е причинил телесна повреда на инкриминираната дата. По изложените съображения намира, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

На първо място настоящият състав констатира, че присъдата е постановена при съществено процесуално нарушение по см. на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. второ, вр. с ал. 1, т. 2 НПК, поради това че изготвените мотиви следва да се приравнят на липса на такива. Изготвените към присъдата мотиви, предмет на настоящото обжалване не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, озаглавен „Съдържание на присъдата“ съгл. който: „В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят“.

В постановените от първоинстанционния съд мотиви към присъдата липсва анализ на доказателствата по делото в пълнота, с оглед противоречията между показанията на разпитаните по делото свидетели. Пред първоинстанционния съд са разпитани множество свидетели, в това число П. В.П.., М.К. К., Ц. Г. Н., Л. Д. Е., Н.Х. Г., М.М. Д., Н. В.В.. Отделно подсъдимият М. се е възползвал от правото си да даде обяснения по делото. Условно, разпитаните по делото свидетели, могат да се 2 разделят като тези на обвинението и тези на защитата. Така между показанията на свидетелите П. В.П.., М.К. К., Ц. Г. Н. и Н. В.В. от една страна, и тези на Л. Д. Е., Н.Х. Г., М.М. Д. от друга страна, са налице съществени противоречия по отношение на събитията развили се в конкретната вечер в нощен клуб „Е.“, гр.Б. и по конкретно по отношение на това дали подсъдимият е нанесъл удари/удари на пострадалия Н. И. П. и кой е станал причина за започване на конфликта. Всички тези противоречия по отношение на събраните по делото гласни доказателствени средства са останали необсъдени в мотивите към постановената присъда. Така първоинстанционният съд е обсъдил единствено показанията на свидетелите П.

В.П.. и Н. В.В., като е посочил единствено какво са възприели последните във въпросната вечер, без обаче да ги анализира и да ги съпостави с останалите събрани по делото доказателства, без изобщо да посочва защо кредитира именно техните показания и поради каква причина. От вниманието на първоинстанционния съд изобщо са убегнали показанията на свидетелите Л. Д. Е., Н.Х. Г. и М.М. Д., които не просто не са обсъдени, но не са съпоставени с останалите събраните по делото доказателства. Първостепенния съд се е спрял единствено на обясненията на подс. М., като е посочил защо не ги кредитира, но изобщо не ги е съпоставил с показанията на разпитаните по делото свидетели.

Отделно на стр. 2, абзац 5 от мотивите, първоинстанционният съд е посочил, че кредитира показанията на разпитана в хода на ДП свидетелка, с имена В. Н., каквото лице в качеството му на свидетел не е разпитвано. Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че настоящото производство е от частен характер и събраните в хода на предшестващото го ДП № 39/2020 г. на РУ – Б. /приложено към настоящото дело/ доказателства, не са част от доказателствената съвкупност, без да бъдат изрично приобщени, което не е било сторено. Лице с посочените имена не е било разпитвано в качеството й на свидетел по настоящото дело, а показанията на последното са поставени в основата на мотивите на първоинстанционния съд. Вероятно в случая се касае за техническа грешка, но за въззивния съд е невъзможно да прецени кой конкретно разпитан по делото свидетел е имал предвид първоинстанционният съд. Отделно и независимо от това показанията на свидетелите, които са били обсъдени от първоинстанционния съд, са само прЕ.зказани, без да са подложени на анализ и съпоставени с останалите събрани по делото доказателства. По този начин районният съд не е изпълнил задължението си за анализ на доказателствата и обсъждане на противоречивите доказателства, с посочване, кои от тях приема, кои изключва и защо. Да се анализират /преценят/ доказателствата означава, да се обсъдят подробно и задълбочено показанията, след което да се изложат съображения, защо се приемат или отхвърлят. В резултат на анализа на доказателствата следва да се направи оценка на достоверността им, т.е дали са противоречиви, заинтересовани, последователни и т.н. При оценката за достоверност на показанията на свидетелите от значение, на първо място, е внимателното изследване на съдържанието на свидетелските показания, като се проследи логическата им последователност в тяхната цялост, което съдът не е сторил. Съдът е следвало задълбочено да анализира всички доказателствени източници и да ги съпостави, като прецени на кои от тях да даде вяра и кои да изключи.

Отделно е налице неяснота в мотивите относно приетите за установени фактически положения по отношение на инкриминираното с тъжбата деяние. Така с постановената присъда първоинстанционният съд е признал подс. М. за виновен в това, че на 25.01.2020 г., около 01.00 часа през нощта, в нощен клуб „Е.“ гр. Б., чрез 3 нанасяне на удари с ръка, е причинил на Н. И. П. от гр.С. лека телесна повреда, изразяваща се в травматична централна перфорация на лявата тъпанчева мембрана, кръвонасядане на левият среден лицев етаж, кръвонасядане на дясна подбедрица, мозъчно сътресение с амнестични данни за нарушение на съзнанието, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота -престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. В изготвените мотиви към присъдата обаче от фактическа страна съдът не е изложил конкретни действия на подсъдимия, установени посредством събраните по делото доказателства, които да са довели до причиняване на описаната телесна повреда на пострадалия. Така съдът е приел единствено, че на посочената дата подсъдим и пострадал били на земята, а в заведението настанала суматоха, тъй като се сбили двете компании – тази на А. М. и тази на Н. И. П.. Горното води до абсолютна неяснота на мотивите, тъй като изобщо не става ясно кога и по какъв начин са нанесени ударите с ръка от страна на подсъдимия М. по отношение на пострадалия. Посоченото е отделно основание да се приеме, че е налице пълна липса на мотиви по см. на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. второ, вр. с ал. 1, т. 2 НПК.

Следва да бъде отчетено също, че на стр. 5, абзац 2 от мотивите, съдът е приел също, че подсъдимият е казал на тъжителя израз, унизителен за неговата чест и достойнство, с което е осъществил и състав на престъпление по чл. 146, ал.

1 НК. Така приетото в мотивите буди абсолютно недоумение, при условие, че с тъжбата е повдигнато единствено обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

На следващо място на присъдата се явява и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, изразяващо се в противоречие между диспозитив и мотиви, относно определеното на подсъдимия наказание „Пробация“ и конкретните пробационни мерки, които съдът е приел, че следва да включва то, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Няма спор нито в доктрината, нито в практиката на съдилищата, че съдебните актове трябва недвусмислено, конкретно и без вътрешни противоречия да дават отговор на всички обсъждани в тях фактически и правни въпроси, в кръга на които безспорно попада и индивидуализирането на наказанието за съответното престъпление, видно и от нормата на чл. 301, ал. 1, т. 3 – т. 6 НПК. Необходимостта от пълно съответствие между диспозитива на присъдата и мотивите към него се основава и на принципа на логическо правно и фактическо единство, за да бъде постигнато изискването, обективирано в Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС, за правилност, законосъобразност и убедителност на съдебния акт. Постигането на това изискване е възможно само като се съблюдава посоченото единство между отделните части на присъдата. Въпреки условното си разделение на диспозитив и мотиви, присъдата представлява единен краен акт на решаващия съд, състоящ се, съобразно закрепеното в чл. 305 НПК, от диспозитив и мотиви. Последните са логическо продължение и обосновка на диспозитива, като двете заедно съставляват посоченото единство. Мотивите трябва ясно и недвусмислено да изясняват волята на решаващия съд, като това условие важи в пълна сила и за отмереното наказание и правните съображения за него. Недопускането на противоречия между мотиви и диспозитив е изключително важно, с оглед значението, което всяка една от тези части на присъдата има. Между тях не може да има противоречие, включително и по отношение на вида и размЕ. на наказанието и правното основание, въз основа на което е определено. В 4 конкретния случай, не е налице такова единство по отношение на вида на пробационните мерки, които съдът е приел, че следва да бъдат включени в определено наказание „Пробация“ на подсъдимия, а е налице съществено противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата именно в тази й част.