Решение № 277 от 28.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Кюстендил, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500067 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 ГПК.

С решение №497 от 07.11.2022г. постановено от Дупнишкия районен съд, по гр.д.№693/2022г., по описа на същия съд е признато за установено по отношение на Д. И. П., ЕГН ********** с постоянен адрес ******************************* че Църковно настоятелство при храм „Свети

Великомъченик

Георги

Победоносец“,

ЕИК

*********, представлявано от иконом Г.М.П., е собственик на следния недвижим имот 112 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №300-5-56/30.07.2004г., на ИД на АГКК, с последно изменение засягащо поземления имот 01.06.2015г., с адрес на поземления имот - *************************, площ по кадастрална карта 11 463.00 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: за култува, религиозна сграда, комплекс, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:1576, върху който е изграден/ поставен ресторант "Д.", обозначен, като сграда с идентификатор ***, със застроена площ 75.00 кв.м., 1 граничеща с улица "Княз Борис І" и Д. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес ************************************* е осъден да предаде владението на гореописания имот на Църковно настоятелство при храм" Св.Великомъченик Георги Победоносец".На основание чл.59 ЗЗД Д. И. П., ЕГН

********** с постоянен адрес

************************************* е осъден да заплати на Църковно настоятелство при храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец", ЕИК ********* сумата 3 154.00 лв., представляваща обезщетение за ползата от която е бил лишен собственикът вследствие невъзможността да ползва собствения си имот -112 кв.м, от поземлен имот с идентификатор 68789..17.76 по КККР одобрени със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот - 01.06.2015г. , през периода от 09.05.2021г. до 11.04.2022г.На основание чл.78, ал.1 ГПК Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес ************************************* е осъден да заплати на Църковно настоятелство при храм "Св.Великомъченик Георги Победоносец", разноски по делото в размер на 1721.16 лв. В срока за обжалване на решението, определен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.Ю. Д., като пълномощник на Д. И. П., със съд.адрес за призоваване гр.Дупница, ул.“Солун“№1, ет.1.В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението.Противопоставени са следните обстоятелства – жалбоподателят е собственик на търговски обект, изграден в имот собственост на ищеца с тяхно съгласие и изрично разрешение, правото му на собственост не било оспорено, както той не е оспорил собствеността на терена върху част от който е разположен този обект, сочещо че Настоятелството не възразява изграждането на търговски обект върху терена, принадлежащ на Църквата. Сочи се противоречие в съдебния акт, според който търговският обект е изграден пред 1999г., с инвеститор на преустройството ИТ"Е.К.-Д"“, на 15.04.1999г.е издаден акт за узаконяване №13/1999г., на Църковно настоятелство при храм „Свети Великомъченик Георги Победоносец “ – Дупница, търговският обект е заснет в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Дупница, одобрени със заповед №300-5- 56/30.07.2004г., на ИД на АГКК, като сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 75 кв.м., 1 етаж, предназначена, като сграда за търговия.Констатациите на съда, в които един и същ търговски обект е определен, като преместваем, а също и като строеж се 2 сочат в подкрепа на становището за неправилност на решението.В допълнение е цитирана разпоредбата на чл.23 от Закона за кадастъра и имотния регистър, според която само сгради, включително изградени в груб строеж, както и съоражения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелен обект, подлежат на заснемане, а не преместваеми обекти, какъвто е процесния.Многозначителни са твърденията ,че Агенция по кадастар и имотен регистър не заснема преместваеми обекти според жалбоподателя, като .Едновременно с това е заявено, че този обект не може да бъде преместен, без да бъде разрушен .Поради непредставено решение на Църковно настоятелство, за завеждане на дело и одобрение на това решение от Епархийския Митрополит, на основание чл.22, ал.1 от Закона за вероизповеданията и във връзка с чл.154 т.12 от Устава на Българска православна църква се оспорва активната легитимация на ищеца във връзка с предявения иск.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и решаване на спора по същество.

Препис от жалбата е връчен на Църковно настоятелство при Храм „Св.Великомъченик Георги Победоносец“, гр.Дупница, ул.“Кирил и Методий“№1, ЕИК *********. В законоустановения срок е подаден писмен отговор – в отговора е изразено становище за неоснователност на подадената жалба и искане за отхвърлянето и като неоснователна.Становището си ответната страна, основава на следните факти и обстоятелства – проведено е надлежно доказване, с допустими и относими към предмета на спора доказателства, въз основа на които са направени съответни правни изводи.В отсъствие на посочване на конкретна материално – правна норма, чието нарушение, се сочи, като осноавние за неправилност на решението, тези оплакванията са определени, като несъстоятелни , в отсъствие на правни аргументи, обосноваващи изводите на съда.Ответникът поддържа, че статутът на т.нар ресторант „Д.“ – преместваем обект, бил доказан.Сочи се становище на Главния архитект на Община Дупница, според което“ предвид наличните документи и начина на изпълнение е със статут на преместваемо съоражения, съотносимо към действащата към момента разпоредба на чл.56, ал.1 ЗУТ във вр. с пар.5 т.80 от ДР на ЗУТ.Уточнено, че въпросното становище( акт на компетентен орган) не е оспорено от Главния архитект на Община Дупница, 3 като не са направени и доказателствени искания.Обстоятелството относно възможността обектът да бъде преместен, без евентуални поражения за ламарините на ответника, е оцненено като ирелевантно, доколкото обекта ресторант „Д.“ представлява именно ламарини и желязо.С оглед данните по делото, относно статута на Храмът „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ – самостоятелна юридическа единица, в диоцеза на „Софийска епархия под ведомството на Св.Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия“, то „Църковно настоятелство“ е активно легитимирано да движи делата му.Аргумент в подкрепа на становощито си ответникът намира в обстоятелството, че правото му на собственост върху терена не е оспорено, както не е оспорено владеенето на въпросните определени квадратни метри от ПИ.

По делото е налична и частна жалба вх.№8157/12.10.2022г., подадена от адв.Л.Г.Г., пълномощник на Д. И. П. от с.Говедарци, насочена срещу определение, с което е оставено без уважение искане за спиране на делото, във връзка с представяне решение на Църковно настоятелство за образуване на делото, както и Одобрение на това решение от Епархийския Митрополит, съгласно чл.22, ал.1 от Закона за вероизповеданията и във вр. с чл.154 т.12 от Устава на българската православна църква.

В отговор на частната жалба, подаден от Църковно настоятелство при храм „Св.Великомъченик Георги Победоносец“ гр.Дупница, ул.“Кирил и Методий“№1, ЕИК ********* е изразено становище за недопустимост на подадената частна жалба и искане ,за оставянето и без уважение.Становището се основава на разпоредбата на чл.274, ал. ГПК според която от Инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната прлеценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт, както и определенията подлежащи на проверка с обжалваното решение.Неоснователността на жалбата се основава и на удостоверение изх.№713 от 27.06.2013г. на Софиийска Св.Метрополия, според която Храмът „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ е самостоятелна юридическа единица в диоцеза на Софийска епархия под ведомството на Св.Синод на Българска православна църкв.Българска патриаршия и Църковно настоятелство при храма според ответната страна имат право и задължения да движат делата на Църквата.

4

Нови доказателства страните не са посочили .

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о).

Като има предвид ограниченията на въззивния контрол на основание разпоредбата на чл.269 ГПК и с оглед изявленията в разменените книжа, спорът във въззивното производство не е свързан с правото на собственост на ищцовата страна върху терена, обект на ревандикация а по преценка на обстоятелството, има ли основание за фактическа власт на ответника върху този имот, с държането на търговски обект, с оглед твърденията на въззивника, че въпросния обект е заснет като сграда с траен статут.

Обект на ревандикация е площ, отразена на скица №15-32414128.03.2022г.,представляваща поземлен имот с идентификатор ***, в който се намират няколко сгради сред които и сграда *** със застроена площ 75 кв.м., ет.1, предназначение – сграда за търговия.

Правото на собственост върху този имот се основава на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №268 от 03.10.1918г.( л.7 от д), като намираща се в него е посочена Черквата „Свети Георги“.

Ресторант „Д.“ както е описана сградата в исковата молба, е била 5 притежание на ЕТ "Т.А.-Т.", ЕИК ********, като с решение от 12.11.2015г. постановено по гр.д.№980/2015г. е била постановена ревандикация в полза Църквата срещу ЕТ“Таня Асенова – Тед“ и е признато право на собственост на Църквата по отношение на 112 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, върху който е изграден/ поставен ресторант барче –„Д.“, обозначен като сграда №*** със застроена площ от 75 кв.м., бр. етажи 1, сграда за търговия.Освен това едноличния търговец ЕТ „Таня Асенова – Тед“ е осъден да заплати на Църковно настоятелство при храм“Свети Великомъченнк Георги сумата 1200.00 лв, представляваща обезщетение за ползата от която е бил лишен собственика ,вследствие невъзможността за ползва собствения си имот – 112 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №300-5-56/302004г. на ИД на АГКК, през периода 12.04.2015г. до 29.06.2015.Представена е и нотариална покана отправена от Настоятелството до Тодор К. за освобождаване на същия терен, предоставен по Договор за наем, поради неплащане на дължимата наемна цена.