Решение № 1522 от 27.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1522 гр. Плевен, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20224430106736 по описа за 2022 година

Пред РС Плевен е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез адв.Я. А. от ПАК, против В. Б. М., ЕГН **********, от ***. В молбата се твърди, че дружеството стопанисва хранителен магазин в ***. Посочва се, че на 27,03,2019 г. бил сключен договор с ответницата за счетоводно-консултантско обслужване на дружеството, като било уговорено месечно възнаграждение в размер на 150,00 лева.

Твърди се, че комуникацията с ответницата била трудна, а ищцата констатирала пропуски в работата й, в резултат на което през м.декември 2021 г. управителят на ищцовото дружество се срещнал с ответницата и я уведомил, че не е доволен от работата й и желае да прекратят договора. Твърди се, че през м.май 2022 г. наличните документи били предадени на счетоводна къща за преосчетоводяване и установяване на състоянието на фирмата, като проверката установила, че извършените до момента действия са непрофесионални, а съставените счетоводни отчети са грешни или непълни; липсвала ГДД за 2020 г. и за 2021 г.

Установили се множество наложени на дружеството актове с финансови санкции, плащани чрез прихващане от възстановеното ДДС. Било установено и сключването на ТД между дружеството и сестрата и съпруга на ответницата. Посочва се, че дружеството било претърпяло щети в размер на около 16 000,00 лева, които ответницата възстановила чрез няколко превода. Твърди се, че дружеството е заплатило на счетоводната къща за преосчетоводяване сумата от 1920,00 лева, която не е възстановена от ответницата. Ищецът твърди, че тъй като ответницата не е изпълнила задълженията си по сключения договор за счетоводни услуги, дължи обезщетение в размер на 5400,00 лева, равняващо се на 1 получените месечни възнаграждения за периода 01,04,2019 г. – 01,04,2022 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ. В заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по Договор за счетоводно-консултантско обслужване от 27,03,2019 г. в размер на 5400,00 лева, равняващо се на месечните възнаграждения по договора за периода 01,04,2019 г. – 01,04,2022 г., както и сумата от 1920,00 лева, представляваща разходите, направени от дружеството за извършване на договорената работа от трето лице, ведно със законната лихва от подаване на ИМ. Претендират се разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете като доказани. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, за развити пространни доводи за основателност на исковете.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който сочи, че претенцията е допустима, но е неоснователна. Твърди се, че не са представени доказателства за необходимостта от цялостно преосчетоводяване. Посочва, че единствените вреди, които ищецът е претърпял, са от няколко издадени наказателни постановления, които са платени от ответницата. Посочва се, че е имала готовност да подаде ГДД за 2021 г., но бащата на управителката на дружеството й казал, да не я подава, тъй като е упълномощил друга фирма да го направи. Твърди се, че обемът на работа не включва само подаването на ГДД, поради което е недопустимо да се иска връщане на възнаграждението, което е получено за целия период. Ответницата твърди, че е имала устна договорка да се заплащат осигуровки на нея или друго, посочено от нея лице, но въпреки всичко възстановила заплатените от дружеството осигуровки за нея и лицата ***. Посочва се, че след установяване на пропуска за подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020 г. признала вината си и заплатила всички глоби и актове за това нарушение, наложени на дружеството. Твърди се, че бащата на управителката на фирмата отправил заплахи за саморазправа, което наложило да подаде жалба до прокуратурата. Твърди се, че за тригодишния период е водела счетоводството на дружеството, като работата й е била приета без възражения, като проблемът е възникнал, когато е установено неподаването на ГДД за 2020 г. Моли съда да отхвърли иска, като представя писмени доказателства. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, проц.представител на ответницата сочи, че исковете са неоснователни, тъй като за констатираните пропуски ответницата е заплатила наложените санкции от НАП. Твърди се, че ищецът е следвало да осъществява надзор над работата на ответницата като счетоводител, и е нелогично за такъв дълъг период да е бил недоволен, но да не е имал претенции.

Посочва, че евентуалното уважаване на исковете би се приравнило на полагане на робски труд от ответницата – без заплащане, а тя все пак е извършвала счетоводно обслужване.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна

От представения по делото в заверено ксерокопие Договор за счетоводно-консултантско обслужване от 27,03,2019 г., се установява, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответницата се е задължила срещу възнаграждение в размер на 150,00 лева месечно да извършва писмени и устни счетоводно2 консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство.

От представеното копие от фактура №0000002055/24,08,2022 г. с доставчик *** и получател ищеца, се установява, че за изготвяне на ГФО за 2020 г., изготвяне на ГФО за 2021 г. и ГДД 2021 г., както и за софтуерна услуга ищецът е заплатил на доставчика сумата от 1920,00 лева.

От представеното копие на платежно нареждане от 23,08,2022 г. се установява, че ответницата е заплатила на ищеца сумата от 400,00 лева с основание „НП №647102F657524/12,07,2022 г.“.

От представеното копие на платежно нареждане от 23,08,2022 г. се установява, че ответницата е заплатила на ищеца сумата от 440,00 лева с основание „НП №647101F657543, НП №638527-F658451“.

От представеното копие на платежно нареждане от 29,08,2022 г. се установява, че ответницата е заплатила на ищеца сумата от 200,00 лева с основание „НП №574051F602340/23,04,2021 г.“.

От представеното копие на платежно нареждане от 04,07,2022 г. се установява, че ответницата е заплатила на ищеца сумата от 2628,20 лева с основание „сума за осигуровки В. М.“.

От представеното копие на платежно нареждане от 04,07,2022 г. се установява, че ответницата е заплатила на ищеца сумата от 5750,52 лева с основание „сума за осигуровки ***“.

От представеното копие на платежно нареждане от 04,07,2022 г. се установява, че ответницата е заплатила на ищеца сумата от 6971,64 лева с основание „сума за осигуровки ***“.

От представеното копие на платежно нареждане от 29,08,2022 г. се установява, че ответницата е заплатила на ищеца сумата от 240,00 лева с основание „за искане за извлечение 11,07,2022 г.“.

От представената разпечатка на кореспонденция по ел.поща се установява, че в периода 13,06,2022 г. – 06,07,2022 г. ответницата е изпращала различна по вид информация /от наименованието на прикачените файлове не може да се установи каква/ на дружеството ***.

От изисканото копие от НП №647102-F657524/12,07,2022 г. на ТД на НАП се установява, че със същото е наложена санкция на ищцовото дружество в размер на 400,00 лева за непредставяне на ГФО за 2020 г. и неподаване на декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2020 г.

От изисканото копие от НП №638527-F658451/31,05,2022 г. на ТД на НАП се установява, че със същото е наложена санкция на представляващия ищцовото дружество в размер на 40,00 лева за неподаване в законния срок на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020 г.

От изисканото копие от НП №647101-F657543/12,07,2022 г. на ТД на НАП се установява, 3 че със същото е наложена санкция на представляващия ищцовото дружество в размер на 400,00 лева за непредставяне на ГФО за 2020 г. за вписване и обявяване, и неподаване на декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2020 г.

От показанията на св.*** се установява, че ответницата винаги в последния момент подавала декларациите. Посочва се, че още около нова година взели решение да я сменят, като я уведомили; ответницата опела ангажимент да им движи документите, докато си намерят друг счетоводител. Твърди се, че от началото на 2022 г. започнали да подсещат ответницата, че трябва да подготви данъчните декларации, няколко месеца отлагала и в последния момент заявила, че лаптопа й е счупен. Свидетелят сочи, че ако счетоводната работа е само подаване на ДДС-декларации, то си е вършила работата, но има и други счетоводни операции.

От показанията на св.*** се установява, че се запознал с ответницата на 30,06,2022 г., когато трябвало да се подаде ГДД за 2021 г. Свидетелят сочи, че се опитал да събере информация, но за 2020 г. липсвало декларация. Твърди се, че след като подали декларацията за 2021 г., се наложило преосчетоводяване, тъй като имало неточности – неосчетоводени фактури – както в 12-месечния срок, така и извън него. Посочва се, че са прегледали счетоводството и документацията за 2021 г., като на месец около 200 фактури са осчетоводявани. Свидетелят сочи, че неговото дружество подало декларацията за 2021 г. в последния срок, но после подали и коригираща, тъй като първата била грешна с оглед факта, че нямало декларация за 2020 г., а те са свързани. Свидетелят посочва, че било установено, че в ищцовото дружество имало назначени хора на високи прагове, за които управителя на дружеството не знаел и не ги познавал.

От заключението на ВЛ по СИЕ, депозирано на 10,05,2023 г., се установява, че за периода от м.април 2019 г. до м.юли 2022 г. от ищцовото дружество са подавани СД по ЗДДС в срок; в последствие част от тях са били анулирани – 4 бр. за 2019 г., 3 бр. за 2020 г., 8 бр. за 2021 г. и 2 бр. за 2022 г., като коректните СД по ЗДДС са подадени в срок. ВЛ е установило, че в информационната система на НАП няма данни за подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2020 г. за ищцовото дружество. ВЛ посочва, че по две НП на ищцовото дружество са наложени санкции в общ размер на 600,00 лева, платени от сметка на ищеца на 27,09,2021 г., 15,10,2021 г., 25,07,2022 г. и 15,08,2022 г. ВЛ е установило, че лицата ***, В.

Б. М. и *** през периода 01,04,2019 г. – 31,05,2022 г. са имали сключени различни ТД с ищцовото дружество.

В допълнителното заключение на ВЛ по поставените допълнително въпроси от ищеца, депозирано на 08,06,2023 г., е посочено, че е установено несъответствие на данните, декларирани в ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№1500И0207892/30,06,2020 г. и данните, изпратени към НСИ в ГОД с вх.№14755612/30,06,2020 г., относно приходи, разходи и счетоводна загуба. ВЛ посочва също, че на част от въпросите не може да отговори, тъй като необходимата информация е налична в компютъра на ответницата. След допълнително предоставени данни, ВЛ посочва, че е установено несъответствие на данните в публикувания в ТР ГФО за 2020 г. – Счетоводен баланс към 31,12,2020 г. и началното салдо 4 в Оборотна ведомост по доставчици за 2021 г., относно стойността на „задължения към доставчици“, както и че е установено несъответствие на данните в публикувания в ТР ГФО за 2021 г. – счетоводен баланс към 31,12,2021 г. и началното салдо в Оборотната ведомост за 2021 г. относно стойността на „задължения към доставчици“.

Съдът не обсъжда останалите събрани доказателства като неотносими към правния спор.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, или да иска обезщетение за неизпълнение. Неизпълнението се проявява в две основни форми - пълно неизпълнение и неточно изпълнение. Пълното неизпълнение е налице, когато длъжникът не е осъществил предметното съдържание на дължимата престация, когато не е извършил нищо от това, което трябва да извърши или даде. Пълно неизпълнение е налице и тогава, когато длъжникът е осъществил всичко което дължи, но с такова закъснение или толкова лошо, че изпълнението е безполезно за кредитора.