Решение № 100 от 08.05.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. гр.Мадан, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100363 по описа за 2023 година

Депозирана е искова молба от М. М. Д. против Р. Е. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000,00 лева (предявен като частичен от 24 000,00 лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен психосоматичен дискомфорт, стрес, потиснатост, чувство на унижение, чувство на дискредитиране на името на ищцата в обществото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, от изложени неверни клеветнически твърдения и обидни квалификации в жалба с вх.

№ 1414/03.06.2021 г. до Районна прокуратура - ТО Мадан, Жалба вх. № 2740/04.10.2021 г., Жалба с вх. № 3026/03.11.2021г. до Районна прокуратура - ТО Мадан, жалба с вх. № 878/07.04.2022 г. до Районна прокуратура - ТО Мадан, жалба с вх. № 904/19.04.2023г. до Районна прокуратура - ТО Мадан, подадени от Р. Е. Д..

В исковата молба се твърди, че ищцата и съпругът й Х. Д. живеят в село Ч., като в същата къща живеел и брата на неговия съпруг - ответникът Р. Д. с неговото семейство. От няколко години ищцата била подложена на емоционален и психически тормоз от ответника, който постоянно пишел жалби срещу нея, в които я клевети, обижда, уронва достойнството и доброто име, с което ищцата се ползвала в обществото.

В жалба с вх. № 1414/03.06.2021 г. до Районна прокуратура - ТО Мадан Р. Д. написал:

„Жалбата ми е по повод заканите, обиди и деянията на лицата Х. Е. Д. и М. Д. живущи в с.

Ч. общ. Р. обл. Смолян ул. Д. На 30.05.2021г. между 18:00ч. - 19:00ч. същите разбиват касата на вратата на стълбището към таванския етаж на гаражите и скриват вратата, когато са извършили взлома са използвали момента в който аз и жена ми не си бяхме в къщи. За мен е ясно кои са извършителите и кой има интерес вратата да я няма въобще. Двамата са съучастници за това тя знае къде са скрили вратата....Тези две лица са преместили колчетата между моята и тяхната земеделска площ, които граничат с парцела на къщата. ...На 30.05.2021 г. М. Д. ме заплаши, че ще отреже моя захранващ кабел с ел. енергия идващ от главното табло на стълба, който минава през козирката на техния гараж въпреки писменото съгласие на съпруга й. Заяви, че ще ме остави завинаги без ток. На 31.05.2021 г. същата пред трима представители на общинска администрация гр. Р. които бяха дошли по сигнал пред жена ми и снаха ми ме нарече пиянде и др. обидни квалификации.... Вярвам, че ще бъдат 1 взети всички законови мерки и средства най-сетне да спре физическия и психическия тормоз от това семейство прилаган от 40 години насам върху мен и моето семейство!!!“ В жалба с вх. № 3026/03.11.2021г. до Районна прокуратура - ТО Мадан Р. Д. написал:

„На 25.09.2021г. като берях фасул с жена ми в градината до къщата ми М. Д. се вживяваше в ролята на съдия и ми заяви, че ще ме прати в „Г ерзьовица на почивка" и че там ми било мястото. Коя е тя, че ще определя кой и къде ще ходи несъвместимо с правните закони на Република България...Същата с чувство на удовлетвореност за безнаказаност и недосегаема ми заяви, че въпреки моите жалби никой не може да им направи нищо. До кога това семейство ще ни тормози. Няма ли закони в Република България които да ги спрат.... защо никой не е в състояние да спре него и неговата съпруга да ни прилагат психически тормоз в продължение на 40 години? Защо жена му твърди, че въпреки жалбите никой не може да им направи нищо?“

В жалба с вх. № 3026/03.11.2021г. до Районна прокуратура - ТО Мадан Р. Д. написал:

„Чрез измама и манипулирайки нашите родители му даряват северния близнак тайно от мен през 1992г. без да знаят какво подписват, поне така твърди майка ми, която все още си е жива и не може да пише и чете, а баща ми беше ходил на училище до 4 клас. ...Точно на това стълбище Х. и М. Д.и разбиха касата на отключената врата, след което крилото беше скрито. На следващия ден М. пред очите на жена ми пренася вратата от тяхното таванско помещение в моето....престъпниците почти винаги се връщат на местопрестъплението...Това е в резултат на извършеното от тях престъпление лъжата и измамата, че са набедени и че не са те извършителите, а и за твърденията им, че аз съм си я разбил. На всичкото отгоре те нямат доблестта и съвестта да си я възстановят. ...До кога тези господа ще се гаврят със чужда собственост. Няма ли закони в РБ, които да ги спрат или безнаказано ще продължават да вилнеят и вършат безобразия. Вярвам, че след тази жалба семейство М. и X. Д.и ще мирясат окончателно спазвайки законите на РБ."

В жалба с вх. № 878/07.04.2022г. до Районна прокуратура - ТО Мадан Р. Д. написал:

„Жалбата ми е по повод неправомерните действия относно незаконните разпореждания със земеделските площи на баща ми Е. А. Д. /покойник/ на който съм наследник от лицето М. Д. живуща в с. Ч. общ. Р. обл. Смолян ул. Д.. Точно 01.04.2021г. заради нейните незаконни действия със земеделските площи на баща ми започнаха враждите между двете семейства и в продължение на цяла година тя не спира да ги разпределя, като постоянно мести разделителните-ограничителните колчета в три от тях, които са разделени още от баща ми когато се върна земята през 1992г. На 03.04.2021г. мести колчета на земеделската земя находяща се в местността „Сокакът", след това същия ден мести колчета в местността „Вресково“, а на 04.04.2021г. мести колчета в местността „Д.“. На 04.04.2021г. майка ми Рафие Д. я накара да си върне на място колчета в местността „Вресково“ но това беше временно тъй като на 05.09.202г. ги мести отново и вече сега на 28.03.2022г. га мести трети път и не знам дали ще е последен ако не се вземат сериозни, строги и адекватни законови мерки. На 04.04.2021г. М. Д. мести разделителни-разграничителни колчета.:.. На 25.09.2021г. същата за втори път мести металните колчета На същата дата М. Д. в присъствието на жена ми ме заплаши като се вживяваше в ролята на съдия, че ще ме прати в „Герзьовица“ на почивка тъй като там ми е било мястото. На всичкото отгоре найбезцеремонно и нахално ми заяви, че никой не може да и направи нищо, така че може да си пишеш колкото и до където си поискаш. Явно тя смята, че е от недосегаемите и безнаказаните и че за нея не важат законите от НК в РБ. На 26.02.2022г. отново за грети пореден път мести ограничителните колчета в местността „Д.“, като всеки път разширява нейната част от градината и стеснява моята....Тази госпожа най- нахално и упорито мери, дели, разпределя и постоянно мести разделителните колчета, без да е наследник на баща ми....Ако М. Д. няма документ за собственост за тази земя за който изключително много се съмнявам че има, моля да й се забрани да извършва каквито и да са незаконни действия по разпределяне, делене и местене на колчета на земеделската площ в местността „Делиахметьовото" Най-сериозно заявявани, че ако М. Д. не спре с безумните си действия на алчност да се разпорежда с „ничия земя“ ще предявя претенции по частно правен ред в съответния първоинстанционен съд...“

В жалба с вх. № 904/19.04.2023г. до Районна прокуратура - ТО Мадан Р. Д. написал:

„Колкото и да не ми се иска обстоятелствата налагат отново да подам жалба до Вас по повод 2 поредната гавра с моето имущество ..., а и заради най-нахалната и нагла кражба на найлонов чувал с пресята пясък на 09.04.2023г. към 17:30ч. от лицето: М. Д. живуща в с. Ч. общ. Р. обл. Смолян ул. Д.. М. и X. Д.и да ни малтретират като животни с извинение знаейки, че животните също са под закрила на законите в РБ. С посегателствата си тези господа ни отнемат човешките права за достоен и спокоен живот т.е. ние живеем в същински „АД" от кражби, физическите посегателства и системен психически тормоз на което сме подложени всички ние „по домова книга" т.е. цялото семейство от М. и X. Д.и. ...М. Д. няма нито морално, нито законово право да се разпорежда с тях, като умишлено и системно ги разхвърля безразборно от единия в другия край на таванското помещение с цел да бъдат счупени, повредени и унищожени за да не стават за използване от внуците ми.Умолявам Ви ако е възможно представител на АЗД да дойде на място за да се убеди в какво състояние са всички детски пособия след поредното престъпно деяние на М. Д. извършено към 13:00ч. на 09.04.2023г. До 10:30ч. същия ден нямаше поражения, защото тогава се качих до таванското помещения да оставя картонени касетки. Отивайки в 13:00ч. същия ден към моят гараж видях, че М. Д. обикаля по таванското помещение, но не подозирах, че точно тогава ще извърши поредното посегателство над имуществото ми. ...За моя изненада установявам, че тези „сиромаси" толкова са „изпаднали в недоимък" и до такава низост, че вече започнаха и пясъка да ми крадат. Няма как друг да го открадне, тъй като ключ за вратата на стълбището към таванското помещение имаме само аз и те. Още повече, че неуспорим факт за извършената кражба е че същите тогава отливаха подложен бетон или замазка на площадката пред тяхната част на къщата (първия етаж на северния близнак) като това много лесно може да се установи и с просто око, ако бъде проверено и видяно на място. „ Умната крадла“ не е взела пясъка с моя чувал, защото е набелязан с червен спрей - буквата „Р“ затова си е „направила труда" да го пресипе и пренесе в нещо друго например: кофа или друг чувал за да не бъде разпозната с моя чувал, ако случайно бъде видяна от някой от нас.

Една българска поговорка гласи, че „ВЪЛКА СИ ВЗЕМА И ОТ ПРЕБРОЕНОТО СТАДО ОВЦЕ", та и тя какво като са белязани чувалите с пясък това не я спира да краде. Това не е първата извършена кражба от тези господа, за останалите кражби Ви уведомих в предходната жалба от 10.04.2023г Сега какво се е променило в поведението на тези потенциални престъпници, след като имат ключ и достъп до таванското помещение....Ако не се вземат сериозни знакови мерки и законови средства тези господа ще продължават да се гаврят с нас до безкрай правейки така, че живота ни да е „АД". Ние сме нормални хора и желанието ни е да живеем спокойно, без страх и системен психически тормоз какво би могло да се случи с някой от нас: днес, утре или друг ден предизвикано от тези двама потенциални престъпници. Вярвам, че този път техните „добре скроени и красиви" лъжи няма да минат пред Вас и ще си понесат най-строго законовата отговорност за извършените престъпни деяния."

В исковата молба се твърди, че това били само малка част от жалбите, подавани от ответника срещу ищцата, от които било видно, че същият си позволява да използва обидни думи и квалификации относно личността на ищцата, както и да й приписва престъпления, които не била извършила. Ищцата твърди, че е поставена в постоянно напрежение каква ще бъде поредната жалба срещу нея и колко обяснения трябва да напише, за да опровергава безпочвените обвинения на ответника. Ищцата посочва че правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права - чл.32 ал.1 от Конституцията на Република България. Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние клевета (чл.147 ал.1 НК). С това деяние се накърнявало правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, както и неговата собствена самооценка. Според текста на чл. 146 ал.1 от НК обидата представлява използването на обидни думи и изрази, епитети, квалификации, сравнения или общо казано „вулгарен и недопустим език“, или обидни действия, жестове, мимики. Обидните думи или действия трябвало да засягат честта или достойнството на пострадалия, да представляват унизително отнасяне към пострадалия. В исковата молба се твърди, че в свои жалби до Районна прокуратура Смолян и Районно управление Мадан от ответника били изнесени неверни клеветнически твърдения по отношение на М. Д., оценки, обективирани в изрази, които уронват престижа, честта и достойнството на ищцата, извършени са противоправно и не в 3 обсега на свободата на словото, обективирана в чл.39 ал.1 КРБ, в резултат на което ищцата била претърпяла вреди, изразяващи се в причинен психосоматичен дискомфорт, стрес, потиснатост, чувство на унижение, чувство на дискредитиране на името й в обществото.