Определение № 160 от 06.03.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. София, 06.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20241800500092 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК вр. чл. 344, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3477/27.11.2023г. на И. М. Г. срещу Решение № 89/14.11.2023г. по гр.д. 812/2021г. по описа на Свогенския районен съд в частта му с характер на определение, с което жалбоподателката е осъдена да заплаща на П. И. А. сумата от по 125 лв. месечно, представяваща обезщетение за еднолично ползване на делбения имот, считано от влизане в сила на привременната мярка до окончателното извършване на делбата.

Жалбоподателката твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила, както и че същото е неправилно и необосновано. Оспорва извода на съда, че тя трябва да заплаща половината от определения наем като обезщетение в полза на другия съделител в производството. Сочи се, че на съда е било служебно известно обстоятелството, че между същите страни са разгледани две дела за домашно насилие, както и че в делбения имот живее и техният общ син, който е ученик, като според жалбоподателката именно неотчитането на тези обстоятелства при постановяване на акта е довело до неговата порочност. Уточнява също, че не е едноличен ползвател на делбения имот, поради което не може в пределите на делбеното производство да бъде осъдена да заплаща обезщетение за ползването, осъществявано от трето неучастващо в производството лице, какъвто се явява синът на страните. Счита, че неговото ползване следва да бъде отразено с редукция на присъденото обезщетение, а ответникът, ако прецени, би могъл да реализира правата си спрямо него в друг процес. Моли за отмяна на определеното месечно обезщетение наполовина. Претендира разноски.

Постъпил е отговор от въззиваемата страна П. А., в който моли съда да потвърди обжалваното решение. Счита за безспорно установено по делото, че жалбоподателката ползва имота еднолично, както и че той е собственик на ½ от него, до която не е допускан и с която не разполага през последните няколко години. Уточнява, че синът им (К. А., роден на 25.01.2005г.) е пълнолетен и поради това задължението да му осигурява жилището като негов родител е отпаднало, като изрично подчертава, че преди навършване на пълнолетие упражняването на родителските права е било възложено на жалбоподателката.

1

Изтъква, че няма информация, дали синът му е все още ученик и дали живее в имота. Твърди, че дори да живее там, това е единствено по волята на неговата майка, както и че той като съсобственик не е давал съгласието си за това. С оглед обстоятелството, че синът им е пълнолетен, счита, че дори той да живее в общия имот, това е ирелевантно за начина на разпределяне на ползването по реда на чл.

344, ал. 2 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Претендира разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Платена е и дължимата държавна такса.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В хода на делбеното производство по гр.д. № 812/2021г. по описа на Свогенския районен съд, с отговора на исковата молба съделителят П. А. е отправил искане по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК за постановяване на привременни мерки, които да уредят ползването на единствения делбен имот жилище, като то бъде предоставено за ползване на съделителката И. Г.. Срещу предоставеното ползване, молителят е поискал да му бъде присъдено обезщетение в размер на 150 лв. месечно. Посочил е, че със заповеди за защита по гр.д. 537/2020г. и по гр.д. 649/2020г. на РС- Своге е бил отстранен от жилището за 18 месеца, като към настоящия момент този период е изтекъл, но въпреки това той не живее и няма намерение да заживява в делбения имот. Изтъкнал е също, че, към момента на отправяне на претенцията, жилището се ползва от съделителката И. Г. и от общия им син.

Видно от Протокол № 161/04.10.2023г. от проведеното на тази дата открито съдебно заседание по делото, въз основа на твърденията на страните е обявено за служебно известно на съда обстоятелството, че синът на страните живее заедно с майка си в делбения имот.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, с което е определен размерът на средния пазарен наем за имот с характеристиките на делбения такъв в размер на 303,68 лв. на месец.

С Решение № 89/14.11.2023г. по гр.д. 812/ 2021г. по описа на Свогенския районен съд съдебният състав е констатирал, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК в полза на П. А..

Приел е обаче, че оценката на средния пазарен наем, посочена от вещото лице, е завишена, а за реална такава следва да се приеме сумата 250лв. на месец, като тези си изводи е обосновал с данните по делото за състоянието на апартамента и транспортната свързаност на с. Ц.. Въз основа на това е постановил, че съделителката И. Г. следва да заплаща на П. А. сума от 125лв. на месец до приключване на делбеното производство, която съответства на обема на правата, от чието упражняване молителят се е лишил.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът, по искане на някой от тях, постановява, кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК е сходна по своята правна природа с тази по чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като има за цел да компенсира невъзможността за реално ползване на съсобствен имот според притежаваните от съсобственика права. Разбирането за такова същностно сходство между двата нормативни текста се застъпва от съдебната практика, 2 която приема, че единствената разлика между претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 344, ал. 2 от ГПК се очертава по линия на периода, за който се дължи обезщетението – напр. Решение № 182 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2016 г., II г. о., ГК, Решение от 16.10.2009 г. на ОС - Русе по в. гр. д. № 568/2009 г., ГО. Ето защо при преценка, дали някой от съсобствениците превишава обема на правата си при ползване на делбената вещ, в производството по чл. 344, ал. 2 от ГПК намират приложение задължителните указания, обективирани в Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, в които е изяснено съдържанието на понятието „лично ползване” при приложението на чл. 31, ал. 2 от ЗС. В така цитираната задължителна съдебна практика се приема, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, препятстващ достъпа на друг съсобственик, и се ползва (или може да се ползва) от нейните полезни свойства съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно, по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия или чрез действия на член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че действията му засягат правата на другите съсобственици, като им се пречи да ги реализират.

В конкретния случай се установява, че такова засягане на правата на съделител в случая действително е налице. По делото е обявено за служебно известно, а оттам - и за безспорно - обстоятелството, че в процесния апартамент живеят И. Г. и синът на страните (навършил пълнолетие в хода на производството). Другият съделител – П. А. – твърди, а това не се оспорва, че, макар и първоначално отстранен от жилището по силата на заповед за защита в производство по ЗЗДН, след изтичането на действието , а и към настоящия момент, не ползва апартамента. Поради това настоящият съдебен състав намира за правилен извода на районния съд, че за съделителя, чиито собственически правомощия са ограничени, възниква правото на обезщетяване. Следователно съделителката, която лично, включително и чрез членове на семейството си (в случая - пълнолетния син), ползва жилището, превишавайки правата си в съсобствеността, е задължена за плащане на наем, докато трае производството по делба, до размера на превишените ѝ права.

Във връзка с горното, съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че претендиращият обезщетението съделител следва да предяви претенцията си срещу третото за делбеното производство лице (сина на страните) в отделно производство, както и че тя не следва да понася отговорността, възникнала от неговото ползване. По този въпрос съдебната практика приема, че задължението на родителите да осигуряват жилище на детето си се прекратява с настъпването на неговото пълнолетие (Тълкувателно решение № 46 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 22/65 г., ОСГК; Определение № 317/16.06.2020г. по гр.д. 1203/2020г. на ВКС). От този момент нататък за ползването на жилището от трето за съсобствеността лице, каквото се явява вече пълнолетното дете, следва да отговаря онзи от съсобствениците, който го е допуснал в имота, а ползваната от него жилищна площ не следва да се приспада от дължимото обезщетение, съответно – не следва да се редуцира размера на обезщетението (Определение № 594/30.11.2018г. по гр.д. 1403/2018г. на ВКС). Така, по силата на цитираното по- горе Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, ползването, макар и упражнявано не пряко от самия съсобственик, ще се счита за осъществявано лично от него, въз основа на което негова ще е и отговорността за ограничаването на правата на останалите съсобственици. В конкретния случай отговорен е онзи от съделителите, който и понастоящем поддържа завареното до настъпване на пълнолетието на детето положение, а именно - родителят, 3 упражнявал родителските права – И. Г.. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че по делото липсват данни, които да свидетелстват за това, че пълнолетният К. А. живее в жилището със съгласието или по волята на баща си, респ. е бил допуснат именно от него, в който случай би било мислимо редуциране или отмяна на присъденото в тежест на жалбоподателката обезщетение.

Настоящата инстанция намира също така, че размерът на обезщетението е справедливо определен, като възприема за правилно и обосновано извършеното от първоинстанционния съд редуциране на средния размер на наемната цена за процесното жилище, посочена от в.л. Г..

По така изложените съображения, обжалваното решение, в частта му с характер на определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед на изхода на спора, разноски се дължат в полза на въззиваемата страна (арг. чл. 78, ал. 3 ГПК), която ги претендира в размер на 480 лв. с ДДС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., за което представя договор за правна защита и акт за регистрация по ЗДДС. Въз основа на това и поради липса на възражение за прекомерност, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена в пълен размер.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89/14.11.2023г. по гр.д. № 812/2021г. по описа на Свогенския районен съд, в частта му с характер на определение, с което И. М. Г. е осъдена да заплаща на П. И. А. сумата от по 125 лв. месечно, представяваща обезщетение за еднолично ползване на делбения имот, считано от влизане в сила на привременната мярка до окончателното извършване на делбата.

ОСЪЖДА И. М. Г. с ЕГН ********** да заплати на адв. Г. Ц. Г. с ЕГН ********** сумата 480 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 от ЗАдв., направени в настоящото производство.