Решение № 4355 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4355 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100510183 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 276838/18.08.2025 г. по регистъра на СРС от ответницата по предявените искове – А. И. Т., чрез назначения по делото особен представител, срещу Решение № 12595/27.06.2025 г., постановено по гр.д. № 67684/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, с което са частично уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че А. И. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 539,66 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот – апартамент № 94, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № 2********, ведно със законната лихва от 10.06.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 83,19 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 28.05.2024 г.; сумата от 15,77 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.06.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35083/2024 г. по описа на СРС, 62 състав, като исковете са отхвърлени за разликата над уважените размери.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивницата поддържа, че не било доказано надлежно качеството на клиент на топлинна енергия, респективно правото на собственост върху процесния имот. Излага доводи, че районният съд необосновано приел, че Е.А.Т. и И.К.Т. са придобили процесния имот при условията на обикновена съсобственост, без да е изяснено дали към момента на придобиването са били съпрузи. Твърди още, че при липса на доказателства относно действителните права върху имота не може да се приеме, че ответницата отговаря за процесните вземания. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната 1 част и предявените искове да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и съобразно събраните по делото доказателства. Претендира разноски.

Третото лице-помагач – „Далсия Елвеко“ ООД, не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, както и по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд следи служебно.

Въззивният съд споделя мотивите на СРС относно основателността на предявените искове в уважената им част, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като по доводите във въззивната жалба намира следното.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлинна енергия за битови нужди в сгради – етажна собственост е свързано с придобиване, съответно изгубване, на вещното право на собственост или вещно право на ползване върху имот, находящ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в закона и съответната подзаконова уредба. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от комисията, като съгласно ал. 2 същите влизат в сила без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.

Следователно качеството клиент на топлинна енергия е обусловено от притежаването на право на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот.

Облигационното отношение с топлопреносното предприятие възниква по силата на закона и общите условия, без да е необходимо сключването на индивидуален писмен договор.

В случая от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.04.1972 г. се установява, че Е.А.Т. и И.К.Т. са придобили процесния недвижим имот – апартамент № 94, находящ се в гр. София, ж.к. „********. От представеното удостоверение за наследници е видно, че Е.А.Т. е починала на 03.05.2014 г., като е оставила наследници по закон дъщерите си А. И. Т. и М.И.Н..

Неоснователно е основното възражение във въззивната жалба, че от събраните доказателства не може да се изведе принадлежност на правото на собственост в полза на ответницата. Дори и да се приеме, че при придобиването на имота Е.А.Т. и И.К.Т. са били съпрузи и имотът е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност, този извод не води до отхвърляне на исковете в уважената им част. Напротив, при всички възможни разрешения на въпроса за режима на придобиване, от събраните доказателства следва, че Е.А.Т. е притежавала най-малко 1/2 идеална част от процесния имот, която след смъртта е преминала по наследяване към двете дъщери при равни права. Следователно въззивницата 2

А. И. Т. е придобила най-малко 1/4 идеална част от правото на собственост върху процесния имот.

Именно до този размер е ангажирана и отговорността с първоинстанционното решение. Районният съд е отхвърлил исковете за разликата над 1/4 от общите задължения за имота, поради което наведените във въззивната жалба доводи относно евентуалната съпружеска имуществена общност при първоначалното придобиване не обосновават извод за неправилност на решението в обжалваната му осъдителна за ответницата част.

Въззивницата е доказано съсобственик на имота поне за 1/4 идеална част, а от това произтича качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ.

Неоснователно е и възражението, че ищецът не е доказал облигационното правоотношение между страните. При установено право на собственост върху имот в топлоснабдена сграда – етажна собственост правоотношението по продажба на топлинна енергия възниква по силата на закона и публично известните общи условия, без да е необходимо изрично волеизявление от страна на собственика. В този смисъл липсата на индивидуален писмен договор не изключва възникването на задължение за заплащане на доставената топлинна енергия и на цената на услугата дялово разпределение.

Във въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу извода на СРС, че имотът е топлоснабден, че за процесния период е доставяна топлинна енергия и е извършвана услуга дялово разпределение, нито срещу размера на определените от СРС вземания. При това положение въззивният съд не дължи самостоятелно произнасяне извън очертаните с въззивната жалба предели.

С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да бъде поставена в тежест на въззивницата.

Доколкото въззивната жалба е подадена чрез назначения по делото особен представител, държавна такса за въззивното производство не е внесена предварително. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 50 лв., представляваща държавна такса за въззивното производство.

На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество сумата от 300 лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство за внесен депозит за възнаграждение на назначения особен представител.

Въззиваемото дружество претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подаденият отговор на въззивната жалба е бланкетен, а в проведеното открито съдебно заседание не се е явил процесуален представител на дружеството, поради което съдът намира, че не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

На третото лице-помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12595/27.06.2025 г., постановено по гр.д. № 67684/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав.

ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 153,39 евро /300 лв./, 3 представляваща разноски за внесен депозит за възнаграждение на особен представител във въззивното производство.

ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата от 25,56 евро /50 лв./, представляваща държавна такса за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД – „Далсия Елвеко“ ООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4