Решение № 591 от 10.08.2020, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. Кюстендил, 10.08.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на пети август, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета

Деянчева при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.

№ 2436 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Ц. П. против Д.А.Д..

В исковата молба се твърди, че на

30.01.2018 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника бил сключен договор за стоков кредит № 3084826, по силата на който дружеството предоставило на Д. в заем сумата от 902 лв. за закупуването на спален комплект, която сума на свой ред сума била преведена по банкова сметка *** „Адаптив Груп“ ЕАД на 01.02.2018 г.

Подписвайки договора той се задължил да ползва и върне получената сума в сроковете и при условията, посочени в договора. Общата сума, която следвало да бъде върната възлизала на 1055,16 лв., платима на 12 бр. анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 87,93 лв. съгласно погасителен план, като падежът на последната вноска бил на 14.02.2019 г. Предсрочна изискуемост не била обявявана.

На основание приложимите към процесния договор Общи условия било начислено и обезщетение за забава в размер на 113,28 лв. за периода от 14.03.2018 г. до датата на депозиране на заявление в съда.

Твърди се, че Кредитополучателят не извършвал плащания по дължимия към дружеството паричен заем.

Сочи се още, че на 18.10.2018 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* срещу ответника, произтичащо от посочения по-горе договор за стоков кредит № 3084826/30.01.2018 г., било прехвърлено на дружеството-ищец, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси и комисиони и др. разноски. Общите условия на цедента съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора в този смисъл, като по реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД до ответника било изпратено от „УниКредит Кънсюмър

Файненсинг“ ЕАД уведомително писмо с

Изх. № УПЦ-П-УКФ/3084826 от 31.10.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне. То обаче, било върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена пратка“. На 07.11.2019 г. било изпратено повторно уведомително писмо с Изх. №

УПЦ-С-УКФ/3084826, което отново се върнало в цялост като неполучено.

Към настоящата искова молба ищецът представя и моли съдът да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с Изх. УПЦ-С-УКФ/3084826 от

07.11.2019 г., което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.

В случай че ответникът не се намерел на установения по делото адрес, ищецът моли съобщението да бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.

В тази връзка за ищеца бил налице правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, като по негово искане заповедният съд издал Заповед за изпълнение на парично задължение по образуваното ч.гр.д. № 893/2019 г. на КРС. Сочи се, че длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, поради което заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с което се обосновава и интересът от подаването на исковата молба в настоящото производство.

Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните, че длъжникът Д.А.Д.,

ЕГН ********** има задължения към

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за сумите, както следва:

- 902,00 лв. (деветстотин и два лева) - представляващи главница за периода от 14.03.2018 г. до 14.02.2019 г. по 12 бр. неплатени погасителни месечни вноски.

-

133,37 лв. (сто тридесет и три лева и тридесет и седем стотинки) - представляващи договорна лихва за периода от 14.03.2018 г. до 14.02.2019 г.

-

113,38 лв. (сто и тринадесет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща лихва (обезщетение) за забава за периода 14.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното погасяване на дълга.

Претендират се и разноските, направени в хода на настоящото производство –в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл.

78 ал. 8 ГПК.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор чрез назначения му особен представител - адв. М. Е.. Навежда доводи за неоснователност на предявения иск, поради ненадлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Приложеното към исковата молба уведомление за цесия, което ищецът считал за надлежно връчено към момента на депозиране на молбата, изхождало от юрисконсулт, като в него било вписано, че последният действа в качеството си на пълномощник на ищеца, но само за изброените в пълномощното обстоятелства, а не и за съобщаването на цесията. Не били представени и доказателства за преупълномощаване от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ООД на пълномощника си по исковата молба за такива права. Нямало и доказателства, че изпратеното уведомление за цесия е получено от ответника, както и че са спазени сроковете за връчване на същото съгласно представения рамков договор.

Отделно от горното връчването на съобщението за цесия на особен представител също не могло да породи целените законови последици от прехвърлянето на вземането, доколкото особеният представител като такъв разполагал с ограничени правомощия, сред които не било получаването на материалноправни изявление. Каквото било съобщаването на цесията.

Процесният договор, освен това, бил и недействителен, защото макар да съдържал погасителен план, то в него не били посочени размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяване на вземането, както и размера на лихвения процент на ден. Исковата претенция не съдържала още и начина на изчисляване и определяне на обезщетението за забава.

Предвид изложеното се иска отхвърляне на исковата претенция като неоснователна в нейната цялост.

Ответната страна прави и възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за стоков кредит №3084826 от 30.01.2018 г. – „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставило на ответника сума в общ размер на 902.00 лв., платими на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 87.93 лева за периода 14.03.2018г. – 14.02.2019г., при годишен лихвен процент 30,00% и ГПР 34,48 %, като общо дължимата сума възлизала на 1055.16 лв.

Не се спори, че пълната сума по договора не е възстановена.

Видно от приложения

Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 год. сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца, както и подписано на 18.10.2018 г. Приложение 1 към него, вземането по договор за стоков кредит с № 3084826, било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Цесията била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по делото писмени доказателства – на л. 17 от делото.

Съгласно § 2, т. 2.3 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от договора.

Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща описание на процесното вземане на името на настоящия ответник.

С представено по делото пълномощно на л. 21

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД била натоварена да извърши от името на упълномощителя уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на вземанията от 20.12.2016 год.

Било изготвено и изпратено от цедента чрез цесионера уведомление от 31.10.2018 г. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до кредитополучателя за извършените продажби на вземането. Видно от приложеното на л. 26 от делото известие за доставяне, същото не е потърсено от получателя.

Повторно цедентът, чрез цесионера е изпратил уведомително писмо до ответника от 07.11.2019 г., като видно от приложената на л. 28 от делото обратна разписка, е направено отбелязване, че лицето не е открито (не отговаря и на телефона).

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.

№893/2019 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 501/2019 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Прието е и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, според което общият размер на дължимата главница възлиза на 902,00 лв., като няма данни да са извършвани погасявания. Дължимата договорна лихва е както следва: за периода от 14.03.2018 г. – до. 14.10.2018 г. вкл. – 132,27 лв.; от 14.10.2018 г. до 14.11.2018 г. – 8,27 лв., разделена на 30 дни – 0.275 лв. на ден. За дните от 14.10.2018г. до 18.10.2018 г. – датата на подаване на заявлението – 4 дни по 0.275 – 1,10 лв. Общият размер на договорната лихва възлиза на 133,37 лв. Общият размер на лихвата за забава – 118.49 лв., изчислен съобразно постановление № 100 от 29.05.2012 г. на МС.

Така, при липса на данни за извършени по договора плащанията задълженията, според експерта, са, както следва: 902 лв главница – 133,37 лв. – договорна лихва и 118.49 лв. – лихва за забава.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: