Решение № 515 от 29.12.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 716/2023
- Вид
- Решение № 515
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 29.01.2026
- Състав
- Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.405, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2, пр.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.21, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б."в" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 515 гр. Варна, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900716 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Б. С. М., с ЕГН ********** и К. С. М., с ЕГН **********, двамата с адрес: *****, действащи чрез адв.Р. Ж. и адв.С. Т., двамата с адрес за връчване: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ №100, вх.“В“, ет.1, ап.3, против “Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №51, представлявано от К.С.В. и М.П. И.ов, с която са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като след допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК на размера на иска, се претендира осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 200000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, в резултат от смъртта на майка им-М.П. М., с ЕГН **********, починала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.07.2022г., в района на общ.Банско, обл.Благоевград, на път II-19, километър 53+700, по вина на водача на лек автомобил “Пежо Партнер“, с peг.№******, който към този момент е бил застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Полица №******, валидна от 17.06.2022г. до 16.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2022г.-датата на предявяване пред застрахователя на извънсъдебна претенция до окончателно изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 28.07.2022г., около 18.00 часа, в района на общ.Банско, обл.Благоевград, на път II-19, километър 53+700, е възникнало пътно произшествие, причинено от водача на лек автомобил “Пежо Партнер“, с peг.№******. Сочи 1 се, че автомобилът се е движил в посока от гр.Гоце Делчев към гр.Добринище, като на км.53+700, излизайки от ляв завой, без да е налице техническа неизправност на автомобила, водача губи контрол върху управлението и излиза вляво, извън пътното платно. Последвал кос удар между крайпътно дърво и дясната предна част на автомобила, като първоначалното съприкосновение е било със ствола на дървото, в което се е ударила дясната предна врата на колата. Сочи се, че в резултат от описания инцидент, е починала майката на ищците М.П.
М., с ЕГН **********, която се е возила на предна дясна седалка в процесния автомобил.
Поддържа се, че виновното поведението на водача на лекия автомобил, което е предизвикало настъпване на ПТП, се намира в пряка причинна връзка с претърпените вреди от ищците. Твърди се, че в следствие на преждевременната и внезапна загуба на майка им, ищците са претърпели неимуществени вреди под формата на морални болки и страдания.
Твърди се, че всеки от тях се е намирал в отношения на силна емоционална привързаност с майка си, чиято смърт й е настъпила в момент, когато те са се нуждаели най-много от моралната й подкрепа, съвети и житейски опит. Сочи се, че към момента на инцидента ищецът К. М. е бил непълнолетен ученик в математическа гимназия, като му предстояло е да започне последната учебна година от средния курс на обучение, а след това абитуриентски бал и кандидатстудентски изпити, а за ищцата Б. М. предстояло първото й интервю за работа по специалността. Изложено е обстойно описание на емоционалната връзка с покойната, нейната грижа, отношение, безрезервна подкрепа и насърчаване на личностното им развитие. Също така са описани съществувалата топла връзка между майка и дъщеря, изградени отношения на доверие, сигурност и приятелство помежду им. Сочи се, че ищцата М. е завършила образованието в чужбина, като в деня на първото си интервю по специалността, е загубила основната си опора, с която не могла да сподели радостта. За смъртта на майка си ищцата разбира дни по-късно, като информацията я води до шоково състояние, а впоследствие изпада в отчаяние и безнадеждност, като изживява трагичния инцидент болезнено и мъчително дълбоко в себе си. В исковата молба се сочи още, че между ищеца М. и майка му е била налице развита силна връзка на привързаност и доверие.
Майката е родителя, който е открил талантът на ищеца към точните науки и го е насърчавала да се развива, и усъвършенства. Ищецът е разчитал не само на мъдрите житейски съвети на майка си, но и на познанията й по математика и физика. Сочи се, че родителят и детето са прекарвали много време в споделяне на общи интереси и теми. След смъртта на майка му, за ищеца остава изключително болезнената мисъл, че тя няма никога да се радва на професионалната му реализация и да сподели развитието на житейския му път. Поддържа се, че вследствие от смъртта на майка му, ищецът е съкрушен, смазан и сломен. Сочи се, че преживеният психически дискомфорт от ищците се е отразил в отношенията им с близки, приятели и познати, като са се променили и разбиранията им за ценностите в живота.
Твърди се, че към момента на процесния пътен инцидент е била налице валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност“ с ответника, поради което на 04.08.2022г. ищците са изпратили уведомление до дружеството за настъпилото застрахователно събитие, а на 25.08.2022г. са предявили и писмена застрахователна претенция, придружена от всички налични документи, като понастоящем обезщетение не е заплатено.
2
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на искова молба, с който претенциите се оспорват в цялост по основание и размер. Твърди се, че в хода на извънсъдебно предявената претенция от ищците по застрахователна полица №******, последните не са представили достатъчно доказателства относно вината на застрахованият водач и за механизма на настъпване на произшествието, поради което застрахователят е бил поставен в невъзможност да се произнесе по същата. Ето защо се излага, че застрахователното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело. Оспорва се твърдения механизъм на настъпване на процесното пътното произшествие, като се поддържа, че застрахованият водач не е отговорен за настъпилото ПТП. Поддържа се още, че предявеният размер на исковете е изключително завишен и не отговаря на действително претърпените вреди, като са развити обстойни съображения за недостоверността на описаните от ищците болки и страдания. Твърди се, че предвид икономическата и социална конюнктура, както и социалният статус на ищците, претенцията е необосновано висока, както и че присъждането на подобно обезщетение би довело единствено до неоснователно им обогатяване. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата пътничка, тъй като същата е пътувала без поставен предпазен колан.
Поддържа се, че липсата на поставен колан, е от ключово значение за настъпване на леталният изход, доколкото водачът и другият пътник в автомобила са със значително полеки травми. С оглед на изложеното се претендира редуциране на дължимото обезщетение.
Оспорва се акцесорния иск за присъждане на лихви като обусловен от неоснователността на главния. Наред с това се поддържа, че ако е налице забава, то същата е настъпила най-рано 15 работни дни след представяне на последното доказателство по застрахователната преписка, по реда на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, а именно от 27.07.2023г., поради което за начало на евентуалната забавата може да се счете датата 17.08.2023г.
В нормативно определеният срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват всички наведени фактически твърдения в отговора на ответника. Сочи се, че в представените по делото писмени доказателства се съдържа извънсъдебно признание на вината на водача на застрахования автомобил. В този смисъл оспорват твърдението на ответника, че е бил в невъзможност да се произнесе въз основа на предявените му документи по извънсъдебната застрахователна претенция. Оспорва се и възражението за съпричиняване, като се твърди, че към момента на възникване на пътното произшествие пострадалата Милена М. е била с поставен предпазен колан. В условията на евентуалност поддържат, че дори пострадалата да е била без поставен предпазен колан, то с оглед на конкретния механизъм на процесния инцидент, получените изключително тежки деформации по застрахования автомобил, локализирани отпред и отдясно, при всяко положение би настъпил фатален резултат за майката на ищците.
С подадения от ответника отговор на допълнителна искова молба, се поддържат вече заявените възражения и оспорвания.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощникът си, поддържат предявените искове. Молят за уважаване на претенцията и присъждане на деловодни разноски. С 3 писмена защита се доразвиват съображения в подкрепа на основателността на претенциите.
Ответникът, чрез процесуалният си представител, поддържа отговорите на исковата молба, респективно оспорванията и възраженията си. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:
От материалите по присъединеното към настоящото дело НОХД №836/2025г. по описа на Окръжен съд Благоевград, е видно, че с влязла в законна сила на 19.09.2025г.
Присъда №24 от 03.09.2025г. водачът на лек автомобил “Пежо Партнер", с peг.№******, е признат за виновен за извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, тъй като на 28.07.2022г., около 18.00ч., на второкласен път II-19, в района на километър 54-ти, в посока гр.Гоце Делчев-гр.Добринище, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на М.П. М., седяща на предна дясна седалка в управляваното от него превозно.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на настъпване на процесното ПТП-28.07.2022г. с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “Пежо Партнер“, с peг.№****** по Застрахователна полица №******, валидна от 17.06.2022г. до 16.06.2023г. Също така, че пред застрахователя е депозирана извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, за което е образувана щета №*****, по която няма определен размер и няма извършено плащане.
Видно е от представения по делото заверен препис от Удостоверение за наследници издадено от общ.Варна, че ищците са съответно дъщеря и син на починалата М.П. М..
От заключението на назначената по делото КСМАТЕ, което се кредитира от съдът като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че настъпилите при процесното ПТП увреждания на Милена М., са следствие от удар на лекия автомобил в крайпътно дърво, спрямо предна дясна врата и дясна средна колонка на автомобила, с навлизане на набора от купето към позицията на предна дясна седалка. Към момента на удара на автомобила, тялото на пострадалата М.М., седяща на предна дясна седалка, се измества по посока точката на съприкосновение в крайпътното дърво и навлизащите детайли на купето към предна дясна седалка. По време на инцидента пострадалата е била с поставен предпазен колан и въпреки това е получила тежки травматични увреждания довели до смъртта й.
По делото са ангажирани доказателства за водена между страните кореспонденция по повод предявяване на застрахователна претенция от ищците, от чието съдържание е видно, че на 04.08.2022г. ответния застраховател е уведомен за настъпване на инцидента, а на 25.08.2022г. е поискано плащане на обезщетение.
По искане на ищците по делото са разпитани свидетелките А.Л.Ф. и С. Й.а Я., чиито 4 показания, се кредитират от съдът, в частта, в която са базирани на непосредствени впечатления и съдържат данни за наведените от страните факти, имащи значение за спора.