Протокол № 499 от 30.10.2023, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 499 гр. С., 26.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Съдебни

Живка Н. В.а заседатели: Жельо Р. Радев при участието на секретаря Пенка Сп. И.а и прокурора Б. Н. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Наказателно дело от общ характер № 20232200200485 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура - С., редовно призована, се явява прокурор С..

Подсъдимият П. Х. П., редовно призован, се явява лично и с упълномощените си защитници адв. И. И. от АК – Б., с пълномощно от 03.10.2023 г., както и с адв. Д. И. от АК – С., редовно упълномощен от досъдебното производство.

Пострадалите лице Н. Ц. С. и Ц. Д. С., редовно призовани, не се явяват.

Постъпила е молба от адв. Б. - повереник на пострадалите лица, която е за конституирането им като частни обвинители в настоящото производство.

ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям пострадалите лица да бъдат конституирани като частни обвинители.

Адв. И.: Не се противопоставям – няма пречка, двете лица да бъдат конституирани частни обвинители, доколкото искането е направено своевременно.

Адв. Д. И.: Не се противопоставям, присъединявам се към казаното от колегата

Подс. П. Поддържам казаното от адвокатите ми.

На чл. 77, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като частни обвинители в настоящото производство Н. Ц. С. ЕГН *********** и Ц. Д. С. ЕГН ********** .

Съдът предоставя възможност на страните за становище по хода на разпоредителното заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

1

АДВ. И.: Да се даде хода на разпоредителното заседание.

АДВ. Д. И.: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.

Подс. П.: Да се гледа разпоредителното заседание.

Съдът установи, че с молба от 25.10.2023 г. повереникът на частните обвинители адв. А. Б. е изразил становище по хода на разпоредителното заседание. В молбата е посочено, че ако адв. Б. не успее да се яви в днешното с.з. моли ход на разпоредителното заседание да се даде, като е изложил подробно становище по въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК.

С оглед становището на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.

ДАВА думата на страните за становище по въпросите, съдържащи се в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, становището ми е, делото е подсъдно на ОС – С. с оглед повдигнатото обвинение. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Намирам, че в хода на досъдебното производство /ДП/ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия или правата на пострадалите лица. Не съм запознат с намеренията на обвиняемия и неговите защитници, затова не мога да кажа дали са налице условията за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не се налага разглеждане на делото при зарити врати, привличане на резервен съдия или съдебни заседатели. На обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Подписка“, която намирам за адекватна към настоящия момент. Имам едно искане за представяне на едно писмено доказателство.

Моля след приключване на разпоредителното заседание, ако делото не се разглежда по реда, предвиден от НПК за особено производство, ще моля да насрочите съдебно заседание по общия ред с призоваване на свидетелите и вещите лица, посочени в приложението към обвинителния акт.

Адв. Ив.И.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, по т. 1 аз също считам, че делото е подсъдно на настоящия окръжен съд. По т. 2 - считаме, че са налице основания за прекратяване на съдебната фаза общо на цялото наказателно производство, като считаме че са допуснати съществени нарушения на ДП, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, с оглед това да бъде установено по един безспорен и категоричен начин неговата вина, с което той да организира своята защита – дали да мине по реда на чл. 371 т. 2 или да мине по общия ред. Нашите съображения се изразяват в това, че назначената автотехническа експертиза /АТЕ/ на основание чл. 153, считаме че даденото заключение на същата е непълно, както и неправилно. С постановление за назначаване на експертиза - в т. 3 на същата експертиза, е възложено на вещото лице да даде отговор на зададените въпроси да се определи скоростта на движение на всяко превозно средство - автомобилът и велосипеда, преди и по време на настъпване на ПТП. В експертизата в т.3 са разгледани два метода за определяне скоростта на автомобила, като не е отговорено в задачата с каква скорост се е движил пострадалия, включително има ли данни пострадалият да е спрял внезапно. Искането е отправено с оглед на 2 това да бъде определена скоростта с оглед това, че опасната зона на спиране е в много малки отстояния. Тоест ние считаме, защото в т.4 не е обосновано и не е посочено по какъв начин вещото лице е приело, че скоростта на велосипеда е 11,5 км/ч. В експертното заключение не е посочено, че водачът на велосипеда е бил с концентрация на алкохол в кръвта близо 2 промила, а това се равнява на изпито количество твърд алкохол 400-450 гр. В т. 4 от поставената задачи е дадено да се определят опасните зони съответстващи на определените скорости на движение, тоест опасните зони на двете превозни средства, доколкото едната е хипотетична. На стр.11 от заключението /л.169 по делото/ е отразено, че са направени 10 поредни опита за определяне на спирачното закъснение. Опитите са извършени със скорост 60 км/ч. От представеното заключение на вещото лице е установено, че скоростта на автомобила към момента на удара е била 63 км/ч. Или тук считаме, че този опит е негоден доколкото автомобилът с 60 км/ч изминава 9 м. в секунда, а съпоставяйки времето 3,6000 сек. са изчислени - точно 2,5 км съм го изчислил, там разстоянието става 7,5 м. Отделно получената средна стойност е приложена в формулата и е получена опасна зона 52 м.

По отношение на следващите процесуални нарушения считаме, че в обвинителния акт не са поставени всички смекчаващи вината обстоятелства, като обвинението е само в посока обвинение на подсъдимия. Действително той е напуснал мястото на ПТП, това е установено и признато от него.

Следва да бъде отбелязано, че това лице няма престъпно минало и е напуснало произшествието, поради уплаха и смущение. По делото следва да бъде дебело подчертано, че той не е желал да напусне местопроизшествието с оглед да се укрие от органите на властта. Така непосредствено след напускане на местопроизшествието той се е обадил на държавен орган на властта - кмета на с. Червенаково. Категорично считам, че това е едно смекчаващо вината обстоятелство, което следва да бъде взето предвид, доколкото делото е прекарано и по по-тежката правна квалификация. Не са събрани данни за личността на подсъдимия, доколкото те са и в предмета на доказване. Прието е, че подсъдимият работи от време на време, като не е обсъдена изцяло неговата трудова ангажираност. Действително той е принуден да работи 9 месеца в годината и през останалото време не, но следва да бъде отбелязано, че е бил в чужбина 2019 г., като е работил е в Англия в продължение на 3 г. Когато се разболява неговият баща от онкологично заболяване, същият се връща на територията на страната с оглед да помага на своите родители. Считам, че и това е смекчаващо вината обстоятелство. В обвинителния акт /ОА/ не е обсъдено процесуалното поведение на подсъдимия, изразеното съжаление, пълното съдействие, пълните самопризнания. Ето поради което, ако ние действително, в качеството си на страна и защитник, към този момент аз считам, че не можем да минем по реда на съкратеното съдебно следствие. Ако бъда убеден действително от една пълна, всестранна експертиза, която да отговори на тези въпроси, тогава бих съветвал моя подзащитен да мине по реда на съкратеното съдебно следствие. Ако производството продължи по общия ред, то тогава считам, че по този начин ще бъдат ограничени правата на подсъдимия, доколкото за съкратеното съдебно следствие изискването е незабавно да започне след разпоредителното заседание. Тоест дори и да преминем в съдебната фаза и да оборим отчасти експертизата, то тогава ще му бъде отнета възможността да се възползва с намаляване на наказанието с 1/3.

Искам да добавя, че експертизата не е обективна и по отношение на пътя. В 3 протоколите за разпит, всички свидетели много добросъвестно са постъпили и всичко е точно, което следва да бъде доказано. За осветлението в т.5 е дадена осветеността, но не е отразено, че в посока на движението има избуяли храсти и дървета, които също са допринесли за настъпване на инцидента.

Един важен въпрос, който не е обсъден в експертизата, това е да се определи мъртвата зона на панорамното стъкло, съпоставено спрямо скоростта на двете превозни средства с оглед дали това не е било и една от причините за настъпване на процесното ПТП.

По отношение на останалите точки от чл. 248 на НПК - не са налице по отношение на т. 4 изключенията на принципа за публичност. Не възразявам за мярката за процесуална принуда. Искания за събиране на нови доказателства - искаме назначаване на нова експертиза във всички случаи, за да можем да организираме защитата. По т. 8 - присъединявам се към казаното от обвинението.

Адв. Д. И.: Присъединявам се към това, което каза колегата И.. Аз съм напълно съгласен с представителя на ОП, запознат съм с разпоредбата на чл.

248 ал.1 от НПК т. 4. Делото е подсъдно на ОС С.. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, но са налице основания за прекратяване на съдебното такова, като споделям изцяло доводите на колегата И. по чл. 248 ал.1 т. 4 от НПК. Намирам АТЕ за изцяло компрометирана. Приети са стойности, които са произволни и въз основа са това съвсем неверни. Всичко това действително следва да се обсъжда в ход по същество, но лишава от възможността подсъдимият да прецени дали е по добре за него да премине по процедурата по чл. 371 т. 2, тъй като обвинението –основното, се базира на авто-техническата експертиза /АТЕ/.

При тази възможност, ако е доказано по един безпротиворечив и несъмнен начин, моят съвет също щеше да бъде производството по делото да премине по тази процедура. Но тъй като разпоредбата на закона се предвижда тя да бъде осъществена непосредствено след разпоредителното заседание, ние нямаме възможност на по-късен етап да направим такова искане. По отношение на останалите точки също се присъединявам към казаното от прокурора и колегата И..

Подс. П.: Присъединявам се към това, което казаха на защитниците ми.

След като изслуша присъстващите страни, съдът пристъпи към доклад на молбата на повереника на частните обвинители - адв. Б.. В същата е посочил, че делото е подсъдно на ОС - С., че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Изразено е становище за недопуснати съществени процесуални нарушения. Изложено е становище, че на този етап няма основание за разглеждане на делото по реда на особените правила. Заявява, че няма пречка при изразено съгласие от страна на подсъдимия производството да мине по чл. 371 т. 2 от НПК, но ако е направено искане да премине по т.1 от същата разпоредба - не дава съгласие то да протече по този ред. Посочва, че не се налага разглеждане на делото при закрити врани, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или преводач на жестов език, както и не се налага извършване на съдебни следствени действия по делегация. Предлага се мярката за процесуална принуда да бъде потвърдена.

По отношение на т. 7 заявява, че няма искания за събиране на нови доказателства.

4

Съдът се оттегли на съвещание.

След тайно съвещание, настоящият състав на Окръжен съд – С. обсъждайки въпросите, визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, констатира следното:

1. Настоящото дело е подсъдно на Окръжен съд - С..

2.Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3. Съдът съобрази направените възражения и искането за прекратяването на съдебното производство на защитниците на подсъдимия, като намира че обвинителният акт не съдържа посочените от защитата нарушения.Съгласно ТР№2 от 2002 г по т.д.№2/2002 г на ОСНК на ВКС главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. Някои реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не съставляват елементи на обвинението относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Липсата им не води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти, поради което не може да се третира като основание за връщане на делото в досъдебната фаза. Когато не съставляват признаци на престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда. Пропускът на прокурора да посочи в обстоятелствената част на обвинителния акт дали са налице обстоятелства, които смекчават отговорността на обвиняемия не съставлява съществено процесуално нарушение. Всички тези въпроси пак могат да бъдат изяснени в хода на съдебното следствие и съответно да бъдат съобразявани от съда.