Решение № 48 от 06.02.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. ***, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20254440100041 по описа за 2025 година

Производството е по чл.2, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ

В РС – *** е постъпила искова молба с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ П. К. Т., с ЕГН ********** от гр. ***, подадена чрез адв. *** от ПлАК, със съдебен адрес: гр. *** против Прокуратурата на Р. България, представлявана от Главния прокурор на РБ и ОД на МВР-*** за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.2, т.1 и т. 3 от ЗОДОВ.

Ищеца, редовно призован не се явява и не се представлява.

РП-*** се представлява от прокурор *** .

ОД на МВР *** се представляват от ЮК ***.

Производството по делото е разгледано с участието на контролираща страна - прокурор от РП *** на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.

Сочи се в исковата молба, че срещу него, Районна прокуратура – *** била образувала досъдебно производство № 02672/2021 г. по описа на същата за престъпление по по чл.343б, ал.3 от НК.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.10.2021г. е прекратено Дознание № ЗМ-144/2021 г. по описа на РУ – ***, досъдебно производство № 02672/2021г. по описа на РП-***, ТО – *** водено за престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния кодекс, срещу П. К. Т., с ЕГН ********** от гр. ***, затова че на 11.05.2021 г. около 22.35 часа ищецът, в качеството му на водач на МПС - лек автомобил „***, на кръстовището образувано от ул. „***“, бил спрян за проверка от полицейски служители на 1

РУ – ***, като при направен тест за наркотични вещества, последният отчел наличие на амфетамин. По настояване на ищеца му бил издаден талон за кръвна проба, за която заплатил сумата от 500.00 лева по сметка на ОД на МВР. Твърди, че наказателното производство е продължило около пет месеца и през това време ищецът е бил третиран като обвиняем.

П. К. Т.. Ищецът е бил лишен от право да управлява МПС за целия период на наказателното производство и е била прекратена регистрацията на управлявания от него лек автомобил „*** за срок от 6 месеца. Във връзка с необходимостта от установяване релевантни за отговорността обстоятелства, а именно, че ищеца не управлявал автомобил след употреба на наркотични вещества същия е пожелал извършване на изследване на кръв и урина. За извършването на посоченото изследване е заплатил по сметка на ОД на МВР - *** стойността на изследването в размер на 500.00 лв. Това изискване е кореспондирало с твърдението, че лабораторните изследвания са по желание на проверяваните лица и следва стойността им да бъде за сметка на същите, без оглед на крайния резултат.

Твърди, че в публикация на областен информационен сайт в социалната мрежа фейсбук, извършена въз основа на информация от пресцентъра на полицията е посочено, че при полицейска акция на територията на гр. *** е установен водач, който управлява МПС след употреба на наркотици, като конкретно е посочена възрастта и инициалите на лицето, чрез които негови връстници и познати го разпознали. Ищецът твърди, че от задържането му в полицията за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице на Началника на РУ – ***, и в периода от отнемане на свидетелството до прекратяване на прокурорската преписка и връщането на свидетелството за правоуправление, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен стрес и психично неразположение, безсъние, тревожност, нарушение на социалните контакти, затвореност, изпитвал срам, огорчение и неудобство пред колегите и работодателя си; не можел да шофира и упражнява професията си на водач на таксиметров автомобил, а и да задоволява най-обичайните транспортни ежедневни свои нужди и на семейството му.

Посочва, че въпреки, че оказал пълно съдействие на органите на полицията и прокуратурата, висящото наказателно производство срещу него продължило шест месеца, ограничило гражданските му права и довело до негативни психични изживявания, както за него, така и за неговото семейство; било засегнато доброто му име в обществото, бил злепоставен пред близки, приятели, колеги и съграждани. В заключение, в производството пред въззивния съд уточнява размера на исковата претенция и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 4 000.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на нак. производство – 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на прекратяване на нак. производство – 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищеца претендира и направените деловодни разноски, като е поискал от съда да определи адвокатското 2 възнаграждение за упълномощения процесуален представител при условията на оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от Закона за адвокатурата по приложения Договор за правна помощ.

В отговора по чл.131 от ГПК първият ответник по иска, представляван от Районния прокурор на РП – *** счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Изказват се съображения, че предявената претенция е прекомерно завишена. В отговора се твърди също, че именно с влязло в сила Постановление за прекратяване на ДП, наказателното преследване срещу ищеца е преустановено и не се е стигнало до повдигане на обвинение. Наказаелното производство е продължило в разумен срок – около 8 месеца, като престъплението по чл.343б, ал.3 от Наказателния кодекс не е тежко, не се твърдят трайни вреди върху физическото и психическото му здраве.

В отговора по чл.131 от ГПК вторият ответник по иска, представляван от директора на Областна дирекция на МВР-*** счита, че предявеният иск също е неоснователен и недоказан. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Областна дирекция на МВР-*** и за неимуществени вреди от издадената ЗПАМ. Същата не е обжалвана и не е отменена. Не е обжалвана и отменена и заповедта за задържане.

Алтернативно се сочи, че претендираният размер на обезщетение на неимуществени вреди е прекомерен. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника ОД МВР *** посочва, че не е имало повдигане на обвинение, а и не е доказано да са претърпени неимуществени вреди по-големи от обичайното. Алтернативно се сочи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на предявения иск:

Един от основополагащите принципи за функционирането на държавата, намерил израз в чл.7 от Конституцията на Република България /РБ/, е този за отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

Конституцията на РБ изрично предвижда, че отговорността в този случай е на държавата, а не на отделните нейни органи. Със ЗОДОВ се урежда въпросът срещу кой държавен орган – юридическо лице, се предявява искът, а не кой е длъжник по материалното правоотношение.

Според разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за причинените вреди, тоест тя е длъжник, а според изричната разпоредба чл.7 от ЗОДОВ ответник по делото е орган по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, процесуален субституент на държавата. При иск по чл.2 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ е легитимираният процесуален субституент на държавата във всички случаи, за които не е посочен изрично друг орган, както е разяснено с приемането на ТР № 5/2015 г. по т.д №5/2013 г. на ОСГК на ВКС. Въпреки това, ако увреждането е причинено едновременно от незаконни действия и актове на повече от един правозащитен държавен орган /Прокуратурата на РБ, разследващите органи и/или полицейските органи/ и вредата следва да се обезщети глобално, то e възможно всички те като посочени от ищеца ответници 3 да представляват държавата в качеството им на процесуални субституенти. Възможността Държавата да се представлява от различни органи по искове за обезщетение за вреди се допуска от законодателя и не е отречена в съдебната практика на ВКС /например решение № 490/2013 г. по гр.д №1427/2011 г., І. г.о. на ВКС; решение по гр.д №652/2011 г., ІV г.о. на ВКС, решение №157/21,12,2018 г. по гр.д. №4776/2017 г., III г.о. на ВКС и др./, с оглед съответните органи да променят практиката си и да не допускат за в бъдеще незаконни актове и действия. Ако Прокуратурата на РБ и разследващите органи /в лицето на ОД на МВР *** в случая/ са привлечени от ищеца да отговарят солидарно за незаконно обвинение, положението им като процесуални субституенти на Държавата е различно от това на солидарно отговорните в материалноправните отношения, които съгласно чл.216, ал.1 от ГПК действат самостоятелно и процесуални действия и бездействие на един от тях нито ползват, нито вредят на останалите в процесуално отношение.

При това положение предявяването на иска срещу Прокуратурата и ОД на МВР *** при условията на солидарна отговорност е допустимо и искът следва да се разгледа по същество.

По основателността на предявения иск:

Безспорно по делото е, че на 11.05.2021 г. е започнало наказателно производство по прокурорска преписка № 02672/2021 г. по описа на РП - *** и ДП № ЗМ-144/2021 г. на РУ *** за това, че на 11.05.2021 г. около 22.35 часа ищецът, в качеството му на водач на МПС лек автомобил „***, на кръстовището образувано от ул. „***“, бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ – ***, като при направен тест за наркотични вещества, последният отчел наличие на амфетамин.

Образуваното производство е водено срещу П. К. Т., с ЕГН ********** от гр. *** за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

На водача на ищецът, бил издаден талон за медицинско изследване, за да бъде изготвена съдебно-химична токсикологична експертиза. Същевременно с това било отнето и свидетелството за управление на МПС № 283967916 издадено на името на ищеца. Била издадена и Заповед за прилагане на ПАМ №21-0374-000127/11.05.2021 г. по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП.

На 27.10.2021 г. е издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство от РП ***, базиращо се на изготвена химико-токсикологична експертиза. От заключението й се установява, че в представените за изследване проби не е установено наличие на наркотични вещества.

На основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК наказателното производство е било прекратено поради липса на престъпление.

От представеното удостоверение № 1007099 на ИА „Автомобилна администрация“ се установява, че ищеца има право да управлява таксиметров автомобил за срок от 01.10.2020 г. до 01.10.2025 г., а от справка от ТД на НАП се установява, че към момента на образуване на прокурорска преписка № 02672/2021 г. по описа на РП - *** и ДП № ЗМ-144/2021 г. на РУ *** – 11.05.2021 г. ищеца е работил на трудово правоотношение с „*** на длъжност 4

„шофьор на такси“, което било прекратено след образуване на наказателното производство срещу него.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ е регламентирана отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни действия на правозащитните органи. Тази отговорност е обективна и възниква при наличие на сочените в закона предпоставки. Както се установи в настоящия случай наказателното производство е било прекратено поради липса на извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Поради това са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответниците.

В чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва някой от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/. В тези хипотези елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. Първата хипотеза не създава никакво съмнение относно наличието на тази предпоставка. Това е така, тъй като правомощие само на съда е оправдаване на лице и то се постановява само в съдебно производство /в съдебната фаза на наказателното производство/, което се образува само въз основа на повдигнато от прокурор обвинение с внесен обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения елемент от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват другите две посочени хипотези, и то само когато прекратяването на наказателното производство е извършено в досъдебно производство. Досъдебно производство се образува при наличие на предвидени в НПК предпоставки /чл.207, ал.1 от НПК/ - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер - с постановление на прокурор по чл.212, ал.1 от НПК или със съставяне на протокол за първото действие по разследването в случаите по чл.212, ал.2 от НПК /при неотложни следствени действия/ или в случаите на бързо производство по чл.356, ал.3 от НПК. При различните начини за поставяне началото на наказателното производство са предвидени и различни правила за привличане на лице като обвиняем: при образуване на ДП по чл.212, ал.2 от НПК разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него - чл.219, ал.2 от НПК; при образуването на бързо производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него - чл.356, ал.4 от НПК; при образуване на ДП по чл.212, ал.1 от НПК се пристъпва към привличане с постановление на разследващия орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на престъпление.