Определение № 67 от 08.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. София, 08.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Частно касационно гражданско дело № 20238003101561 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. Н. В. и П. Б. П. от [населено място] срещу определение № 529 от 16.12.2022 г. по в. гр. д. № 123/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 133 от 16.09.2022 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските.

Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно, поради което искат неговата отмяна и вместо него да се постанови друго, с което се намали присъденото в полза на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД адвокатско възнаграждение до предвидения минимален размер.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

С посоченото въззивно решение съдът е потвърдил решение № Р-125 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 39/2018 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв., за всеки един от тях, настъпили в резултат на смъртта на новородената им на 02.11.2017 г. дъщеря И. П. П., починала на 04.11.2017 г., като същите са осъдени да заплатят на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като с оглед защитавания материален интерес, заплатеното адвокатско възнаграждение е далеч под минимума, определен в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, преди изменението й, обн. ДВ, бр. 88/2022 г.

1

Обжалваното определение е правилно. В случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ответното лечебно заведение е под размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция преди изменението, обн. ДВ, бр. 88 от 2022 г.), който е 9530 лв., поради което съдът не е разполагал с правомощие го намали /в този смисъл са дадените в т. 3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения/. Ето защо правилно въззивният съд е приел възражението на жалбоподателите по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И:

П о т в ъ р ж д а в а определение № 529 от 16.12.2022 г. по в. гр. д. № 123/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Т. Н. В. и П.

Б. П. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 133 от 16.09.2022 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските.

О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2