Решение № 319 от 21.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Русе, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря В.а Л. Г.а като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20264520200646 по описа за 2026 година Образувано е по повод постъпила жалба от „ГАЛЕОН-Русе“ ООД, ЕИК: 117623896, чрез адв. Г. Г. – АК-Русе против НП № 380000965/16.04.2026г. на Главен инспектор в Областен отдел „АА“ гр.Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание на осн. чл.105, ал.1от ЗАвПр е наложено наказание имуществена санкция в размер на 102,26 евро (200.00 лв.) лв., за нарушение на чл.87а, ал.2, изр.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ.

В съдебно заседание, се явява управителя Б. Т. и адв. Г. Г.. Излагат се съображения за незаконосъобразността и неправилността на обжалваното наказателно постановление. Ангажират се твърдения за това, че жалбоподателят не е извършил нарушението, описано в обстоятелствената част на наказателното постановление Твърди се, че актосъставителя е формирал вътрешното си убеждение, въз основа на документ на чужд език, без да се е запознал с легализирания му превод. В тази връзка се моли процесното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В придружителното писмо изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП. Прави възражение за 1 прекомерност на разноските.

РРП редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 01.04.2026г. е извършена проверка на „ГАЛЕОН-Русе“ ООД от служители на ОО „АА“ гр. Русе – гл. инспектор В. Д. и гл.инспектор Й.П., за което бил съставен констативен протокол приложение 11 и 14. След което бил издаден и АУАН № 336201 от 01.04.2026г., в които било отбелязано, че дружеството е извършило нарушение на чл.87а, ал.2, изр.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ, тъй като лицето Б. Т. Т. извършва предпътни прегледи за проверка на техническо състояние на товарни автомобили категория N 3, като не бил завършил средно или висше образование със специалност, посочена в Приложение № 9б от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ. Като е посочено, че е представил Диплома ДВО№034424 от 25.05.2993г., с рег.№ 33034 от Московския автомеханически институт, със специалност Технология на машиностроенето. В законоустановения срок било подадено възражение срещу издадения АУАН.

След като се е запознал с подаденото възражение АНО е издал обжалваното НП, като е изложил мотиви, че полученото от г-н Т. образование в Московския автомеханически институт, не отговаряло на волята на законодателя при избор на специалности,изчерпателно посочени в Приложение № 9б от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ, които специалности не можело да се допълват, тълкуват, променят или разширяват по волята на страните.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите,

АУАН,

НП, както и останалите материали по административно-наказателната преписка.

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията 2 на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностни лица на службите за контрол, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Разпоредбата на чл.87а, ал.2, изр.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ въвежда задължение предпътният преглед се извършва от лице, което е завършило средно или висше образование със специалност, посочена в приложение № 9б, към наредбата и е в трудовоправно или друго облигационно правоотношение с превозвача.

От друга страна в приложение № 9б, към наредбата, прието с ДВ, бр.

52 от 2012 г., и влязло в сила от 11.10.2012 г., са посочени в раздели „ А“ и „Б“ са посочени специалностите, които трябва да са завършили лицата, извършващи предпътни прегледи за техническа изправност на ПП, висше образование с образователна степен магистър или бакалавър по посочени специалности и висше образование с образователна степен специалист по посочени специалности. Раздел „В“ се отнася за лицата завършили средно техническо образование по посочените специалности. А раздел „Г“ се отнася за лицата завършили ВВУ с придобити граждански специалности, идентични на тези от буква "А", а така също и завършилите след 1950 г. ВВУ с профил "Автомобилисти" с курс на обучение не по-малък от 2 години. Раздел „Д“ посочва лицата със средно специално образование по посочени специалности.

Всичко това сочи, че законодателя, не е изброил изчерпателно специалностите в приложението, като сочи АНО, а дори е въвел изключения за завършилите в предходен период и споменал придобити специалности идентични с тези в раздел „А“. В настоящия случай г-н Т. е завършил висшето си образование в Руската федерация в Московския автомеханически институт и е завършил пълния курс на Московската държавна академия за автомобилно и тракторно машиностроене по специалност технология на машиностроенето и придобил квалификация инженер-механик. Тази негова диплома е призната от Комисия 3 при Министерство на образованието и науката, като висше образование по Машиностроителни технологии и производствена техника на 06.10. 1993г. А констатацията дали специалността записа в дипломата и тази призната от Министерство на образованието и науката са идентични с посочените в раздел „А“ и „Б“ от приложение № 9б, към наредбата, следва да се направи след запознаване с изучаваните дисциплини и техния хорариум. Това не е сторено както от актосъставителя, така и от административно наказващия орган.

От друга страна административнонаказващият орган не е взел предвид направеното възражение в АУАН, както и последващото такова на жалбоподателя, въпреки, че в НП формално е отразил, че се е запознал със същото. Липсват каквито и да било доказателства, че наказващият орган е преценил направените възражения и е събрал категорични доказателства в подкрепа на направените в АУАН и НП констатации, които да опровергават наведените с направеното възражение твърдения, подкрепени и с писмени доказателства. В случая липсват категорични доказателства за наличието на обективен признак от състава на нарушението.

Нарушени са императивните изисквания на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, което е довело до постановяване на материално незаконосъобразен и необоснован санкциониращ акт. Административно наказващия орган не е извършил разследване на спорните обстоятелства, не е установил дали придобитата специалност в Руската федерация е идентична със специалностите придобивани в Република България и посочени в приложение № 9б, към Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ, а се е задоволил само с проверка на изписаните наименования на специалности. Като не се е съобразил, че назад във времето дори в Република България тези специалности не са имали същите наименования, а още по-малко може да се изисква другите държави да имат специалности с точно такива наименования, каквито са записа в приложение № 9б.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В конкретния случай съдържащите се такива не намират подкрепа в събраните в хода на съдебното производство доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че нарушението не е доказано по категоричен и безсъмнен начин.

4

Следвало е прецизно, в съответствие с обективния състав на административното нарушение, за което жалбоподателят е бил привлечен към административнонаказателна отговорност да се установят описанието и обстоятелствата на твърдяното нарушение. Надлежната индивидуализация на нарушението от страна на наказващия орган във всички случаи изисква да бъде конкретизирано, а не машинално посочено, и не да се преповторят констатациите на актосъставителя, а да се изследват спорните обстоятелства, което в процесния случай не е сторено.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени, като незаконосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В хода на въззивното производство жалбоподателят е представляван от упълномощен защитник - адв. Г. Г. от РАК. В производството по делото процесуалният представител на жалбоподателя претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 200 евро за заплатено адвокатско възнаграждение в брой.

В хода на въззивното производство АНО (със становище към изпратената административнонаказателна преписка) е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН (редакция ДВ, бр. 17 от 2026 г.) ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на 5 насрещната страна.

Съобразявайки наведеното от административния орган възражение за "прекомерност над минималния предвиден в наредбата размер" настоящият състав намира за необходимо да посочи и че съгласно § 21, т. 2 от ЗИД на ЗАдв. (ДВ, бр. 17 от 2026 г.) "до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 при определяне на възнагражденията при липса на договор се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3, и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет".

Съгласно чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, когато административното наказание е под формата на глоба/имуществена санкция, какъвто е и процесния случай, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от същата наредба, а именно върху стойността на санкцията. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен материален интерес до 1000 лева възнаграждение е в размер на 400 лева ( 204.52 евро) Настоящият състав, като съобрази задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл. 101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл. 4, § 3 от ДЕС, дадено в Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 200 евро разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. За прекомерността на разноските, с оглед приетото в посоченото по-горе решение на СЕС, съдът е длъжен да следи служебно. При определянето на този размер на възнаграждението съдът отчита фактическата и правна сложност на делото, фактът, че уговорения паричен еквивалент съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за подобни или идентични дела, процесуално активното поведение на адвоката, както и правната сложност на спора.