Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 06.04.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 46/2026
Вид
Решение № 92
Подписан
06.04.2026
В сила
06.04.2026
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Теодора Енчева Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • § 1, т. 17 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 187 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 286 · Търговски закон
  • чл. 287 · Търговски закон
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл. 293 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Шумен, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20263600500046 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №909/19.11.2025г. по гр.д.№491/2025г. ШРС е отхвърлил предявения от „А1 България“ ЕАД-гр. София срещу А. Ж. С., иск с правно основание чл. 422 от ГПК, да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 269,97 лв. по договор за мобилни услуги с номер .... и договор за мобилни услуги с номер ...., 170,62 лв. по договор за продажба на изплащане, 343,41 лв. различни видове неустойки и 194,98 лв. лихва за забава върху задълженията за периода от настъпване на падежа на всяка сума до 01.01.2025 г., както и лихва за забава от 02.01.2025 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6 от 03.01.2025 г. по ч.г.д.

№ 8/2025 г. на ШРС. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищцовото дружество изцяло. Сочи, че същото се явявало неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, по подробно изложени съображения. Неправилно съдът приел, че по делото не се установявало ответникът да е имал възможността да ползва услугите, за които бил сключен договор на територията на с...., ... обл., а по отношение на вземанията, произтичащи от договор за продажба на изплащане, че вещта била предоставена за ползване, а не закупена от потребителя. Моли същото да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което заявените положителни установителни претенции по реда на чл.422 от ГПК срещу А. Ж. С., бъдат уважени. Претендира и присъждане на деловодни 1 разноски пред двете инстанции, всключително и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна взема не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въз основа на депозирано от „А1 България”ЕАД-гр.Шумен заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6 от 03.01.2025г. п о ч.гр.д.№8/2025г. н а ШРС, по силата на която е разпоредено А. Ж. С. да заплати на дружеството: сумата от 269,97лв., представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по договор за мобилни услуги с номер и договор за мобилни услуги с номер , 170,62 лв., неплатена сума за устройство по договор за продажба на изплащане, 343,41лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, 194,98 лв. лихва за забава върху задълженията за периода от настъпване на падежа на всяка сума до 01.01.2025 г., както и лихва за забава от 02.01.2025 г. до окончателното плащане, както сумата 75лв.-разноски по делото, от които 25лв.-държавна такса и 50лв.юрисконсултско възнаграждение.

В срок длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за вземането. Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите установителни искове - че в полза на дружеството съществува вземане за сочените суми по горепосочения договор.

Между ищцовото дружество и ответника бил сключен договор № от 04.01.2021г., по силата на който „А1 България“ ЕАД се е задължило да предоставя чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при Общи условия за взаимоотношенията с абонатите, на А. Ж. С. електронни услуги, като всяка избрана услуга, пакет услуги, в това число срок на ползване, ценови условия и приложими общи условия и др. се описват в приложения, представляващи неразделна част от договора. По делото са представени и приложение №1/30.01.2022г. за мобилна услуга с номер с план One Unlimited Special 28 с промоционална месечна такса от 29.99лв. и страндартна месечна такса 34.99лв., сключен за срок от 24 месеца, както и приложение №1 от 30.01.2022г. за мобилен интернет с номер ... с план Сърф 16, с промоционална месечна такса от 17.99лв. и стандартна месечна такса от 22.99лв.. В чл.54.1 от Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД е посочено, че операторът има право едностранно да прекрати договора за услуги при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане, а според чл.

54.12 от ОУ, договорът се счита едностранно прекратен от страна на А1 България“ ЕАД , в случай, че забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дена.

На 21.09.2021г. между А. Ж. С. и „А1 България“ ЕАД бил сключен и договор за 2 продажба на изплащане на вещ, като съгласно приетото в раздел 1, чл. 2 от договора, вещта се определя в приемо-предавателен протокол, който се подписва като неразделна част от договора, а собствеността върху вещта преминава върху купувача с предаването й.

Представен е и приемо-предавателен протокол от 21.09.2021 г., в който вещта е конкретизирана – апарат Xiaomi Redmi 9T Orange+PB TTEC, като е отразено, че устройството щяло да се използва с телефонен номер .... Съгласно чл. 3, закупуването на вещта при условията на този договор е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги, предоставени на купувача на основание договор за услуги, сключен с продавача. В договора е включен план на месечните вноски, възлизащи общо на 215.52 лв. за срок от 24 месеца, дължима на 24 вноски по 8,98 лв. всяка. Видно от гаранционна карта от 21.09.2021г. и приемо-предавателния протокол от същата дата, С. е получил апарат Xiaomi Redmi 9T Orange+PB TTEC.

Във всички гореизброени приложения №1 се съдържат идентични неустоечни клаузи, съгласно които ако абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. След изтичането на срока на договора той се превръща в безсрочен и се прилагал същия абонаментен план. Ползваните от абоната мобилни услуги били фактурирани ежемесечно и потребителят се задължавал да заплаща услугите дори и да не е получил фактурата.

Ищцовото дружество е издало на ответното следните фактури: №№ /18.02.2022г., /18.03.2022г., /20.04.2022г., / 18.05.2022г., /20.06.2022г. и /20.07.2022г., отразяващи начислени суми, включващи стойността на начислени мобилни услуги и интернет за периода 16.01.2022г.-15.06.2022г. и неплатени суми за устройството по договора за продажба на изплащане. По делото са представени и сметка от 13.03.2022г. и четири сметки от 17.07.2022г. за начислени неустойки в размер на три месечни такси и отстъпка от цена на закупено устройство и от цената на месечния абонаментна такса.

Съгласно заключението на СТСЕ, с поставена задача да установи дали към процесния период на действие на двата договора за мобилни услуги, сключени между ищеца и ответника, е имало нарушение на предоставяната услуга от оператора на територията на с.

, обл., налице ли е обхват на предоставяните услуги телефонни разговори и интернет, вещото лице е посочило, че нямало публично регистрирани данни за нарушение на 3 предоставяната услуга от ищцовото дружество за с

, ... обл. за искания период. В произволно избрани райони за тест на 01.10.2025г. и 09.10.2025г., дружеството не покривало района на с.... с гласови и интернет комуникационни услуги. В съдебно заседание сочи, че ответникът можел да ползва гласови G2 услуги.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Заявени са обективно съединени установителни претенции по реда на чл.422 от ГПК за установяване същестуването на вземания – неиздължена стойност за предостставени електронни съобщителни услуги за периода 16.01.2022г.-15.07.2022г., неплатена сума за устройство по договор за продажба на изплащане, неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, и обезщетение за забава.

Така в настоящия случай се установи, че между страните е възникнало облигационно отношение по индивидуален договор №... от 04.01.2021г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги, включително и касателно договорените с приложение №1 от 30.01.2022г. към договора мобилни услуги за мобилен номер ..., с приложение №1 от 30.01.2022г., мобилен интернет за мобилен номер ..., както и по договор за продажба на изплащане на устройство от 21.09.2021г., със срок 24 месеца..

По силата на договора, ответникът, като доставчик, се задължил да предоставя на ищеца, като потребител, посочените услуги от собствената си мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги.

Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 17 от ДРЗЕС, електронна съобщителна услуга е услуга, включваща пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване.

В настоящия случай сумите за мобилни услуги и мобилен интернет по процесните фактури са формирани само на база задължения на абоната за заплащане на месечни такси/с изключение на фактурата за първия период, която предвижда минимална сума за потребление, и от която е видно, че са налице изразходвани минути/. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането срещу предоставен достъп до мрежата. Съгласно чл.22 и сл. от ОУ, приложими и по отношение на процесния договор, дружеството – оператор има право да получава абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, както и цена за ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26, т. 4 от ОУ за ползваните услуги операторът издава на името на абоната ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения срок. Следователно, абонаментната такса се дължи предварително от потребителя и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалния договор, като самата цена включва разходите за поддръжката на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя зависи дали да се възползва от предоставения достъпи да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той дължи уговорената абонаментна такса. Т.е., дори да 4 липсва потребление през претендирания период , това не означава непредоставяне на услугата. По делото не се събраха доказателства в системата на мобилния оператор да са постъпили оплаквания от потребителя, че не е могъл да използва услугите. Сам ответникът признава обстоятелството, че първоначално е използвал услугите, а и когато му се е налагало е ходел до други населени места.

Както бе посочено по-горе в случая се касае до предоставяне на мобилни гласови услуги и мобилен интернет, поради което и същите могат да бъдат ползвани навсякъде, т.е не се касае до услуги със стационарен характер/стационарен интернет, телевизия и пр./, порди което и в договора липсва отразяване къде ще се предоставя съответната услуга.