Решение № 1574 от 03.10.2019, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№: 1574 03.10.2019г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – гр.Бургас IІІ-ти състав

На четвърти септември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Чавдар Димитров

Секретар:

Ирина Ламбова

Прокурор:Андрей

Ч. като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело № 1754 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по постъпила искова молба на Б.Н.Г., ЕГН-**********,***, против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Бургас, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 820,00лв., заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 257/2019г. по описа на Районен съд – Бургас и К.Н.А.Х.Д. №957/2019г. по описа на административен съд Бургас, с което е било потвърдено решението на въззивната инстанция, с което е било отменено самото оспорено наказателно постановление. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че за обжалване на наказателно постановление (НП) № 18-0769-004543/04.12.2018г., издадено от Р. Паязова, Началник Група към ОД на МВР – Бургас, с-р Пътна полиция – Бургас, ищецът е ангажирал адвокат, който е подготвил жалбата и е осъществил процесуално представителство пред съда, за което му е заплатил възнаграждение от 400лв. за всяка една от двете съдебни инстанции по оспорване на наказателното постановление, както и 20,00лева за 2бр. удостоверения от Община Бургас за постоянен и настоящ адрес на ищеца, приложени като доказателство по цитираното н.а.х.д.

Това НП е било отменено от районния съд, както бе споменато по-горе с негово решение №279 от 11.03.2019г. по н.а.х.д. № 257/2019г., потвърдено с окончателния съдебен акт по к.н.а.х.д. №957/2019г. по описа на БРС, а именно Решение №1340/12.07.2019г., поради което претендира обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение и издадените удостоверения, ангажирани като доказателства в административно-наказателното производство, ведно с дължимата законна лихва от датата на депозиране на исковата молба. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът не се явява лично, но се представлява от адв. С. БАК, който поддържа исковата претенция, като представя допълнителни писмени доказателства.

Ответникът, Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас , редовно уведомена, не се представлява от процесуален представител. Изпратено от името на ответника е становище на ю.к. Димчева, която оспорва исковата молба, като счита същата за неоснователна, поради липсата на доказателства за достоверност на датата на сключване на договорите за правна услуга за двете съдебни инстанции, като липсват доказателства и за това, че удостовереното доплащане по банков път с посочено основание „плащане по ДПУ от 04.01.2019г.“ касае процесния договор. Не на последно място се претендира и за прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на иска и пледира за уважаването му в пълен размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:

С НП № 18-0769-004543/04.12.2018г., издадено от Росица

Паязова, Началник Група към ОД на МВР – Бургас, с-р Пътна полиция – Бургас, на ищеца Б.Г. за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 950,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за това, че на 19.07.2017г., около 16.17 часа, на път първи клас №Е-773 в гр. Бургас до бензиностанция Ромпетрол управлявала мотоциклет Кавазаки със скорост от 165,00км./ч., при позволена за движение в населеното място такава от 90,00км./ч., определена с пътен знак В-26.

Наказателното постановление било оспорено пред Районен съд - Бургас, за което е било образувано НАХД № 257/2019г. С решение № 279/11.03.2019г., съдът е отменил НП. Решението е било обжалвано пред Административен съд Бургас от наказващия орган, където било образувано к.н.а.х.д. № 957 по описа на съда за 2019г. С решение на касационната инстанция №1340/12.07.2019г., влязло в сила на същата дата, Решението на БРС, с което оспореното НП било отменено, е потвърдено. В образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му в открито съдебно заседание както пред районния съд, така и пред административния ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Г.С. ***.

Видно от представените доказателства, при провеждане на откритото съдебно заседание както пред районния съд, така и пред административния, договор за правна защита и съдействие не е бил представен, а единствено пълномощно.

Такива са представени едва в настоящото производство съответно от 04.01.2019г. и 06.04.2019г. В тях е уговорено възнаграждение в размер на по 400лв., за което в по-ранния от двата е отбелязано, че следва да бъде платено изцяло по банков път, като договорът е придружен от разпечатка за банков превод, а вторият е стандартен договор от кочан, издаден от БАК, като в него е отбелязано, че договорът притежава характера и на разписка за направеното плащане. В същите е отбелязан надлежно и предмета на правна защита.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменено наказателно постановление с което са били наложени следните административни наказания: глоба в размер на 950лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП от Началник Група към ОД на МВР – Бургас, с-р Пътна полиция – Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас.

Областната дирекция на МВР – Бургас е юридическото лице, съгласно чл.37, ал.2 ЗМВР. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник. Отмяната на НП касателно наложената глоба в размер на 950лв. и лишаването от право да управлява МПС за срок от 3 месеца изцяло, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на причинените от ищеца щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена причинноследствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на договорно правоотнощение за правна защита с уговорена цена, плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, каквито са договорите, чиито разноски се претендират като обезщетение.

Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и е представила договора по делото.

В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление.

Съществено за изхода на спора е да бъде установено дали от този незаконосъобразен акт ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му. В тежест на ищеца е да докаже както договарянето, така и заплащането на разноските към момента на приключване на съответния правен спор, респ. съответната съдебна инстанция за която те се отнасят. В тази връзка, в настоящото дело като доказателства са приложени както нахд №257/2019г. на БРС, така и кнахд№957/2019г. на АС – Бургас.

Видно от делото пред въззивната и касационна инстанция е това, че по същите не е представен договор за правна защита и съдействие.

Договорите за двете инстанции са представени едва по настоящото дело - единият във формуляр изходящ от АК Бургас от 06.04.2019г. с отразен в същия размер на договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, а другият в изготвена от адвоката форма и с приложено към него извлечение за извършен между ищеца и процесуалния му представител банков превод в размер на 400,00лева. Тези доказателства според настоящия съдебен състав са достатъчни да обосноват частично основателността на исковата претенция. Доколкото двата договора са частни свидетелстващи документи, установяването на достоверността на датата на сключване, съответно заплащане на цената е в тежест на ищеца и тази достоверност остава непотвърдена в настоящото производство касателно договора относим към процесуалното представителство пред касационната инстанция, поради което съдът приема за ненадлежно доказано обстоятелството, че цената по договор с коментирания предмет (л.16) е била заплатена от ищета в полза на адвоката му на посочената в документа дата. По тази причина, претенцията й в тази част се явява неоснователна.

За разлика от това, съдът приема за надлежно доказано обстоятелството, че цената по другия договор (л.12) е била заплатена от ищета в полза на адвоката му на посочената в документа на л.13 от делото дата - 08.01.2019г., тъй като представените разпечатки за банков превод сами по себе си представляват хартиени копия на електронен документ, който практически не е бил оспорен от ответника, а процесуалният му представител се е задоволил да разсъждава върху доказателствената стойност на същия.

На последно място, що се отнася до доказаната като платена сума от 20,00лева за издаване на 4бр. удостоверения, представени като доказателство пред БРС, настоящата съдебна инстанция намира, че ищецът не би я заплатил и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. По своя преценка оспорващият притежава свободата и правото да ангажира доказателства и да направи за тях разходи в подкрепа на отстояваната защитна теза, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че по отношение на коментираната сума е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.