Решение № 5641 от 12.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5641 гр. София, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100501759 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25031373/09.08.2023 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. П., срещу Решение № 20098022/20.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 85633/2017 г., по описа на СРС, 123 с-в, с което съдът е отхвърлил изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. И. К. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1917,43 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от м.08.2012 г. до м.04.2014 г. в имот с аб. № 147986 и адрес: гр. София, ж.к.

„******** ведно със законната лихва, считано от 03.08.2015 г. до погасяване на задълженията, както и сумата от 457,48 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.10.2012 г. до 10.07.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 46111/2015 г. по описа на СРС, 123 с-в.

В жалбата се излага становище за неправилност на обжалваното решение. Посочва се, че ответницата не е оспорила обстоятелството, че е собственик на процесния недвижим имот, респективно че е клиент на топлинна енергия, поради което ищецът не е следвало да ангажира доказателства в тази насока. Сочи се, че доколкото първоинстанционният съд не е изпълнил вмененото му от ГПК задължение да разпредели между 1 страните доказателствената тежест за твърдените от тях факти и обстоятелства, то не е следвало във вреда на ищеца да бъдат прилагани последиците от това неизпълнение. Излага се становище за основателност на исковите претенции. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната стана в производството – П. И. К..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за заплащане на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на 2 ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.

В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

Настоящият въззивен съдебен състав намира изложените във въззивната жалба оплаквания за частично основателни по следните съображения:

В изпълнение на дадени от заповедния съд указания с искова молба от 06.12.2017 г. ищцовото дружество е предявило срещу ответницата П. И. К. по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдебно предявените си претенции дружеството е извело при твърдения, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период, респективно че е клиент на топлинна енергия и е материално-правно легитимирана да отговаря за заплащането на задълженията. Към исковата молба е представено писмоотговор от Столична община – район „********“ от 01.06.2015 г., в което под т. 7 е посочено, че с договор за покупко-продажба от 22.11.1989 г., сключен въз основа на Заповед № ДИ-03-096/89 г. от 20.11.1989г., ап. № 04, находящ се в ж.к. ********, е продаден на ответницата П. И. К..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва предявените искове по основание и размер, както и наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Ответницата не оспорва обаче, че е собственик на процесния недвижим имот, а единствено оспорва доставката на топлинна енергия, както и наличието на писмен 3 договор с ищеца.

В приетото пред първоинстанционния съд заключение на съдебнотехническата експертиза вещото лице е посочило, че процесният блок ******** в ж.к. „********“ се топлоснабдява посредством две абонатни станции, като топлинната енергия за входа се измерва с два общи топломера, всеки от които е преминал периодични метрологични проверки. Средството за измерване се отчитало по електронен път в началото на всеки месец, като технологичните разходи са за сметка на топлопресносното предприятие.

Вещото лице е посочило, че през процесния период дяловото разпределение се е извършвало от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, като за процесния обект – ап. 4 не е извършван отчет поради неосигурен достъп от абоната. В заключението е отразено, че по данни на фирмата, извършваща дяловото разпределение, всички отоплителни тела в апартамента са демонтирани и суми за отопление не са начислявани. Съгласно експертизата за имота са начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и суми за БГВ, които след приспадане на резултата от изравнителните сметки, възлизат на сумата от 980,23 лв.

В приетото пред първоинстанционния съд заключение на съдебносчетоводната експертиза вещото лице е посочило, че не са постъпвали плащания за погашение на процесните задължения, като след справка в счетоводството на ищеца размерът на същите възлизал на сумата от общо 2374,91 лв., от които 1917,43 лв. – главница и 457,48 лв. – лихва за забава.

Съгласно експертизата стойността на потребената топлинна енергия за процесния период, с включени изравнителни сметки, възлиза на сумата от 980,23 лв., а стойността на таксите за извършена услуга дялово разпределение е 22,44 лв. Изчислен е и размерът на мораторната лихва върху двете претенции за главница общо за сумата от 457,48 лв., от които 5,09 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за неправилни изложените от първоинстанционния съд изводи за недоказаност на предявените искови претенции за главница за топлинна енергия и услуга дялово разпределение поради следните съображения:

По силата на чл.7 ГПК съдът предприема служебно необходимите процесуални действия по движението и приключване на делото, следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните и им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Проявление на принципа на служебното начало е задължението на съда по чл. 146 ГПК да изготви доклад по делото, с който въз основа на твърденията на страните да даде правна квалификация на правата на ищеца, както и на насрещните възражения на ответника, да посочи обстоятелствата, които се нуждаят от доказване и да разпредели тежестта на доказване.

Същевременно докладът по делото осигурява равенство на страните в гражданския процес и им съдейства за установяване на истината.

4

В случая първоинстанционният съд не е изпълнил вмененото му с чл.

146 ГПК задължение да изготви доклад по делото с посоченото в разпоредбата съдържание, поради което и в тежест на ищеца няма как да бъдат възложени последиците от това неизпълнение.

В допълнение на гореизложеното, видно от изразеното с отговора на исковата молба становище, ответницата не оспорва, че е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в ж.к. „********“, бл. ********, ап. 4.

С оглед на това настоящият въззивен съдебен състав намира, че между страните в производството не е спорно, че ответницата П. И. К. е собственик на процесния недвижим имот, респективно същата се явява клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

От приетите по делото писмени доказателства, както и от заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводна експертизи се установява, че през процесния период ищецът е доставил до собствения на ответницата имот топлинна енергия, поради което искът за главница за топлинна енергия се явява основателен до размера на сумата от 980,23 лв. (посочена от вещите лица), а за горницата подлежи на отхвърляне.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства следва изводът, че искът за главница за възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение се явява доказан в своето основание и за пълния си предявен размер от 22,44 лв.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за основателно релевираното от ответницата възражение за недължимост на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение поради следните съображения: