Протоколно определение № 234 от 23.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 234 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мила Д. Тошева и прокурора Тодор Ст. Деянов

Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600242 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:23 часа се явиха:

Обвиняемият К. Ж. Н. се явява лично, доведен от ареста, явява се упълномощеният защитник адв. Г. Д..

Обвиняемият С. С. К. се явява лично и с адв. Г. Д..

За Апелативна прокуратура - П. се явява прокурор Т. Д..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Обв. Н.: Да се даде ход на делото.

Обв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик с прочитане на частната жалба на адв. Д. срещу определението на Окръжен съд П., постановено по ЧНД ""/2024 г., с което е взета най-тежката мярка за неотклонение спрямо двамата обвиняеми. Твърди се незаконосъобразност и необоснованост на 1 определението.

Адв. Д.: Поддържам депозираната жалба с аргументите, съдържащи се в нея.

Обв. Н.: Поддържам жалбата.

Обв. К.: Поддържам жалбата.

Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.

Адв.Д.: Нямаме отводи и доказателствени искания.

Обв. Н.: Нямам отводи и доказателствени искания.

Обв. К.: Нямам отводи и доказателствени искания.

Съдът, с оглед изявленията на страните и приложените по делото доказателства, намира, че делото е изяснено и следва да се даде ход на същото по същество, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен акт, с който да отмените като неправилно, необосновано и незаконосъобразно атакуваното определение на ПОС, с което е уважено направеното искане от държавното обвинение и е взета, наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в ДП на обв. К. Н. и С. К., като ще Ви моля да наложите по-лека мярка, а именно по отношение на К. Н. „Подписка“ или „Парична гаранция“, а по отношение на С. К. – „Домашен арест“. Както сме подчертали в депозираната пред Вас жалба считаме, че по този начин ще бъдат съобразени и ще се постигне в пълна степ необходимият баланс между обществения и частния интерес и ще се осигури целта на мерките за неотклонение, а именно нормалното развитие на наказателния процес.

Аргументи в подкрепа на така формулираното от мен становище се намират в значителна степен в депозираната пред Вас жалба и с цел процесуална икономия няма да ги повтарям пред Вас в цялост. Ще заостря вниманието Ви само по следните обстоятелства: съгласни сме напълно с направения от ПОС извод за това, че е налице една от предпоставките за налагане на най-тежката 2 мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно обвиняемите да са привлечени за извършване на престъпления, за които се налага наказание лишаване от свобода. Това е безспорно, с оглед на престъпленията, за които същите са привлечени като обвиняеми. Безспорно и приемаме, че от доказателствата, от данните по делото, което е пред Вас, може да бъде направен обоснован извод или обосновано предположение по-точно за това, че същите имат отношение към тези престъпления, за които са обвинени, но дотук, уважаеми апелативни съдии. Считам категорично, че не са налице останалите задължителни и предвидени в закона предпоставки и основания за налагане на тази най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“, защото не е налице реална опасност същите да се укрият или извършат друго престъпление. Наблягам на думата реална, която не случайно законодателят е предвидил, а не хипотетична такава с изсмукани аргументи в защита на това да бъде наложена непременно тази най-тежка мярка, която е изключителна.

Защо? По отношение на С. К. действително, с оглед обремененото му съдебно минало е налице хипотезата на чл. 63, ал. 2 НПК, но тази презумпция е оборима. Има данни по делото по отношение на него за това, че същият има постоянен адрес, макар че живее от известно време на квартира, има работа, макар че не е със съответен трудов договор и т. н. Затова не случайно апелирам по отношение на този обвиняем да бъде наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“, който да изтърпи на адреса на своите родители, където е и постоянният му адрес. Аргументите ми в подкрепа на това са и във връзка с направения анализ на работната група от съдии във ВКС относно прилагане на мерките за неотклонение за 2022 г. и неадекватното прилагане на мярката за неотклонение „Домашен арест“, с която да бъде заменена все по-често и обосновано налагащата се мярка за неотклонение „Задържане под стража“, защото по този начин освен икономия на обществения ресурс се постигат същите цели, които законът предвижда с мерките за неотклонение. Именно в този анализ се оборват предпоставките и основанията, аргументите, с които окръжният съд е наложил мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на другия обвиняем.

Съдът се аргументира с това, че наличието на постоянен адрес по отношение на К. Н., наличие на семейство, малолетно дете, трудова ангажираност, липса на предишни осъждания. Всички тези данни съдът приема, че нямат стойност и се аргументира с факта, че тези данни не са попречили на същия да извърши 3 престъплението, в което е обвинен. Това е меко казано несериозно. Тези аргументи са предвидени като основание в този анализ, който цитирам и са категорично основание за това, че липсва наличие на основание за това, че липсва както реална опасност същият да се укрие, така и да извърши друго престъпление. Същият нито има данни да има някакви контакти с криминалния контингент, нито да е с обременено съдебно минало, които да са като основание и предпоставка, с които съдилищата да се съобразят при взимане на тази най-тежка мярка и при обсъждането на реалната опасност да се извърши друго престъпление. Считам, че по отношение на този обвиняем липсват категорично предвидените в закона предпоставки и основания за налагане на тази най-тежка мярка за неотклонение и в този смисъл направеното от мен искане считам за изцяло обосновано.

Обв. К. Ж. Н. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.

Обв. С. С. К. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от адвоката.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, при вземане на найтежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо двамата обвиняеми по настоящото дело са отчетени всички факти и обстоятелства, които имат значение за определяне на адекватна мярка за неотклонение спрямо тях. Изцяло споделям доводите и съображенията на първоинстанционния съд и моля да оставите жалбата, която е процесуално допустима, но по същество я намирам за неоснователна, като такава.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:

Обв. К. Ж. Н. : Моля за по-лека мярка.

Обв. С. С. К.: Също, моля за по-лека мярка.

Съдът се оттегли на съвещание.

Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е основателно.

Досъдебното производство е в началната си фаза.

4

Обвиняемите К. Н. и С. К., както и защитникът им адв. Г.Д. не оспорват правилността на формирания от окръжния съд извод, че наличната доказателствена съвкупност обосновава в изискуемата степен за настоящия етап на разследване предположение за причастност на обвиняемите към престъпленията, за които са привлечени в това процесуално качество- по чл.

354а, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за Н. и по чл. 354а, ал.2, т. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за К.. При извършения от настоящия съд собствен прочит на доказателствената съвкупност се установява подозрението всеки от обвиняемите да е съпричастен към деянията, за които са привлечени в това процесуално качество. Изложените в тази насока съображения на първостепенния съд се споделят изцяло от настоящия състав на съда. Всяко тези престъпления е тежко умишлено по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК.

Налице е и другата предпоставка за допустимо прилагане на найтежката мярка за неотклонение, а именно опасност от извършване на престъпление- и за двамата, а за К. и от укриване. Като е достигнал до подобен извод първостепенният съд не е сгрешил . Изложените в тази насока мотиви се споделят и от настоящия съдебен състав.

За обвиняемия К. е налице законовата презумпция по чл. 63, ал. 2 т. 1 от НПК, която към настоящия момент се явява необорена от доказателствата по делото. Той не е адресно регистриран в гр. П., където живее на квартира.

Нужни са били усилия за установяване на местоживеенето му. От това се извежда наличието на реална опасност и от укриване.

Необремененото съдебно минало на обв. Н. е непротивопоставимо като възпиращ фактор на данните относно конкретния механизъм на реализиране на разследваната деятелност, както и на вида и количеството наркотични вещества. Касае се за три различни по вид високорискови наркотични вещества на немалка стойност. От последните обстоятелства се извлича реална, а не хипотетична опасност от извършване на престъпление и за този обвиняем, при това- с висок интензитет.

В обобщение: налице са предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК за допустимо действие на най- тежката мярка за неотклонение. Към настоящия процесуален момент обвинителната теза има достатъчна доказателствена защитеност. Налице е предположение обвиняемите да са извършили престъпленията, за които са привлечени в това процесуално качество.

Предвиденото наказание е лишаване от свобода. Опасността за извършване на престъпление- и за двамата и укриване- за обв. К. е съвсем реална. Годна да обезпечи целите, визирани в чл. 57 от НПК е единствено определената от ОС-П. МНО „задържане под стража“.

Ето защо съдът в настоящия състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №777/18.05.2024 г.

5 по

ЧНД № "" /2024 г. по описа на ОС-П..