Решение № 16322 от 30.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16322 гр. **я, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

**ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110157358 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗД „***“ АД срещу ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 243,88 лв. , с включени 25 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено з**хователно обезщетение по з**ховка „Автокаско“ по щета № ***/22.11.2021 г. за настъпило на 20.11.2021 г. ПТП, вследствие на попадане на лек автомобил „***“, с рег. № *** в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно, при движение на автомобила на общински път в гр. **я, в участъка до кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 20.11.2021 г. в гр. **я, на ул. „***“, при движение в посока бул.

„Никола Петков“, в района на кръстовището с ул. „***“ лек автомобил марка „Опел”, модел „**“, с рег. № ***, попаднал в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена з**ховка „Автокаско“, обективирана в з**хователна полица № Е***. По заведената пред ищеца преписка по щета № ***/22.11.2021 и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 218,88 лв., която сума била изплатена на 13.01.2022 г. на автосервиза извършил ремонта на увредения автомобил. Поддържа, че с изплащане на з**хователното обезщетение е встъпил в правата на з**хования за възстановяване на платеното обезщетение, ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите в размер на 25 лв. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на процесната сума, но претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва наличието на валидно з**хователно правоотношение по договор за имуществена з**ховка „Автокаско“ между ищеца и собственика на лек автомобил „***“, с рег. № *** към момента на настъпване на събитието. Поддържа, че попадането в шахта на пътното платно не съставлявало покрит от имуществената з**ховка риск. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Поддържа, че в участъка на 1 кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ е налична само една шахта, която е разположена върху тротоара, поради което счита, че настъпването на процесното ПТП е изцялопо вина на водача на процесния лек автомобил, който в нарушение на ЗДвП и ППЗДвП не се е движел върху пътното платно, а по тротоара. Отделно от това, счита, че не е процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото шахтата била собственост на ВиК оператора. При условията на евентуалност твърди съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „***“, с рег. № ***, поради това, че не е избрал скорост, съобразена с пътните условия, която да му позволи да спре пред всяко препятствие на пътното платно.

Оспорва и размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Оспорва твърденията, че на *** е изпратена регресна покана с искане за заплащане на з**хователно обезщетение. Моли съдът да отхвърли предявения иск, евентуално – да нали размера на з**хователното обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличие на валиден договор за з**ховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от з**хователя на дължимото з**хователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-з**хован при причиняване на з**хователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди.

При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.

По делото при заявено от ответника с отговора на исковата молба нарочно оспорване и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца, не се установява наличие на валиден договор за з**ховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество. Същият факт не е отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл. 153 ГПК подлежи на пълно и главно доказване, каквото по делото не е проведено. От ангажираните от ищеца писмени доказателства - з**хователна полица № Е ***/18.06.2021 г., Договор за з**ховка на моторни превозни средства, инженерна, плавателна техника и допълнително монтирано оборудване, № 5785опд45/04.06.2021 г. и Приложение № 1 към него, не може да се установи дали процесния лек автомобил „***“, с рег. № ***, е бил з**хован при ответника. Посочените в Приложение № 1 към договор № 5785опд-45/04.06.2021 г. МПС-та са индивидуализирани единствено с посочване на модел на автомобила, години на експлоатация и обща з**хователна сума.

Липсват други индивидуализиращи белези, от който може да се направи извод, че процесният лек автомобил е един от посочените от № 256 до № 282 автомобили марка „***“.

Процесният лек автомобил „***“, с рег. № *** не фигурира и в приложената по делото з**хователна полица № Е ***/18.06.2021 г.

С определение № 8899/27.09.2024 г. съдът, по реда на чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, е разпределил доказателствената тежест за правнорелевантните за спора факти, като е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже наличие на валиден договор за з**ховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество. Със същото, на основание чл. 190 ГПК е задължил ищеца да представи списък на автомобилите към з**хователна полица Е ***/18.06.2021 г. Фактът, че посоченият документ се намира при ищеца и е част от з**хователната полица, не е оспорен от ищеца. Документът, който ищецът е задължен да представи по реда на чл. 190 от ГПК не е ангажиран от него като 2 доказателство по делото, предвид на което приложение следва да намери правната последица, регламентирана от разпоредбата на чл. 161 от ГПК, съгласно препращащата норма на чл. 190, ал.2 от ГПК, а именно- приема за недоказан по делото фактът, че процесният автомобил е бил з**ховане при ищцовото дружество.

По делото не са ангажирани други доказателства, от които да се установява, че към датата на процесното ПТП, лек автомобил „***“, с рег. № *** е бил з**хован при ищеца.

Доколкото не е налице елемент от фактическия състав на иска по чл. 410 КЗ наличие на валиден договор за з**ховка имущество между ищеца и собственика на увредения автомобил, предявеният иск подлежи на отхвърляне само на това основание, без да се разглеждат останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът *** има право на направените по делото разноски в общ размер на 200 лв., от които 100 лв. – депозита за САТЕ и 100 лв. – ютисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ).

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **я, бул. **“ *, срещу *** с адрес: гр. **я, ***, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 243,88 лв., с включени 25 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено з**хователно обезщетение по з**ховка „Автокаско“ по щета № ***/22.11.2021 г. за настъпило на 20.11.2021 г. ПТП, вследствие на попадане на лек автомобил „***“, с рег. № *** в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно, при движение на автомобила на общински път в гр. **я, в участъка до кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **я, бул. **“ *, да заплати на *** с адрес: гр. **я, ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред **йски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при **йски районен съд: _______________________

3