Решение № 1931 от 04.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1931 гр. Бургас, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120105892 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от С. С. П. от град Бургас против ”Групама Застраховане“ ЕАД, гр. София.

От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 5 338.64 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по собствения му лек автомобил – марка “**“, модел “*“, шаси ************, причинени при ПТП, реализирано на 08.04.2025г. – в сервиз, находящ се на ул.*** в гр. Бургас, с лек автомобил марка “*“, модел “*“, рег.№ ****, за който е имало сключена с дружеството валидна застраховка “Гражданска отговорност“, обективи-рана в застрахователна полица № BG/26/124003800625, със срок на действие от 04.12.2024г. до 03.12.2025г., по вина на водача на последното МПС – неправилно излизане от паркомясто.

Претендират се законната лихва и деловодните разноски.

Ответникът оспорва иска. Излага съображения, че в случая не се установява твърдяният от ищеца механизъм на ПТП, евентуално – че водачът на застрахования лек автомобил няма вина за настъпването на същото, както и че стойността на ремонта е силно завишена. Иска от Съда да отхвърли претенцията. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от представените с исковата молба документи, включително в превод на български език – Договор за продажба от 05.03.2025г., фактура № ****г. и Свидетелство за регистрация на ППС № ***, издадено от Департамент по транспорт, навигация и информационни системи и статистика на Министерството на инфраструктурата и транспорта на Република Италия, е, че П. е закупил процесния лек автомобил: марка “**“, 1 модел “*“ – шаси № ************, с дата на първа регистрация – 25.06.2013г., за цена от 8 000 евро.

От показанията на свидетеля С. Р. се установява, че когато е отишъл в сервиза на ищеца, находящ се до магазин ”*”, на ул. ****, за да вземе автомобила си от ремонт, е видял паркирано отпред процесното МПС. Същото е било с добър външен вид, без следи от увреждания. За него е знаел от П., че го е закупил от Италия. Свидетелят е видял, че при излизането си от сервиза на заден ход водачът на лек автомобил марка “*“, модел “*“, рег.№ ****, е ударил този – на ищеца, при което е бил счупен предният му ляв фар, както и бронята, която е паднала. П. е чул удара и е излязъл от сградата. Огледал е щетите и с водача на другия автомобил, Д. А., са съставили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който последният е вписал, че признава вината си за същото. Отразено е и времето на настъпването на инцидента – в 13.15 часа на дата – 08. 04.2025г.

Въз основа на искане на ищеца, ответното дружество, с което за управлявания от А. лек автомобил е имало сключена валидна имуществена застраховка ”Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица № BG/26/124003800625, със срок на валидност от 04.12.2024г. до 03.12.2025г., е завело щета № 66002500365/10.04.2025г., а негови служители са извършили оглед на процесното МПС и са изготвили опис-заключение.

С писма от 14. и 24.04.2025г. застрахователят е уведомил ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение, тъй като уврежданията на автомобила му не съответствали на декларирания механизъм на настъпване на ПТП.

От заключението на вещото лице по САТЕ, което като обективно и компетентно изготвено Съдът изцяло кредитира, безспорно се установява механизмът на процесното ПТП, респективно – на щетите по автомобила на ищеца, причинени при същото, така както са описа-ни в исковата молба, а и в уведомлението до застрахователя. Възраженията на ответното дружество в обратна насока са неоснователни. Вещото лице е предложило два варианта за определяне стойността на разходите, необходими за възстановяването на МПС в състоянието му към датата на настъпването на застрахователното събитие. Първият е съобразен с представената с исковата молба оферта от ”Бова Кар” ООД – официален дилър на ”**” за Югоизточна България, а именно: общо 5 538.64 лв. с ДДС за оригинални нови преден ляв фар и предна броня, труд и материали, а вторият – за ремонт с нови алтернативни части и при пазарна цена за труд и материали – общо 2 110.70 лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че с оглед годината на първата регистрация на автомобила – 2013г., от икономическа гледна точка е по-целесъобразно възстановяването да се извърши с нови алтернативни части, чийто процес на експлоатационно стареене съответства на общото състояние на превозното средство. Експертът изрично заявява, че светлинният лъч на неоригиналния фар не се различава по технически характеристики и качество от този на оригиналния, поради което ремонтът по втория вариант от заключението би осигурил пълното репариране на вредите.

При така установеното от фактическа страна, Съдът приема, че в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка “*“, модел “*“, рег.

№ ****, със сключена с ответното дружество валидна застраховка ”Гражданска отговорност”, Д. А. – на 08.04.2025г. е допуснал настъпване на ПТП по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП, поради нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от с. з. – предприел е движение на за-ден ход при излизане от сервиза, находящ се на адрес: ул. *** в гр. Бургас (в района до магазин ”*” и ул.***), без да прояви дължимото внимание, при което е ударен и увреден паркираният отсреща автомобил, собственост на ищеца – марка “**“, модел “*“, шаси № ************, в областта на предния ляв фар и предната бро-ня, като на П . са причинени имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

Според чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

2

Предвид горното следва да се приеме, че искът на С. С. П. срещу ”Групама Застраховане“ ЕАД се явява доказан по своето основание.

Тук следва да бъде съобразена нормата на чл.400, ал.2 от КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на имущество, представлява възстановител-ната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за неговото възстановяване до вида преди увредата, без прилагане на обезценка – така и константната пракитка на ВКС. Затова при и с к за заплащане на застрахователно обезщетение, при липсата на данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, размерът му следва да с е определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, като с е ползва заключение на вещо лице. За възстановителна стойност се приема стойността на раз-ходите за нови части, материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените детайли, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената. На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат същото или подобно качество с това на съответно увредените части на автомобила, в състоянието му към инцидента, респективно по средни пазарни цени на труда в няколко независими сервиза. Само така може да се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване за правоимащия.

Съобразявайки изложеното по-горе, настоящият съдебен състав счита, че в случая след-ва да бъде възприет предложеният от вещото лице втори вариант за ремонт на процесния лек автомобил, на обща стойност 2 110.70 лв. – с нови алтернативни части. Макар същите обективно да са с по-кратък период на издръжливост от оригиналните, експлоатационният им ресурс е напълно съвместим с общото амортизационно състояние на превозното средство с оглед възрастта му (12 години към датата на ПТП). Тъй като от отговорите на експерта в съдебното заседание се установи, че няма разлика в качеството на светлинния сноп между оригинален и алтернативен фар, изискването за безопасност и техническа еквивалентност е изпълнено изцяло.

Най-накрая, по делото се установява и че П. е придобил процесния 12-годишен лек автомобил за цена от 8 000 евро, поради което възстановяването му по първия вариант в заключението на вещото лице – с подмяна на преден ляв фар и предна броня с нови оригинални части, се явява икономически нецелесъобразно. Сумата от 5 538.64 лв., съставлява повече от една трета от пазарната стойност на вещта и получаването й под формата на застрахователно обезщетение, при липса на доказателства за нейното заплащане за извършен ремонт на МПС, би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.

По горните съображения, Съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 2 110.70 лв. За разликата над нея до пълния предявен размер от 5 538.64 лв. претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

Върху главницата се дължи и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2025г. до окончателното й изплащане.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по дело-то разноски съразмерно с уважената част от иска, както следва: 84.43 лв. за ДТ и 114.33 лв. за САТЕ, както и 190.55 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за САТЕ, съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно – 185.67 лв., както и 63.29 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Всички суми в лева следва да се превалутират в евро в диспозитива на решението.

3

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК: 131421443, седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. ”Цариградско шосе” № 47А, блок В, ет.3, да заплати на С. С. П., с ЕГН: **********, адрес: гр. Б****, сумата 1 079.18 евро /2 110.70 лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди: щети по собствения му лек автомобил – марка “**“, модел “*“, шаси № ************, причинени при ПТП, реализирано н а 08.04.2025г. – в сервиз, находящ се на ул.*** в град Бургас, по вина на водача на лек автомобил марка “*“, модел “*“, с рег.№ ****, по отношение на който е била сключена с дружеството валидна застраховка ”Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица № BG/26/124003800625, със срок на действие – от 04.12.2024г. до 03.12.2025г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.07.2025г. до окончателното плащане, както и сумите 101.62 евро /198.76 лева/ – разноски по делото и 97.43 евро /190.55 лева/ – платено адвокатско възнаграждение, като за разликата до пълния предявен размер – от 2 831.86 евро /5 538.64 лева/, ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432, ал.1 от КЗ, като неоснователен.

ОСЪЖДА С. С. П. да заплати на “Групама Застраховане“ ЕАД сума-та 94.93 евро /185.67 лева/ – разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер от 63.29 евро /123.78 лева/.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4