Определение № 777 от 21.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 777 гр. София, 21.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000500657 по описа за 2025 година

Разгледа в закрито заседание гражданско дело № 657/25г. и констатира следното:

Подадена е частна жалба от Т. К. против определение на СГС от 21.01.25г. по г.д. № 4013/22г. /постановено при условията на чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК, съответно чл.

78, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК/.

Жалбата е неоснователна:

Съдържанието на разменените пред САС книжа /жалба и отговор/ обосновава извод, че: спорът между страните се съсредоточава /към настоящия момент/ единствено досежно това – как следва да бъде разпределена отговорността за съдебни разноски /с други думи: не е налице спор, че делото е подлежало на прекратяване – какъвто правен ефект е постановен с първата част от диспозитива на определението на СГС/.

С оглед това /по същество – досежно посоченото спорно обстоятелство/:

Съгласно изричните /и последователни/ постановки на съдебната практика /в следващата насока/: иск по чл. 439 от ГПК /а и такъв по чл. 124 от ГПК/ е процесуално недопустимо да бъде предявен при съществуващо - висящо заповедно производство /доколкото: при наличие на такова законът предвижда друг – специален - облекчен ред за защита на правата на длъжника, а именно – този по чл. 414 от ГПК, който директно прехвърля тежестта да бъде воден процес в правната сфера на кредитора/.

В този смисъл: процесният иск /като заявен в отклонение от посочената съдебна практика/ се явява процесуално недопустим /в това число като предявен в противоречие и с правилото на чл. 439, ал. 2 от ГПК; в последната връзка: заявените от ищцата твърдения, с които се обосновава претенцията – не попадат в предметния обхват на тази законова норма/.

В хипотеза като процесната /при завеждане на процесуално недопустим иск/ в полза на ищцата не се следват съдебни разноски; такива се следват в полза на ответника – при условията на чл. 78, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В този смисъл е и обжалваното определение /и поради това същото следва да бъде – потвърдено; частната жалба следва да бъде оставена – без уважение/.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т. К. против определение на СГС от 21.01.25г. по г.д. № 4013/22г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2