Протокол № 6697 от 26.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59673/2021
- Вид
- Протокол № 6697
- Подписан
- 26.05.2022
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 291, ал. 1 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 6697 гр. София, 12.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110159673 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ С. Д. М., редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Я. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ /фирма/, редовно уведомен, представлява се от юрк. К. с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Р. Ст., редовно призован, явява се.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ СВ. Г. Х., редовно призована, явява се.
СТРАНИТЕ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението по СГЕ.
СНЕМА самоличността на вещото лице.
СВ. Г. Х., 70 г., неосъждана, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност, която носи по чл. 291, ал. 1 НК. Вещото лице обеща да даде вярно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представила съм заключение, което поддържам. адв. Я.: Нямам въпроси.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ на въпроси на юрк. К.: Ползвала съм експериментално 1 снети образци като сравнителен материал. Същите са приложени към експертизата. Ако бяха ползвани заявления за лични документи, щяха да са описани.
Вероятността в нашите изследвания не се изразява в цифрова процентна стойност. Нямаме такава възможност да я определим. Заключенията са пет вида – „да“, „не“, „вероятно да“, „вероятно не“ и „отказ“. В случая, когато е „вероятно не“ означава, че е по-скоро не, отколкото да.
Отговорила съм по втората задача, така както е зададен въпросът. Това означава, че на различни места в представения документ има почерци на различни лица, не е на едно лице. Няма въпрос за това дали се открива почеркът на ищеца. Има почерк на ищеца във вписването на личните данни, на лицето за контакт, на кредитоискател. Не мога да отговоря дали подписът на края на третата страница е на ищеца, не е имало такъв въпрос. юрк. К.: Оспорвам категорично заключението. Считам, че не е обективно и пълно и поради липсата на категоричност не може да изясни поставените задачи. Моля да не се приема заключението. Не правя искане за повторна експертиза.
СЪДЪТ намира, че експертизата е отговорила пълно на поставените задачи, като вещото лице е изложило аргументи за изграждането на своите изводи, като съдът намира, че това е достатъчно, за да отговаря заключението на изискванията, поради което следва да бъде прието.
Ето защо,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице, на което да се изплати възнаграждение от внесения депозит. Издаде се РКО.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението по ССЕ.
СНЕМА самоличността на вещото лице.
Р. Р. Ст., 43 г., неосъждан, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност, която носи по 2 чл. 291, ал. 1 НК. Вещото лице обеща да даде вярно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ на въпроси на адв. Я.: Документите, описани на стр. 6, не се намират в кориците на делото, бяха ми предоставени от банката за изготвяне на заключението.
На стр. 7 по зад. 3, тъй като за приложеният кръстосан курс банката не поддържа директен курс от франк към евро и за да превалутира кредита от шв. франк в евро, което е условието по договора, първо превалутира франка в лева, след което с левовете се придобиват еврата, които постъпват по сметката в евро на кредитополучателя. В резултат на тези две превалутирания се формира валутна разлика, но не съм я посочил. Тази разлика трябва да я има в банковото бордеро с операцията по усвояването на кредита.
На стр. 9 по зад. 6 – В представената Методология не се съдържа дата, но тъй като аз съм изискал информация за действащата Методология за определяне на БЛП към датата на процесния договор, ми беше предоставена посочената Методология. От там правя извод, че тя е била действаща и към датата на договора е действала точно тази Методология. По решението на Комитет по управление на активите и пасивите /КУАП/ от 2005г. се въвежда БЛП като база за определяне на лихвите по кредитите, но за самата Методология не ми беше представен документ и не разполагам с информация за наличието на такъв документ. Това е протокол с решение на КУАП за въвеждане на БЛП като структура за определяне на лихвите по кредитите, мисля че за четири валути. В Методологията не е посочено изрично, че ще се прилага тримесечна срочност на съответните пазарни индекси. Видно от стр.
9, от текста, който съм цитирал с наклонен шрифт, няма такава информация.
Прилагането на тримесечния Либор е по преценка на банката.
На стр. 10 по зад. 7 – По отношение на Фонд за гарантиране на влоговете съгласно Закон за фонд за гарантиране на влоговете всяка търговска банка внася годишна премийна вноска в размер на 0,5% от привлечената депозитна база от нефинансираните предприятия и домакинства. Конкретно депозираната база е определена от Закона за фонд за гарантиране на влоговете и банката заплаща разходи в пари към Фонда на база на привлечени от нея средства. По отношение на минималните 3 задължителни резерви, същите са определени с Наредба № 21 на БНБ за минимални задължителни резерви на търговските банки в БНБ. До месец 11.2008г. минималните задължителни резерви са 12% от депозитната база, определена в Наредба № 21. Считано от 01.12.2008г. като мярка, която БНБ предприема за подобряване на влошената ликвидност на банките, размерът на минималните задължителни резерви е намален от 12% на 10%. Увеличението на разходите е в резултат от привличането на повече парични средства като депозити. По отношение на 5-годишния кредитен Суап на Гърция, това е компонент, който банката е включила в частта на риска – за всяка една държава стойността на 5-годишния кредитен Суап е различна, тъй като този Суап се изчислява на база икономическите показатели за съответната страна – безработица, брутен вътрешен продукт, инвестиции и всички икономически показатели, които всъщност показват икономическото състояние на страната.
Считам, че 5-годишният Суап за Гърция не следва да се прилага в банка, която функционира в страна, различна от Гърция, а евентуално относим компонент би бил 5-годишен Суап на България, тъй като банката функционира в България.
На стр. 16 по зад. 16, таблицата, приложение № 1 на последната страница в колона 12 и 13 – относно сумата 8842,27 евро – с оглед на това, че трябва да се изчислява месец по месец сега не мога да отговоря каква е мораторната лихва.
На стр. 19 по зад. 19 – Тази информация единствено от банката би следвало да произтича, тъй като тя е страна по сделката. За конкретния случай съм ползвал такива справки. Самите справки на екран със самата сделка по привличане, в смисъл сделката представлява предоставяне на евро от страна на банката срещу получаване на франкове от банката майка – това е насрещната страна по сделката и всъщност това представлява описаната сделка, с която ответникът привлича финансов ресурс в шв. франкове. Гледал съм по други дела, но тези сделки са от сорта на 6-7 мил. единици. Така банката се е снабдявала с финансов ресурс в шв. франкове. По принцип такава сделка няма как да се обвърже с един договор за кредит. По-скоро това е една сделка, с която като се придобият франковете се предоставят множество кредити, но по този начин тя придобива ресурс - предоставяне на евро срещу получаване на шв. франкове.
4
На стр. 20 зад. 21, посл. абзац, приложение № 6 – поради техническа грешка съм посочил БЛП – 5,65%. В абзац 2 на задача 21 съм допуснал техническа грешка и става въпрос за това, че ГЛП е 5,65%.
Задачи 23 и 24 – Съгласно използваната историческа статистика се вижда, че ефектът от кризите през 70-80 години е бил увеличение на валутния курс на шв. франк спрямо щат. долар и британския паунд. Това е вследствие от настъпване на кризите, като шв. франк е обявен за по-стабилна и сигурна валута за съхранение на финансов капитал - парични средства, с оглед предпазването от риска от обезценка на самия финансов капитал, т.е. вследствие на тези кризи се наблюдава обезценка на щат. долар и намаление на брит. паунд, но пък за сметка на това шв. франк расте спрямо тези две валути. С оглед на това, вследствие настъпването на тези кризи е довело до повишено търсене на шв. франк, в който да се съхранява капиталът. По време на кризите цената на франка расте, тъй като се увеличава неговото търсене.
Приложената от мен статистика е спрямо щат. долар, брит. паунд и еврото, такава е статистиката, като във фиг. 3 на стр. 26 тя обхваща движението и за еврото, т.е. шв. франк – евро.
На стр. 28, първите три реда – шв. франк е финансово устойчив на финансови кризи. Точно това, което казах, че увеличението на валутния курс е поради търсенето на тази валута, оттам идва и увеличението на валутния курс. Под устойчива имам предвид да не се обезцени капитала. В случая с шв. франк се наблюдава увеличение поради неговото търсене. Валутният курс на шв. франк се определя от преки и косвени фактори от Швейцарската национална банка. Курсът се определя от всички тези фактори и когато се наблюдава движение и изменение на тези фактори, тогава курсът или се увеличава, или намалява.
Задача 25 – Не ми е предоставяна информация за структурата на дирекциите и на отделите на ответната банка и не съм изисквал такава информация. Според мен, не може да се предвиди за период от 30 години динамиката на валутния курс на шв. франк. Според мен, дори при наличие на специализиран персонал или отдел за 30 години не може да се предвиди.
Според мен, може да се предвиди евентуално тенденцията към увеличение или намаление, но за не повече от година, защото има преки и косвени фактори и никой не знае как може да се развият. Договорът е сключен на 5
06.02.2008г. От официално обявените данни в различни специализирани финансови медии и статистически данни от Европейска централна банка и от БНБ, от септември 2008г. настъпи така наречената финансова криза, но тя е в резултат от драстичния обем от извършеното рисково ипотечно кредитиране в Америка, вследствие на което 2008г. фалираха няколко банки в Америка, съответно влоши се ликвидността на много банки. Имало е информация за високорисковото ипотечно кредитиране, извършвано на американския кредитен пазар.
На стр. 33 по зад. 30, абз. 3 – Периодът от 18.10.2008г. е сгрешен, касае се за период от 18.10.2016г., допусната е техническа грешка.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ на въпроси на юрк. К.:
Задача 4 на стр. 8 – Не казвам, че е блокирана сметката в шв. франкове.
Така е написано в договора – чл. 2, ал. 1, цитирал съм го дословно. Сметката е била блокирана до превалутирането на усвоената сума от шв. франкове в евро по разплащателната сметка в евро на кредитополучателя. Разплащателната сметка на кредитополучателя в евро не е била блокирана. След превалутирането на кредита е извършено плащане съобразно целите на отпуснатия кредит. Кредитът е отпуснат целево, съобразно целта, за която е поскан, и кредитът следва да се усвои съобразно чл. 1 на договора. Не могат да се изтеглят парите на каса, тъй като това е нарушение на чл. 1 от договора.
Посочено е в договора, че кредитът се усвоява по блокирана сметка в шв. франкове, а постъпилата сума в шв. франкове не може да се ползва от кредитополучателя. Той може да борави със сумата след като сумата бъде превалутирана в евро. Чак тогава той подава искане до банката за усвояване.
Съгласно приложение № 1 към договора има искане за превалутиране от кредитополучателя. По принцип, съобразно вътрешните правила и начина на действие на банката, банката не може да извършва нещо самостоятелно, а за да извърши нещо по клиентска сметка, трябва да има искане от клиента.
На зад. 12 – Изчислението на сумата от 22 000,56 по задача № 12 е по приложение № 3, колона 15, и е на база изчисленията в задача № 11.
Месечната вноска за кредит в евро - 78000 евро при годишен лихвен процент 5,65% без той да се променя. Давам препратка към задача № 11, тъй като тя дава препратка към задача № 12 как е направено изчислението. Посоченото в 6 колона № 10 на приложение № 3 - в същото са посочени платените месечни вноски - главница и възнаградителна лихва в шв. франкове, а в колона № 11 е приложен актуалният валутен курс на БНБ на лева за шв. франк към датата на плащане. Съответно оригиналното плащане на кредита по франкове го остойностявам в лева по валутния курс по колона № 11, оттам получената сума я остойностявам в евро по фиксинга на БНБ за еврото, който е един и същ и получавам плащането в евро. Това плащане го сравнявам с изчислените вноски по приложение № 3, зад. 12 и получавам съответно надплатената сума в последната колона за месечните вноски и колона № 14 за такси за управление.