Решение № 4779 от 09.05.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4779

Хасково, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ПАВЕЛ ЙОРДАНОВ ЖЕКОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260700782 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. АЛЖЕБАУИ Я., [държава], против Решение № 2329/07.03.2025 г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не били налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут. По-конкретно Държавната агенция за бежанците считала, че не можело да се направи обоснован извод за наличието на вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Макар административният орган да оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, той не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че били налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ – възможност за ползване на ефективна закрила в част от държавата на произход. Анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил направен въз основа на справки, съдържащи информация, която не била актуална към датата на вземане на решението. Административният орган формално цитирал информация за ситуацията в [държава], но пропуснал да обсъди приложимостта по отношение на жалбоподателя на хипотезата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, където се посочвало, че опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му. Ноторно известно обстоятелство за административния орган била влошената обстановка в [държава], настъпила през последните месеци. Светкавичното настъпление на бунтовниците, начело с движението „Хаят Тахрир аш-Шам“, превземането на редица ключови градове в цяла [държава] и свалянето на президента Б. А. довело до хиляди жертви от страна на цивилното население. Несигурността и размириците продължавали и никой не можел да предвиди как ще се развият събитията в [държава]. Твърди се, че поради обстановката в [държава], евентуалното връщане на жалбоподателя там щяло да застраши пряко негови основни права, като правото на живот и свобода, и щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства. Неоснователни били доводите на административния орган по приложението на чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Цитира се част от позиция по връщането в Сирийска арабска република, публикувана от Върховен комисар на ООН за бежанците на 16 декември 2024 г. Заявява се, че жалбоподателят се страхувал за живота и здравето си, опасявал се да се завърне в страната си на произход, и считал, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Твърди се също, че в оспореното решение административният орган не спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във връзка с чл. 7, ал. 2 от АПК, да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на жалбоподателя, или с държавата му по произход, или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, в нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във вр. с чл.7, ал.2 от АПК и не съобразил последните настъпили събития в [държава], смяната на режима и изключително несигурната обстановка в страната, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяната му, което от своя страна като последица водело и до материалната му незаконосъобразност.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и посочва, че избягал от войната. Живеел в област, близо до израелската граница и там всеки ден имало бомбардировки и убийства. [държава] не била сигурна държава и не предоставяла сигурност на гражданите си.

Назначеният му процесуален представител поддържа така депозираната жалба и моли същата да бъде уважена.

Ответникът – П. НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – [област], чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на административния орган за правилно и обосновано. Въз основа на доказателствата правилно било прието, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба рег.№ УП-35342/05.11.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в [държава]. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 4630/05.11.2024 г. по описа на РПЦ – [община]. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-35342/05.11.2024 г., в който е вписан с М. АЛЖЕБАУИ Я., от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл. Дараа, с идентичен постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност - арабин, религия – мюсюлманин сунит, с основно образование, професия – строител, семейно положение - неженен, без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители, братя, сестри - с отбелязване на имената им, годините им и къде се намират (по сведение на чужденеца, всички пребивават в [държава]). Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Писмо рег. № УП-35342/12.11.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от чужденеца молба за закрила. В писмо с рег. № [Наименование]/16.01.2025 г. на ИФ Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в [държава] на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 12.02.2025 г., в което същият е потвърдил информацията, предоставена от него при попълване на регистрационния лист. Заявил, че никога не е използвал други имена или псевдоними, включително и с фалшиви документи. Не притежавал разрешение за пребиваване в държава-членка на Европейския съюз. За първи път напуснал [държава] през 2011 година. Отправил се легално към [държава], където останал около 10 години. През 2021 година бил принудително върнат обратно в [държава], тъй като, по думите му, по онова време ливанските разузнавателни служби връщали всички сирийски граждани обратно. През ноември 2024 година отново напуснал [държава], този път нелегално, и преминал в [държава]. В [държава] останал 5–6 дни, след което преминал в [държава] нелегално. Заедно с група от около 27 души трябвало да достигнат до [област], но били задържани от полицията. Не знаел дали е имал възможност да подаде молба за международна закрила в [държава]. Не притежавал издадени документи от турските власти. Посочил като причина за напускането на [държава] това, че сирийските граждани били връщани обратно в [държава] и съществувал расизъм спрямо тях. Последният му адрес в [държава] бил в [населено място], област Дараа. Там живял до напускането на страната. В района нямало представителства на международни организации като ВКБООН, Червения кръст или Червения полумесец. Притежавал само сирийско гражданство. Нямал разрешение за пребиваване в друга държава-членка на ЕС и не бил подавал молба за международна или друга форма на закрила. Не бил арестуван или осъждан в родината си или в друга държава. Посочил, че принадлежи към арабската етническа група и че не е имал проблеми поради тази си принадлежност. Бил мюсюлманин-сунит и не съобщил за религиозно обусловени проблеми. Нямал проблеми с официалната власт в [държава], не бил член на политически партии или организации, не участвал в религиозни общности, секти или подобни структури. През 2011 година заминал за [държава], тъй като не желаел да постъпи в армията на фона на съществуващото военно положение и конфликт между редовната армия и Свободната армия в неговия район. Получил призовка за постъпване в редовната армия на [възраст] възраст. Докато пребивавал в [държава], понякога се връщал в [държава] само за по няколко дни, за да посети родителите си. При едно от тези връщания получил призовка за казарма и повече не се върнал. Заявил, че при мирна обстановка би постъпил в армията, но при съществуващите обстоятелства отказал. Отново напуснал [държава] поради липсата на сигурност – имало чести кражби и отвличания, извършвани от неизвестни въоръжени банди. Посочил, че няма спокойно място в [държава] и че проблемите със сигурността обхващат цялата страна. Нямало конкретна заплаха, насочена лично срещу него. Не бил жертва на насилие. Не бил пряк свидетел на въоръжени действия или сражения, тъй като напуснал страната през 2011 година. Между 2021 и 2024 година не присъствал на бойни действия, но ежедневно се чували изстрели в селото и имало убити. Нямал роднини, които да са пострадали в резултат на въоръжени действия, но негови приятели били убити в и около [населено място] през годините, когато той се намирал в [държава]. Посочил, че в момента никоя групировка или официална власт не контролира селото му. Не бил влизал във взаимоотношения с представители на въоръжени групировки. Споменал за последен случай на инциденти със сигурността преди около месец, свързан с отвличания. Последната бомбардировка, за която знаел, се случила преди около три–четири години. Заявил, че отдавна искал да напусне [държава], но не разполагал с необходимите финансови средства. Не би се завърнал в родината си при настоящата ситуация, но ако настъпели сигурност и стабилност, би обмислил такова връщане. Баща му, майка му, пет сестри и един брат се намирали в [държава], в [населено място], и по негови думи не срещали проблеми. Те не напуснали страната поради липса на финансова възможност. Чужденецът подал молба за международна закрила в [държава], тъй като според него производството по такава молба се развивало бързо. Също така бил сгоден в [държава] и целял събиране на семейството. Уточнил, че не е [семейно положение], но е сгоден от около година и половина.

С Решение № 2329/07.03.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 19.03.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 27.03.2025 г. и регистрирана с вх.№ УП-35342/27.03.2025 г. по описа на ДАБ при МС.