Решение № 20 от 07.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330202760 по описа за 2024 година и при участието на секретаря Жулиета Колева, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 24-0333-000259/11.04.2024 г. на Началник група към РУ Стамболийски, при ОД на МВР Пловдив, с което на Д. П. В. с ЕГН ********** от **** на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки от талона.

В жалбата се излагат подробни възражения за отмяна на обжалвания акт поради неговата незаконосъобразност. Те се концентрират относно неизвършването от фактическа и правна страна на нарушенията, и погрешната квалификация на описаното фактически нарушение. Моли се НП да бъде отменено. Претендират се разноски.

С писмото за изпращане на преписката на съда за разглеждането й е включено и становището на въззиваемата страна относно жалбата и постановлението. Последното се счита за законосъобразно от процесуална и материална страна, поради което се моли да бъде потвърдено. Прави се възражение за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото няма данни за връчването на наказателното постановление, което не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя, подадена е от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и следва да бъде разгледана по същество:

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят Д. В. бил собственик на лек автомобил марка и модел „Опел Инсигния“ с рег. № ****.

На 08.02.2024 г. жалбоподателят управлявал собствения си автомобил по 1 пътната мрежа на село Куртово Конаре по ул. „Първа“ в посока гр. Кричим. Около 13:50 ч. пред него се движили други два неустановени по делото автомобили, а зад него служебния автомобил на свид. Т. В. К. и Х. Д.. В този момент жалбоподателят, при интензивно движение, предприел изпреварване на двата автомобила, като преминал през видимата маркировка на пътя от вида М1– една непрекъсната линия, и се върнал обратно в лентата си. Тъй като двамата служители на РУП Стамболийски не могли да предприемат изпреварване, гонили нарушителя до извън селото, където го спрели и му съставили АУАН за това, че не съобразил поведението си с маркировката от типа М1.

По този повод бил съставен АУАН серия АД бл. № 776629, индивидуален № 259 от 08.02.2024 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно че предприема изпреварване въпреки наличието на пътна маркировка тип М1.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и му бил връчен, като същият го подписал без възражения.

С оглед съставения АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 183, ал.

3, т. 6 от ЗДвП глоба в размер на 30 лв.

По доказателствата:

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Т. К. – ***, както и от събраните писмени доказателства АУАН и справка за нарушител/водач, справка от софтуерната система на КАТ-АНД и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. С жалбата са били направени доказателствени искания за приемане на веществени доказателства и техния оглед и събиране на гласни доказателства, които процесуалния представител на жалбоподателя, в писменото си становище, заявява че не поддържа, поради което и не са събрани по надлежния ред.

Съдът оцени показанията на актосъставителя като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Същият заявява, че си спомня конкретната ситуация, която е възприел непосредствено, тъй като служебният автомобил се е движил след въпросното МПС и подробно посочва фактическите обстоятелства около нея. Съдът ги оцени с доверие и изгради изцяло фактическата обстановка около случая въз основа на тях.

Описаната и възприета фактическа обстановка се потвърждава и установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.

Освен това след преценка на цялата доказателствена съвкупност не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се установиха от съда обстоятелства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН.

Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Не се установява твърдяната в жалбата фактическа обстановка, а именно че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за изпреварване извън населено място, тъй като се твърди че такова е било извършено в друг часови диапазон. Оценката на доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на нарушението. По настоящото дело се потвърдиха фактите от АУАН чрез показанията на разпитания актосъставител.

Във връзка със всичко изложено съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за осъществяване на различна от посочената в акта и постановлението фактическа обстановка.

2

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената заповед и законово предвидените правомощия.

Актът е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Не е било ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, което не е сторил. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения, но не се е възползвал от това си право.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушенията, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

Съдът, обаче следва да се уважи възражението на процесуалния представител за неясно описание на нарушението и за налично объркване с друго нарушение най-вече по отношение на санкционната норма.

Видно от съставения АУАН фактическата обстановка не е ясно описана, а именно че водачът управлявал лек автомобил и предприел маневра изпреварване в населено място при наличие на видима пътна маркировка М-1, с което създал предпоставка за ПТП. Нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП изисква от участниците в движението, вклч.водачите на МПС, да съобразяват своето движение с посочените сигнали знаци, вклч. и с пътната маркировка. Словесно в АУАН е описано, че отговорността на водача се ангажира за това, че същият предприел изпреварване, при наличие на пътна маркировка, но не и че не се е съобразил с нея и ако съдът може безспорно и без усилие за изведе от описаните факти съставомерните такива, то между съставомерните признаци на санкционната норма и описанието на нарушението има пряко противоречие.

Всеки правоспособен водач е длъжен да знае, че при наличие на единична непрекъсната линия не следва да я пресича. От тази забрана - да се пресича единичната непрекъсната линия на пътната маркировка, следва и невъзможността да се предприеме правилно изпреварване в този участък. Последната маневра предполага по дефиниция напускане на собственото платно за движение, при което би се стигнало до пресичане на единичната непрекъсната линия. Маневрата изпреварване включва напускане на пътната лента, в която се движи водачът, като навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента. В тази връзка не се създава неяснота относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа правна квалификация и подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността и за параметрите му.

Действително е посочено и в повече от изискването на нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно че с поведението си водачът създавал предпоставки за ПТП. Това пряко противоречи на санкционната норма която е посочена в атакуваното наказателно постановление, а именно чл. 183, ал. 2 т. 6 от ЗДвП, където изрично се сочи, че при неправилно изпреварване, без да се създава опасност за движението, на водача следва да се наложи глоба в размер на 30 лв.

За да бъде ангажирана отговорността на водача по тази разпоредба то съставомерните елементи следва да са два – изпреварването да е било неправилно, което се установи по настоящото производство и водачът да не е създал опасност за насрещно движещите се МПСта, което не се установява, а напротив, освен че е 3 описано в АУАН, то и в съдебно заседание актосъставителя подчерта, че поради интензивния трафик е била създадена предпоставка за ПТП. След като един от елементите на санкционната норма не се установява, то следва че наказателното постановление е незаконосъобразно и същото следва да се отмени.

Отделно от това е нарушено и правото на защита на наказаното лице, тъй като при положение, че е описано и в наказателното постановление, че водачът създал предпоставки за ПТП, но за санкционна норма е избрана такава при липса на създадена опасност за движението, то съдът намира за неясна волята на административно-наказващия орган относно визираната деятелност на жалбоподателя, като посочената неяснота пречи на наказаното лице да разбере какво нарушение е извършил и за какво е наказан в конкретния случай. (Решение № 109 от 24.11.2023 г. по адм. н. д. № 494 / 2023 г. на Районен съд – Карлово, Решение № 1795 от 18.10.2017 г. по н. д. № 4395 / 2017 г. на XXIV състав на Районен съд – Пловдив, Решение № 28 от 09.01.2020 г. по адм. н. д. № 7491 / 2019 г. на XXI състав на Районен съд – Пловдив, Решение № 90 от 28.06.2017 г. по н. д. № 138 / 2017 г. на III състав на Районен съд – Поморие и др.)

От правна страна съдът намира следното:

Въпреки порокът при съставянето на АУАН, който е мултиплициран в атакуваното наказателно постановление, съдът дължи и произнасяне по същество.

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че несъмнено се установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя по отношение на нарушението по чл. 6, т.

1 от ЗДвП.

Установява, че Д. В. като водач на МПС на 08.02.2025 г. около 13:50 часа в пътната мрежа на с. Куртово Конаре, ул. „Първа“, до № 1, управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „Опел Инсигния“ с рег. № ***, като при движението с него не се съобразил с пътна маркировка тип М1 – непрекъсната линия, изпреварил е друг движещ се автомобил, като пресякъл маркировката.

Съгласно правилото на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка М1 представлява единична непрекъсната линия. Именно тя се използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат – чл. 11 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Оттук, като е пресякъл с управлявания от него автомобил, жалбоподателят не се съобразил със забраната на маркировката, която е представлявала единична непрекъсната линия – тип М1.