Определение № 24410 от 05.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24410 гр. София, 05.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110153070 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.140 и слд. ГПК.

Образувано е по искова молба на М. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, чрез ЕАД Елена Иванова, булстат 180978004, със съдебен адрес: гр. Пловдив, *** срещу „ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК 207343548.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо.

Искането на ответника за задължаване на ищцата да представи СЕФ е основателно и следва да бъде уважено.

По отношение възражението на ответника, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес съдът съобрази следното:

Правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, поради което съдът служебно следи за нейното наличие в хода на цялото производство. С Решение от 23.11.2023 г. по дело С-321/2022 на СЕС е възприето, че чл. 7, § 1 от Директива 93/2013, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или насрещен иск за изпълнение. Макар въвеждането на процесуални изисквания за упражняването правото на иск да е легитимно, следва да се държи сметка за принципа за ефективност, доколкото евентуалното прекратяване на производството поради недопустимост поради липса на правен интерес, осъждането на потребителя да заплати разноските и насочването му към поефективно правно средство, би довело до затрудняване на потребителя да получи предоставената му с Директива 93/13/ЕО защита, като се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, които биха могли да го разубедят да предяви правата си, които черпи от тази директива в нарушение на принципа за ефективност.

Ето защо съдът счита, че предявеният иск е допустим и за ищеца съществува правен интерес от установяване недействителност на договор или договорна клауза.

Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно 1 уреждане на спора по друг начин.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2026 г. от 10:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:

Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за кредит № 5538360/ 15.07.2019г., по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000,00 лева. Поддържа се в процесния договор да е посочено, че заемът следва да бъде обезпечен с поне едно от предвидените обезпечения, като в случай на неизпълнение на вменените задължения за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка, която той следва да престира заедно с погасителната вноска, към която се кумулира вноска за неустойка в размер на 1047,80 лева, с която неустойка падежното вземане нараства значително. Сочи ищцата да е усвоила изцяло заемният ресурс, но не е дължала плащания за неустойка. Излага аргументи предвидената неустойка да е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Поддържа с посочената неустойка заемодателят да генерира допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът сочи, че в договора е уговорена и клауза, предвиждаща заплащане на такса експресно обслужване. Сочи същата да заобикаля закона и да накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане във фиксиран размер при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 мин, след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса и срок на становище 10 дни. Поддържа предвидената клауза да е неравноправна по смисъла на 33П, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Наред с това се поддържа тази клауза да е неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена и е нищожна, на основание чл.146 ЗЗП. Моли съда да прогласи нищожността на договор за паричен заем № 5538360/ 15.07.2019г., като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 и т.11 от ЗПК, в условията на евентуалност да програсите нищожността на клаузата от договор за кредит № 5538360/ 15.07.2019г., предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 258,00 лева, както и на клаузата от договор за кредит № 5538360/ 15.07.2019г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1047,80 лева, като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Вива Кредит“ АД е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага подробни съображения за валидност на оспорените клаузи, като поддържа, че процесната неустойка е начислена в резултат на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция.

Предназначението на посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението. С подписването на договора, ищцата се е запознала с изискванията, 2 касаещи представяне на обезпечения под формата на поръчителство или банкова гаранция, като същата е можела да се откаже от договора, за което ищцата също е била информирана чрез СЕФ и от текста на самия договор, но не е сторила това. Сочи, се че задължението за заплащане на неустойка е дължимо изцяло с изтичането на третия ден, който е крайният срок за предоставяне на обезпечението, като в израз на добросъвестност към клиента това задължение е разсрочено, така че то да бъде икономически по-поносимо за него. По отношение на таксата за експресно разглеждане се сочи, че потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. Наред с това искането за ползване на посочената услуга създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси, като таксата за тази услуга . представлява цената на същата. Оспорва твърдението на ищеца, че същата цели заобикаляне на изискванията по чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като в чл. 1, ал. 2 от Договора за паричен заем, услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга, от която клиентът доброволно е избрал да се възползва от нея, като нейната стойност не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Поддържа, че експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, а е предхождащо усвояването и управлението на кредита действие. Изяснява, че тази такса няма задължителен характер и е предоставена по искане на самата ищца. Излага, че договорът е сключен по искане на кредитополучателя, като се е запознал с преддоговорната информация, попълнил е въпросници за кандидатстване на кредити, въз основа на които са договорени клаузите от договорите.

Оспорва твърдението процесните клаузи да противоречат на добрите нрави. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобразни твърденията, доводите и възраженията на страните намира следното: предявен е за разглеждане иск за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № 5538360/ 15.07.2019г., сключен между страните, на осн. чл. 22 ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.

11, чл. 19 ЗПК, както и евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

По разпределението на доказателствената тежест:

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК по иска с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем, както и че клаузата от процесния договор, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение - поръчител или банкова гаранция, както и клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане, противоречат на закона, водят до негово заобикаляне, респективно накърняват добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже пълното съответствие на договора с изискванията на закона и добрите нрави, включително договорът за кредит да съдържа всички необходими реквизити според ЗПК, в това число и наличието на валидни клаузи, както и че същите са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане е индивидуално уговорена.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за паричен заем № 5538360/ 15.07.2019г.

По доказателствата:

П Р И Е М А представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ.

ЗАДЪЛЖАВА на основание на чл. 190 ГПК ищцата в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи Стандартен европейски формуляр към договор за паричен заем № 5538360/ 15.07.2019г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при непредставяне на исканите документи в указания от съда срок, съдът на основание чл.161 ГПК, може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните.