Решение № 150 от 23.07.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Смолян, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 17/29.02.2024 г. по гр. д. № 83/2023 г. Златоградски районен съд е признал за установено на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС по отношение на С. Г., че Н. М. Н. е собственик на реална част с площ от 270 кв.м., повдигнати в жълт цвят на скица към заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице и. С. на л. 91 от делото, разположена в южната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Н., находящ се в местността „Изв.“, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Ливада, целият с площ от 880 кв.м., стар номер 006805, при граници и съседи имоти с идентификатор: ***, 51319.502, 102, *** и ***, придобита на основание давностно владение; ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 1 025 лева; Комбинира скица към заключението на СТЕ /л. 91 гр. д. № 82/2023 г. на РС – Златоград/, приподписана от съдия-докладчик, се счита неразделна част към решението;

Решението е постановено при участието на Г. С. А. и В. Н. А. – трето лице помагач на страната на ответника.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът С.

1

Г. А., чрез пълномощник адв. Ив. Г., с оплаквания, че е необосновано и неправилно.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че непосочването на граници, в рамките на които се претендира право на собственост, е пречка за нормално развитие на процеса, а в случая е довело до погрешно формирано вътрешно убеждение на съда относно териториалния обхват на имота, върху който ищцата е упражнявала владение; вещото лице инж. С. изпълнява задълженията на ищеца за индивидуализиране на имота.

Твърди се, че начинът, по който свид. В. Ш. описва претендирания имот, сочи, че показанията на този свидетел касаят владение на имота около къщата на Н. и в дясно от нея; свид. К. ни индивидуализира имота. Твърди се, че най-пълна индивидуализация на имота се съдържат в показанията на свид.

Ант. Г. /снаха на ищцата/. Твърди се също, че в показанията на нито един от свидетелите на ищцата не се посочва като граница имот на ответника, а е видно, че те имат обща граница; никой от свидетелите не посочва граници общински имот и гора, а такива граници има. Твърди се, че ищцовите свидетели установяват един продължителен период на владение от страна на ищцата, но за имота около къщата, граничещ със съществуващата улица, а не за претендираната реална част, намираща се в най-отдалечената точка от жилищната сграда; свидетелите сочат граници, различни от границите на оцветената в жълто част на скицата, поради което иска е недоказан. Сочи се, че на място процесния имот е посочен единствено от ищцата, като инж. С. сочи, че не е потърсила ответника за огледа, като се твърди, че формираният от съда извод, че именно това парче е владяното от ищцата е необоснован, възпроизвежда едностранно твърдението на страна по делото, намерило израз в заключението на СТЕ и се намира в противоречие с гласните доказателства относно местонахождението на владяната част.

По-нататък в жалбата се излагат твърденията, че доказателствата не установяват ищцата да е манифестирала спрямо ответника желание да установи власт върху реалната част от неговия имот, с намерението да стане собственик; мястото никога не е заграждано от нея, не са предприемани действия спрямо общината тя да бъде призната за собственик и ответникът винаги е имал достъп до него, като едва след поставянето на града от ответника, при успешно проведен иск за собственост срещу Община Н., се е породило желание и намерение на ищцата да промени отношението си към земята от ползвател в неин собственик, която промяна е настъпила едва през 2023 г. Прави се позоваване на молба на ищцата от 21.03.2023 г. до Община – Н., като се твърди, че съдържа волеизявлението на ищцата относно териториалния обхват на правото й на собственост „…заграждат до моя имот, който се води на Д. Н.“, което волеизявление съвпада със свидетелските показания; молбата показва знанието и вътрешното убеждение на ищцата, че правото на собственост на имот № 006805 принадлежи на Община Н. и дори да е ползвала имота, това не е било със съзнанието й на собственик.

2

С въззивната жалба се прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него се постанови отхвърляне на иска като неоснователен.

С въззивната жалба се правят доказателствени искания: Да се приеме като доказателство молба от 21.03.2023 г., както и да се назначи допълнителна съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице да посочи върху извадка от действащия кадастрален план къде в имота на ищцата се намират посочените от свидетелите подпорни стени, суха зидария, както и ако е възможно да посочи къде е насипа от земна маса.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Н. М. Н., чрез пълномощник адв. Евг. В., с който се оспорва жалбата и се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

В отговора се прави позоваване на съдебна практика, според която предмет на установителен иск могат да бъдат реални части от урегулирани или неурегулирани поземлени имоти, дори ако границите им не са материализирани на място и имотите не са нанесени като самостоятелни в действаща КК или ПЕ, като тези граници могат да бъдат определени и чрез описанието им с помощта на вещо лице в хода на делото; поради това се твърди, че е неоснователен довода за недопустимост на първоинстанционното решение поради неиндивидуализация на имота в исковата молба.

Твърди се в отговора, че чрез разпит на свидетели се установява при условията на пълно и главно доказване, че ищцата е владяла явна и необезпокоявано в период повече от 10 г. процесния имот, като се прави позоваване на показанията на свидетелите В. Ш. и Ем. К., както и показанията на свид. Ант. Г.. Твърди се, че следва да се вземат предвид и показанията на свидетеля на ответната страна – Н. К., която установява, че първоначално дървената ограда е бил над ската, както и сочи мястото на дървената ограда, което е обозначено на скицата. Прави се искане да не се кредитират показанията на свидетелите Б. и Р. – същите са в родствени връзки с ответниците и нямат преки впечатления от процесния имот. Сочи се, че следва да се кредитират показанията на свидетелите, които са незаинтересовани изхода на делото – водени от ищцата, а показанията на свидетелите на ответната страна следва д се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК.

По-нататък в отговора се прави съпоставка на свидетелските показания и установеното от вещото лице и. С., като се твърди, че заключението на вещото лице и заявеното от него в съдебно заседание е в единствено с показанията на свидетелите Ш., К., Г. и К.; и от експертното заключение се установява не само площта и местоположението на имота, но и обстоятелствата, че оградата е нова, с различна конфигурация и че огражда обработваемо място, което е владяно от ищцата.

В отговора се сочи, че решението по гр. д. № 238/2020 г. е непротивопоставимо на ищцата, която не е била страна по него. В тази връзка се сочи изявлението на вещото лице по повод изготвянето на експертизата по 3 предходното дело.

С отговора се прави искане обжалваното определение да бъде потвърдено; претендират се разноски. Относно доказателствените искания във въззивната жалба: Въззиваемият се противопоставя на искането за назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, като се твърди настъпила преклузия, експертизата не е оспорена и не е поискана друга, а и липсва необходимост, тъй като вещото лице е индивидуализирало в достатъчна степен процесния имот текстово и графично. Въззиваемият се противопоставя и на искането за приемане като доказателство на молба на ищцата до Община Н. от 21.03.2023 г. като неотносима и поради настъпила преклузия.

В съдебно заседание за жалбоподателят лично и чрез пълномощникът си адв. Ив. Г. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата лично и чрез пълномощникът си адв. Евг. В. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страни, ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и установи:

Ищцата претендира да е придобила по силата на давностно владение, продължило повече от 35 години, процесния имот с площ от 270 кв.м., намираща се в южната част на имот с идентификатор ***, представляващ земеделска земя.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като процесния имот не е индивидуализиран с граници в исковата молба, а неговата индивидуализация е извършена едва от съдебно-техническата експертиза и приложената към нея скица, станала и неразделна част от първоинстанционното решение. Във връзка с това оплакване в жалбата въззиваемият в отговора се позовава на практика на ВКС, която следва да се сподели и която приема, че при претенция за реални части от урегулирани или неурегулирани поземлени имоти, дори ако границите им не са материализирани на място и имотите не са нанесени като самостоятелни, границите им могат да бъдат определени и чрез описанието им с помощта на вещо лице в хода на разглеждане на делото.

С оглед придобивния способ – давностно владение, от съществено значение са депозираните по делото свидетелски показания, ангажирани от двете страни по спора. Районният съд е направил детайлен анализ на свидетелските показания, като подробно е аргументирал кои показания кредитира и по какви мотиви, който анализ настоящата инстанция изцяло споделя и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд. От настоящата инстанция свидетелските показания се обсъждат с оглед доводите във въззивната жалба и депозираното пред настоящата инстанция заключение на съдебно-техническата експертиза.

Възраженията във връзка със свидетелските показания касаят определени трайни белези като граници на имота. Депозираното пред настоящата инстанция заключение на съдебно-техническата експертиза установява местоположението и обозначава на приложена към заключението скица на зид от суха каменна зидария и насип от земна маса. Жалбоподателят прави възражение, че сочените от свидетелите пред районния съд подпорна стена, зид и насип от земна маса всъщност очертават граници на цялото 4 дворно място на ищцата, а не на процесната площ от 270 кв.м.

Видно от скицата на л. 52 от въззивното дело, насипа обхваща крайната южна част на процесния имот и в по-голямата си част се намира върху имот № 102 – дворното място на ищцата, върху югоизточната част на имот 686, за който ищцата е провела успешно установителен иск за собственост, както и част от имот № 28 на свид. Ш.. Зидът от суха каменна зидария също се намира извън процесната площ, на няколко метра на юг от нея, в имот № 28 на свид. Ш..

Настоящата инстанция счита, че така установеното от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, депозирано пред настоящата инстанция, не променя изводите относно осъществено давностно владение от ищцата именно върху спорната част с площ от 270 кв.м.

Обстоятелството, че свидетелите В. Ш., Ем. К. и Ант. Г. действително сочат като граници на процесната площ в нейната южна част: от долна страна улица, насип, подпорна стена и суха зидария, сочи, че те действително по-скоро описват южната граница на целия имот на ищцата – както около жилищната сграда, така и частта от имот 686, както и процесната площ. Това обстоятелство се налага да бъде преценено в съвкупност със заявеното от вещото лице и. С., а именно – че при огледите /и по делата на страните срещу Община Н./ е установила, че ползвания имот от ищцата видимо представлява едно цяло – както имота до къщата в имот № 102, така и югоизточната част от имот 686 и процесната площ от 270 кв.м., като е заравнено и видимо представлява обработваема нива и едно общо цяло.