Решение № 7292 от 20.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7292 гр. София, 20.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110143372 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 270320/29.09.2023 г./ на ЗК **** срещу ****, с която са предявени следните осъдителни искове: частичен иск за сумата от 1 000 лв. – част от вземане в общ размер на 6 993.12 лв., представляващо регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 27.07.2021 г. на главен път *** – на входа на база „***“, с посока на движение с. ****, ведно със законната лихва от 02.08.2023 г. до окончателното плащане; иск за сумата от 94.17 лв. – мораторна лихва за периода от 09.12.2021 г. до 13.10.2022 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****. Излага, че на 27.07.2021 г. на главен път *** – на входа на база „***“, с посока на движение с. ****, е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****, при което бил увреден застрахованият при него лек автомобил. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № ****, по която е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 6 993.12 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че е поканил ответника да изплати регресното си задължение, но той е отказал.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че към датата на процесното застрахователно събитие е била налице при него валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на ПТП, като изтъква, че представеният Двустранен констативен протокол за ПТП от 27.07.2021 г. няма материална доказателствена сила относно обстоятелствата около настъпване на ПТП. Оспорва 1 извършването на противоправно деяние от застрахования при него водач, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата. Оспорва неговата вина, като твърди, че ударът е бил непредвидим и непредотвратим за него. Посочва, че причина за настъпване на ПТП е противоправното поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, изразяващо се в предприемане на маневра за завиване наляво и излизане от главен път, без да се съобрази с движещото се зад него МПС, което го изпреварва, непропускане на изпреварващото го МПС и отнемане на предимството му, с което е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗДвП. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача на лек автомобил „****“, модел „****“, като твърди негов преобладаващ принос за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и настъпилото ПТП.

Оспорва размера на застрахователното обезщетение като завишен. Твърди, че увреденото МПС не е следвало да се ремонтира с оригинални части и на по-високи цени, защото не е било в гаранция към датата на произшествието. Оспорва застрахованият при ищеца автомобил да е бил в добро състояние и без щети преди настъпване на ПТП, като счита, че е извършен ремонт на части, които не са били увредени при процесното събитие. Възразява, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действителната стойност на щетите, като е следвало да се определи съобразно средните пазарни цени за ремонт с вложени алтернативни части или съгласно методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с наредбата по чл. 504, ал. 2, т. 2 КЗ.

Сочи, че са извършени ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими.

Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за присъждане на обезщетение в по-малък размер. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са частичен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху предявената част от главното вземане.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в твърдяния размер за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото е имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

В случая с Определение № 42905/30.11.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****; наличие към процесната дата на 2 действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****; заплащането от ищеца на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с процесното ПТП в размер на 6 993.12 лв.

Страните не спорят относно настъпването на 27.07.2021 г. на главен път *** – на входа на база „***“, с посока на движение с. ****, на ПТП между двата автомобила, но спорят относно механизма на ПТП и относно това поведението на кой от водачите е довело до неговото настъпване.

Относими към посочените спорни въпроси са събраните гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи – свидетелите Х. и М., Двустранен констативен протокол за ПТП, Уведомление за щета № **** и заключението на САТЕ. При съвкупната им преценка съдът намира за установено, че управляваният от свид. Х. автомобил „**** ****“, с рег. № ****, се е движил пред управлявания от свид. М. автомобил „*** ***“, с рег. № ****, като свид. Х. подал светлинен сигнал, че ще предприема маневра ляв завой, за да влезе в паркинг на база „***“, намалил скоростта, уверил се двукратно в огледалата, че няма друго превозно средство в лентата за насрещно движение, която трябвало да пресече, и започнал да навлиза в нея, пресичайки прекъснатата осовата линия, но междувременно свид. М. предприел изпреварване, като също навлязъл в лентата за насрещно движение, където траекториите на движение на двата автомобила се пресекли и настъпил удар между тях, при който автомобил „**** ****“ бил ударен отзад и остърган отстрани, а автомобил „*** ***“ попаднал в канавката.

За да достигне до горния извод относно механизма на настъпване на ПТП и действията на водачите, довели до него, съдът се доверява почти изцяло на показанията на свид. Х. – във всички части без посоченото от него, че не бил пресякъл осовата линия към момента на удара, доколкото самият той изразява несигурност по отношение на този въпрос, а и в своето заключение вещото лице е посочило, че водачът на автомобил „**** ****“ е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение, пресичайки я. Така приетият механизъм на ПТП кореспондира напълно и с описания от свид. Х. механизъм в подаденото същия ден Уведомление за щета, както и с отразяванията в подписания от двамата водачи Двустранен констативен протокол за ПТП, включително съответства на установеното по делото обстоятелство, че автомобил „**** ****“ след първоначалния удар отзад е бил „остърган“ от лявата страна.

Показанията на свид. М. съдът намира за вътрешно противоречиви и нелогични в определени части. Пред съда той не показа добре съхранен спомен за всички значими обстоятелства, касаещи разположението на двата автомобила преди и по време на настъпване на ПТП, за предприетите от двамата водачи действия и за мястото на уврежданията по неговия автомобил, нито пък способност да възпроизведе еднозначно спомените си при разпита. Извършвайки съпоставка на показанията му с другите доказателства по делото, съдът намира, че заявеното от него следва да бъде кредитирано само в частта, в която разказва, че другият автомобил вече е бил навлязъл в лентата за насрещно движение към момента, в който М. започнал да го изпреварва, защото достоверността им в тази част се потвърждава по експертен път чрез заключението на САТЕ. В останалата част, в която свидетелят посочва, че когато тръгнал да изпреварва, другият автомобил не бил предприел маневра и не бил дал мигач, но изведнъж минал отпред и М. нямало как да спре, показанията му не следва да бъдат възприемани за достоверни, защото влизат в остро противоречие с казаното от него самия преди това, както и не намират опора в заключението на вещото лице и в Двустранния констативен протокол за ПТП, в който двата автомобила са отразени на схемата един зад друг в своята лента за движение, като липсва твърдяното от М. признание на другия водач, че той е виновен.

При така установените факти съдът намира за неоснователно възражението на 3 ответника, че поведението на свид. М. не е станало причина за настъпване на ПТП. Съдът счита, че той е нарушил задълженията си по чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП преди да предприеме изпреварване да се убеди, че пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво.

Неоснователно е и възражението, че за свид. М. настъпването на ПТП е било непредвидимо и непредотвратимо. От заключението на САТЕ се изяснява, че от техническа гледна точка той е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не бе предприел изпреварване, а бе изчакал попътната лента да се освободи от извършващия маневра ляв завой автомобил „**** ****“, след което да продължи безпрепятственото си движение направо. В случая предприетата от свид. Х. маневра ляв завой е била видима за свид. М., защото поетапно е бил подаден светлинен сигнал, автомобилът „**** ****“ е намалил скоростта си, респ. неговите „стопове“ също са сигнализирали за промяната в траекторията на движението му, и той е започнал маневрата си, пресичайки осовата линия, но всичко това не е било възприето от свид. М. поради невниманието му и той е започнал изведнъж изпреварване, вместо да изчака другият водач да извърши своята вече започната маневра. По изложените съображения съдът намира презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за неопровергана.

Настъпването на вреди по автомобил „**** ****“ се установява от Двустранен констативен протокол за ПТП, Опис на щетите и показанията на свидетелите Х. и М., преценени съвкупно.

Вещото лице по приетата без възражения на страните САТЕ посочва, че всички увреждания по автомобил „**** ****“ от техническа гледна точка са възникнали в резултат на процесното ПТП, като то е възприето, че всички резервни части и описани ремонтни операции от застрахователя са били необходими за възстановяване на уврежданията, получени вследствие на него. При това положение и предвид липсата на каквито и да е доказателства автомобилът да е имал стари увреждания към датата на ПТП съдът намира възражението на ответника в този смисъл за бланкетно и приема, че всички обезщетени от ищеца вреди се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 27.07.2021 г. ПТП.

Разпечатката съдържа 26 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a241b55-ee50-4a5b-aaf6-f2d1e3ede4e3