Определение № 25318 от 11.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25318 гр. София, 11.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20251100513736 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274-279 ГПК във вр. с чл.244 от ГПК Образувано е по частна жалба с вх. № 367440/10.11.2025 г. подадена от З. Б. срещу Решение № 19805/03.11.2025, по гр. дело 42983/2025-100 на Софийски районен съд ( имащо характер на определение), в частта с която е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, на решението.

В частната жалба се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно, като се излагат следните съображения: твърди се, че определението на първата инстанция е недопустимо, тъй като СРС отхвърлил искането за спиране на производството, въпреки че пред СГС било образувано по-старо висящо дело (№ 6995/2025 г.) между същите страни, относно недействителността на същия договор за наем от 11.09.2006 г, като решението по делото пред СГС било от съществено значение за решаване на настоящия спор. Счита, че допускането на предварително изпълнение, изразяващо се във връщане на владението на процесния имот, щяло да доведе до нанасянето на непоправима вреда на ответника, който щял да „остане на улицата“. Поддържа и че определението е неоснователно, тъй като се основавало на хипотетични или предполагаеми действия, които ответникът би могъл да извърши, а не на фактически доказателства за нанесени щети. По делото липсвали и доказателства, че ответникът умишлено нанесъл значителни щети на недвижимия имотподмяната на бравата била разумно действие за защита на имота при повреда на старата брава, а не умишлена вреда, а свалянето на неработещ и увиснал звънец (малък по размер) било направено за обща безопасност и не представлявало значителна щета.Поддържа, че СРС неправилно взел предвид твърдения за изразходвана вода на огромна сума (9591.87 лв. за един месец) от служебна бележка, като тази сумата била невярна и непосилна за жилищен апартамент, а начислението било на месечна база, а не по кубичен метър. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното определение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от В.Р.-А., в който се излага становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че не са налице предпоставките за спиране на делото по чл.229,ал.1, т.4 ГПК. Поддържа се, че твърдението на ответника, че предварителното изпълнение ще му нанесе непоправима вреда е несъстоятелно и противоречи на житейската логика , тъй като предварителното изпълнение целяло да прекрати увреждащите действия на ответника и да защити единствените лицата, търпящи вреди – собствениците на имота. Навежда, че съобразно чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, предварително изпълнение се допуска, когато "от закъснението на изпълнението може да последват значителни вреди", като не било необходимо вредите да са настъпили, а да е вероятно настъпването им. В случая ответника не заплатил наемната цена повече от осем месеца, имал непогазени задължения за ток и вода в размер от 9843,34 лева за периода от 1

24.04.2015 г. до 26.11.202025 г., и чрез събраните по делото гласни доказателствени средства се установявало, че ответника е премахвал алармената система и е сменил бравата на процесния имот, без знанието на собственика. По изложените съображения моли съдът да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу акт който подлежи на обжалване, в законоустановения срок, поради което е допустима. По същество съдът намира следното:

С процесното решение, СРС е уважил предявения от В.К.Р.-А. срещу З. Б. иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да предаде фактическата власт върху следния имот: на апартамент, находящ се в гр. София, в сградата на ул. ****, намиращ се на втория жилищен етаж, състоящ се от две спални, дневна, кухненски бокс и други сервизни помещения, с площ от 115,60 кв. м., при съседи: от изток – имот пл. № 257, от запад – апартамент, от север – ул. „Карлък“ и от юг – парцел II-259 по плана на гр. София, местност „Подуене – Редута“, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с адрес според КККР – гр. ****, ведно с прилежащите към него мазе № 3 и склад № 3.

За да допусне предварителното изпълнение на решението си първата инстанция е приела, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК , тъй като за ищеца биха могли да настъпят значителни и непоправими вреди от закъснение на изпълнението на решението- по делото се установило, че ответникът не изпълнява задълженията си за заплащане на комуналните разходи по ползването на имота, като към 07.08.2025г. било натрупано задължение за вода в размер от 9591,87 лв. Също така, от показанията на разпитания свидетел, се установявало, че ответника демонтирал алармената система в имота, която се е намирала от външната страна на една от фасадите под прозореца и сменил заключващото устройство на имота. Съдът приел, че при съобразяване на обстоятелството, че ответникът продължава да упражнява фактическа власт върху него и предвид извършените фактически действия, следвало да се допусне, че той може да нанесе и значителни щети върху имота чрез умишлено увреждане или отстраняване и на други елементи, трайно прикрепени към него, и имащи отношение към ползването му.

В тълкувателната практика на ВКС ( ТР №5/2015 г. на ОСГТК) се приема, че процесуалната възможност за постановяване на предварително изпълнение на осъдително решение и нейното реализиране от първата инстанция съставлява изключение от правилото за едновременно възникване на изпълнителната сила на осъдително решение и силата на пресъдено нещо. При изпълнение на служебното задължение на първоинстанционния съд да допусне предварително изпълнение на решения, попадащи в обхвата на чл. 242, ал.1 ГПК, или при уважаване на заявено от ищеца искане за допускане на предварително изпълнение на решения, попадащи в обхвата по ал. 2, изпълнителната сила на решението се формира от самото решение и от акта на съда, с който последното се обявява за предварително изпълняемо. Произнасянето по предварителното изпълнение на първоинстанционно осъдително решение, имащо за предмет вземания по чл. 242 ал.1 и ал. 2 ГПК, съставлява част от произнасянето по спорното материално право. Според чл. 244 ГПК определенията на съда за допускане или отказ да се допусне предварително изпълнение, подлежат на обжалване с частна жалба, но само на една инстанция. С постановяване на определението на въззивния съд, с което е осъществен контрол за законосъобразност на съдебен акт за допускане или отказ да се допусне предварително изпълнение на осъдително решение, предвиденият инстанционен контрол е изчерпан.

Съобразно така дадените разяснения, настоящия състав, намира, че предмет на инстанционен контрол е единствено дали са били налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение по чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, като съдът не може да осъществи контрол по отношение на допустимостта на акта по същество на първата инстанция ( решението), тъй като това излиза извън пределите на проверката на въззивния съд в производството по чл.274 вр. с чл.244 ГПК и навлиза в правомощията на състава на въззивния съд, който ще осъществи инстанционен контрол по въззивната жалба. По изложените съображения съдът не дължи произнасяне по релевираните възражения за недопустимост, поради нарушение на чл.229,ал.1, т.4 ГПК.

2

Съгласно чл.242,ал.2, т.3 от ГПК по преценка на съда може да се допусне предварително изпълнение и когато от закъснение на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или значително би се затруднило. В практиката на ВКС (Определение № 666 от 19.09.2014 г. по ч.гр.д. № 4154/2014 г., IIIг.о., ВКС) се приема, че вредата не е нормативно определена, но се определя като се изхожда от общоупотребяваното й значение. Вреда е всяка промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на блага за човека, свързани с неговото имущество, права, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. Значителността на вредите се определя от техния размер, а непоправимостта им се свързва с необратимия характер на процесите, които те са предизвикали. Доколкото се касае за субективни категории - преценката за наличието на хипотеза по чл. 242, ал. 2 ГПК е предоставена на съда, която той прави с оглед на всички конкретни факти по делото. По искане на страната, когато установи, че от закъснението на изпълнението е възможно да последват значителни и непоправими вреди за молителя - съдът допуска предварително изпълнение. Във всички случаи съдът преценя и дали вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка (чл. 243, ал. 1 ГПК). Освен това съдът следва да прецени и дали вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка - чл. 243, ал. 1, пр. 1 ГПК.

При съобразяване на така изложената практика на върховната инстанция, настоящия състав на съда намира следното:

Изложените от първата инстанция мотивите относно наличието на значителни и непоправими вреди не могат да бъдат споделени. Обстоятелството, че ответника не е заплащал сметките за комунално- битови услуги не представлява нито значителна, нито непоправима вреда, тъй като ищците, ако бъдат осъдени да заплатят сумата от 9591,87 лв., ще имат възможност да си възстановяват тази сума чрез предявяването на иск по чл.59 от ЗЗД спрямо наемателя. Не съставлява и непоправима или значителна вреда обстоятелството, че ответника е демонтирал алармената система в имота, която се е намирала от външната страна на една от фасадите под прозореца и сменил заключващото устройство на имота, доколкото в случая отново ищците ще разполагат с иска по чл.230 от ЗЗД за отстраняване на нанесените на имота вреди. Изводите на първата инстанция, че ако ответникът продължи да упражнява фактическа власт върху имота, той можел да нанесе и значителни щети върху имота чрез умишлено увреждане или отстраняване и на други елементи, трайно прикрепени към него, и имащи отношение към ползването му са изцяло необосновани, доколкото по делото липсват доказателства ответника да е увреждал имота.

В случая обаче предварителното изпълнение на решението ще донесе непоправима вреда на ответника, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че той действително обитава процесния имот и при евентуално принудително изпълнение на процесното решение, той ще остане без място, където да живее по средата на зимния сезон.

Това обстоятелство изпълва съдържанието на понятието непоправима вреда, поради което 3 съдът намира че предварително изпълнение на решението на първата инстанция не следва да се допуска.

По изложените съображения съдът намира, че процесното определение следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 367440/10.11.2025 г. подадена от З. Б. Решение № 19805/03.11.2025, по гр. дело 42983/2025 на Софийски районен съд,40 състав, в частта, имаща характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ, с която се допуска предварителното му изпълнение на основание 242, ал. 2, т. 3 ГПК

Определението не подлежи на обжалване- т.1 от ТР №5/2015 г. на ОСГТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4