Акт № 2155 от 06.11.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 2155

Шумен, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА канд № 20267270600599 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба от „Н. Ви Строй“ ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя В. В. Й., чрез адв. Н. П. – САК, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.6, офис 16, срещу Решение № 235/06.07.2026г., постановено по АНД № 270 по описа за 2026 година на Районен съд гр.Шумен. С постановения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 27-2500228/10.12.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], с което на „Надежда Ви Строй“ ЕООД, [населено място] на основание чл. 79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, във вр. с чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2300 лева /две хиляди и триста лева/ с равностойност 1175.97 евро /хиляда сто седемдесет и пет евро и деветдесет и седем евроцента/, като размерът на наложената „имуществена санкция“ е намален от 2300 /две хиляди и триста/ лева на 2000 /две хиляди/ лева с равностойност 1022.58 евро /хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента/.

Касаторът твърди, че Решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуални норми, и в противоречие със събраните по делото доказателства - необоснованост. Сочи, че при извършената от контролните органи проверка на лицето, попълнило декларацията по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, не бил осигурен преводач, поради което това лице не било наясно какво следва да бъде отразено във въпросната декларация. Излага аргументи, че решаващият съд неправилно не е ценил показанията на свидетелите, допуснати в полза на санкционираното лице, поради което решението е необосновано, както и, че не се е произнесъл по възраженията за допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Според касационния жалбоподател са налице и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, които не са взети предвид от решаващия съд. На изложените основания претендира отмяна на решението на РС и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, отменящо НП. Предявява и искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна, Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Шумен, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител юрисконсулт Д. В. е депозирано писмено становище вх.№ 3315/05.10.2026г., в което са изложени аргументи за неоснователност на касационната жалба и е отправено искане атакуваното Решение на РС да бъде оставено в сила. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Настоящият касационен състав приема касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С атакуваното решение РС [населено място] е изменил НП №27-2500228/10.12.2025 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - [населено място], с което на касатора, на основание чл.79, ал.4 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2 300.00 лева, за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 2300 лева на 2000 лева, с равностойност 1022,58 евро.

За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, с оглед събраните по делото доказателства, че на 15.10.2025 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на СМР, изпълнявани в [населено място], [улица], на строеж „Реконструкция на канализация по [улица]и нова канализация до [улица]от екип на касатора. По време на проверката било установено, че се извършвали изкопни работи с помощта на багер, както и от четирима работници - узбекски граждани, които осъществявали ръчни изкопни работи. По време на проверката едно от тези лица избягало, а останалите не представили документи за самоличност. По тази причина контролните органи предприели действия за установяване къде пребивават тези лица в [населено място], при което констатирали, че са настанени в хотел „Неон“. Проверяващите помолили за съдействие служители от дирекция „Миграция“ и в следобедните часове на същия ден посетили посочения хотел, като на място установили четиримата работници, които представили документите си за самоличност. Б. им предоставени декларации на узбекски език, като лицето Р. А., след като удостоверило самоличността си по надлежния ред, попълнило такава декларация. Въз основа на тази проверка и допълнително представените на 22.10.2025 г. от касатора документи в Дирекция „Инспекция по труда", [населено място], било констатирано, че дружеството е с предмет на дейност строителство на жилищни и нежилищни сгради, като към момента на проверката изпълнява описания строеж. Проверяващите констатирали също, че Р. А., роден на [дата]., е гражданин на трета държава (Узбекистан) с паспорт №FA 1628130 с виза „D" за пребиваване с цел работа съгласно чл.24И от ЗЧРБ №*********/26.08.2025г., като същият е извършвал ръчни изкопни работи на обекта. В собственоръчно попълнена (на узбекски език) на 15.10.2025 г. декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, лицето посочило, че към момента на проверката работи за „Надежда Ви Строй" ЕООД на горецитирания строеж в [населено място], считано от 09.10.2025г., с работно време от 08:00 до 17:00 ч., почивни дни събота и неделя и с уговорена месечна заплата. От Писмо peг. № 536400-95931/25.10.2025г. на МВР Дирекция „Миграция" [населено място] било установено, че чужденецът има издадено разрешение за продължително пребиваване от 12.09.2025г., което обаче не е платено и съответно няма подадено заявление за издаване на БЛД „разрешение за пребиваване", което би му дало право да упражнява трудова дейност в страната.

Въз основа на тези констатации на дружеството бил съставен на 14.11.2025 г. АУАН №27-2500228, за това, че е приело на работа в горецитирания строеж в [населено място] на 15.10.2025 г. законно пребиваващия чужденец - гражданин на трета държава (Узбекистан) Р. А., роден на [дата]., с паспорт №FA 1628130 с виза „D", без обаче да има издадено съответно разрешение за работа по установения ред, с което е нарушил чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган - Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - [населено място], издал процесното НП №27-2500228/10.12.2025 г., с което на основание чл.79, ал.4 от ЗТМТМ наложил на касатора имуществена санкция в размер на 2300.00 лева, за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. По отношение размера на санкцията органът изложил мотиви, че нарушението засяга важни обществени отношения, свързани с контрола върху заетостта на чужденци, и нарушението е установено по отношение на повече от едно лице, което сочи, че не е изолиран случай. Поради това Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място] определил размера на имуществената санкция над минималния предвиден, такъв, а именно в размер на 2300.00 лв., при законоустановен минимум в размер на 2000.00 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че в хода административнонаказателното производство – при съставяне на АУАН и при издаване на НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в двата акта по ясен и категоричен начин е описано нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено, както и липсва нарушение, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. По същество съдът е приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, тъй като на 15.10.2025 г. лицето Р. А., роден на [дата]., гражданин на трета държава (Узбекистан), с паспорт №FA 1628130 с виза „D“ за пребиваване с цел работа съгласно чл.24И от ЗЧРБ №*********/26.08.2025г., извършвало ръчни изкопни работи в обект в [населено място] на дружеството „Надежда ви строй" ЕООД [населено място], без да има издадено съответно разрешение за работа по установения ред.

Решаващият съд е изложил подробни мотиви кои доказателства цени, включително и кои свидетелски показания кредитира, както и е изследвал приложимите норми от ЗТМТМ, и е достигнал до извода за законосъобразно санкциониране на дружеството. Същевременно е приел, че наказващият орган не е мотивирал преценката си за налагане на имуществена санкция над минималния размер, предвиден от законодателя, поради което е изменил наказателното постановление в тази му част, като е намалил размера на санкцията от 2300 лева на 2000 лева, определяйки я в минималния регламентиран в закона размер.

Настоящата касационна инстанция приема, че при правилно установена фактическа обстановка, която напълно се споделя, решаващият съд е достигнал и до законосъобразни правни изводи.

На първо място, твърдението в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия съд, е неоснователно. По аргумент от чл.348, ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т. 1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция – т. 2 или решението е постановено от незаконен състав. РС Шумен не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството, по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това касационният състав намира за неоснователно оплакването в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от РС при провеждане на съдебното следствие, при преценката на доказателствата и при формиране на извода, че описаното в НП неизпълнение на административно задължение е осъществено от касатора. Поради това не е налице основание за отмяна на решението на основание чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Правилно от РС са преценени събраните доказателства, разпределението на доказателствената тежест между страните и въз основа на тях е направен обоснован извод, че извършеното от касатора като работодател нарушение е било установено по категоричен начин от писмените доказателства в преписката и от показанията на свидетелите. Безсъмнено е било установено лицето, което е полагало труд на обекта в деня на проверката. Правилно РС е установил, че АУАН и НП са издадени със съдържание, съответно на изискванията в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, противно на твърдението в касационната жалба, в законосъобразно производство, проведено при спазване на законовите срокове. В съответствие със събраните писмени и гласни доказателства РС е направил извода, че нарушението, извършено от дружеството в качеството му на работодател, е описано в пълнота, ясно и е правилно класифицирано. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ, нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, като редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното.

Неоснователно касаторът твърди, че при попълване на декларацията по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ на лицето незаконосъобразно не е бил осигурен преводач, тъй като бланката на самата декларация е на език, който се ползва от лицето, поради което не е било необходимо назначаване на преводач. Тази декларация е и с превод на български език, приложен по делото. Правилно решаващият съд е ценил посочената декларация заедно с всички останали доказателства, събрани в хода на производството по делото. Обстоятелствата, изложени в декларацията, напълно се потвърждават от показанията на свидетелите – актосъставителя и свидетеля по акта, лично възприели лицето да полага труд. Съдът правилно е кредитирал показанията на тези свидетели, тъй като не са налице каквито и да било данни за наличието на възможна заинтересованост в показанията им и едновременно с това, показанията на тези свидетели напълно кореспондират с писмените доказателства, събрани в хода на протеклото административнонаказателно производство, завършило с издаването на обжалваното наказателно постановление. Същевременно се приема, че обосновано съдът не е кредитирал показанията на останалите свидетели, тъй като същите безспорно са заинтересовани от изхода на делото. Поради това въззивният съд е изяснил фактическата обстановка при съблюдаване на законовите изисквания. Правилно и в съответствие с доказателствата е направен извода, че установеното в АУАН и описано в НП нарушение е доказано.

Разпечатката съдържа 24 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a2330f9-8cf6-46aa-bcbf-211adf5d473d