Решение № 215 от 21.12.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Каварна, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20243240100594 по описа за 2024 година

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 341 и сл. ГПК, вр. с чл. 34 ЗС.

Ищцата П. Й. Т. твърди, че с ответника В. Д. Т. са придобили по време на брака си, прекратен с влязло в сила решение № 52/10.04.2007 г. по гр.д. № 103/2006 г. на КРС следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ****.400 /тридесет и пет хиляди шестдесет и четири точка петстотин и едно точка четиристотин/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/27.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 06.11.2024 г., с адрес на поземления имот гр. Каварна, ул. С. П. В. ***, с площ от 662 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:

Ниско застрояване /до 10м. / номер по предходен план ****, парцел ****, при съседи по скица: ****.9613, ****.399, ****.396, ****.393, ****.390, ведно с построените в същия имот сгради: сграда с идентификатор ****.400.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-1832/27.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта засягащо сградата е от 06.11.2024 г., с адрес на сградата гр. Каварна ул. С. П.В. ***, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****.400, със застроена площ 69 кв.м брой етажи 1, с 1 предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор ****.400.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/27.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта засягащо сградата е от 06.11.2024 г., с адрес на сградата гр. Каварна ул.“ С. П. В.“ ***, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****.400, със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за търговия; второстепенна постройка /барака/ преместваем обект с площ от 5 кв.м.

Твърди се, че описаните имоти са придобити от П. Й. Т. и В. Д. Т. по време на брака им в режим на семейна имуществена общност и по силата на договор за замяна, обективирана в нотариален акт за замяна на недвижим имот № **** г. на нотариус при Балчишки районен съд. Придобитите по замяна имоти представляват описаното дворно място, къща за живее и лятна кухня. С разрешение за строеж № 114/20.12.1996 г., издадено от Гл. архитект на Община Каварна е разрешено преустройство на съществуващата сграда /лятна кухня/ в кафе-аперитив с площ от 34 кв.м. и е издадено разрешение за ползване № 27/1997 г. от ДИТСК.

Твърди се, че след прекратяване на брака им с развод П. Й. Т. и В. Д. Т. са станали съсобственици върху описаните недвижими имоти и преместваем обект при равни квоти.

С оглед обстоятелството, че страните не могат да постигнат съгласи за доброволна делба на съсобствените недвижими имоти, се моли за постановяване на решение, с което да бъде допусната и извършена тяхната делба при квоти 1/2 идеална част за П. Й. Т. и 1/2 идеална част за В. Д. Т..

Ищцата предявява и претенция за обезщетение по чл. 31 от ЗС, с искане ответникът да и заплаща обезщетение в общ размер на 500 /петстотин/ лева месечно, считано от датата на получаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответникът чрез пълномощника си адв. М. К. от ДАК оспорва иска като неоснователен.

Прави се възражение за изключителна собственост по отношение на делбения имот, като придобит по давност чрез упражнено непрекъснато владение върху целият имот от страна на В. Т., считано от януари 2004 г. фактическата раздяла между страните, до настоящият момент. Твърди се, че за 2 този период са изтекли два пъти по 10 години, като дори и да се приеме, че началният момент следва да бъде влизане в сила на бракоразводното решение - 05.05.2007 г., то срока на владението е изтекъл още на 06.05.2017 г.

Твърди се, че ответникът е демонстрирал владението си пред всички, като единствен е полагал грижи за имота, живее в същият от 1993 г. до настоящият момент, правил е основни ремонти на сградите и е отдавал под наем едната сграда - плащал е патент и туристически данък, поради което към момента на предявяване на иска за делба не е съществувала съсобственост същият се явява неоснователен.

При условията на евентуалност се прави възражение срещу правото на собственост на П. Т. върху процесния недвижим имот, като се оспорва същата да е собственик на 1/2 ид.ч., с твърдението, че замененият имот с процесния такъв, е лична собственост на ответника В. Т., придобит от родителите му.

Твърди се трансформация на лично имущество на осн. чл. 20 от СК 1985 (отм.) и чл. 22 от сега действащия СК. Алтернативно се прави възражение за по-голям дял на В. Т. в размер на 9/10 идеални части, а за П. Т. 1/10 идеална част, на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 21, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.).

Твърди се, че през периода от 1993 г. /замяната на недвижимите имоти/ до януари 2004 г. - фактическата раздяла, само ответникът В. Т. е получавал трудови доходи, като ищцата за периода от 1993 г. до 2004 г. не е работила и не е реализирала трудови доходи и е била изцяло на издръжката на ответника.

Семейството не е разполагало с общи семейни спестявания или доходи, нито е вземало пари назаем или на кредит.

С изложените мотиви се моли за отхвърляне на предявения иск за делба като неоснователен, а в условията на евентуалност за допускане на съдебна делба на процесния имот при квоти: за ищцата П. Т. - 1/10 ид.ч. и за ответника В. Т. - 9/10 ид.ч.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата П. Й. Т. и В. Д. Т. са бивши съпрузи. С влязло в сила на 05.05.2007 г. решение № 52/10.04.2007г., постановено по гр.д. № 103/2006 г. по описа на РС Каварна е прекратен с развод сключения на 16.04.1988 г. брак между 3 сраните.

На 23.01.2009 г. ищцата П. Й. е сключила граждански брак с И.Т., за което е съставен акт за граждански брак № **** г. на община Варна.

От представения нотариален акт ***, том VІ, дело № 2766/1991 г. се установява, че на 19.12.1991 г. Д. Т. Д. и Г. Г. Д.а са прехвърлили на сина си В.

Д. Т., срещу задължение за издръжка и гледане и като благодарност за положените от него грижи до сега, собствения си недвижим имот представляващ жилищна сграда състояща се от три стаи и кухня, на един етаж със застроена площ от 80 кв.м., построена върху държавно дворно място с площ от 360 кв.м.

Установява се от представеното удостоверение № АО-11-652/23.09.2025 г. изд. от общ. Каварна, че Г. Г. Д.а е починала на 27.12.1991 г., а Д. Т. Д. е починал на 20.02.1992 г.

На 04.03.1993 г. по време на брака между страните, същите са извършили замяна на придобития с нотариален акт ***/1991 г. недвижим имот, като в следствие на замяната са придобили в собственост следния недвижим имот: дворно място от 690 кв.м., урегулирано в парцел ХІV-400, в кв. 140 по рег. план на гр. Каварна, ведно с построените в това място къща за живеене, състояща се от три стаи и лятна кухня.

С издадено на 20.12.1996 г. разрешение за строеж № 114, на В. Д. Т. и П.

Й. Т.а е разрешено да извършат преустройство на съществуваща сграда в кафе-аперитив, съгласно одобрен проект. На 12.05.1997 г. е издадено разрешение за ползване на извършения съгл. разрешителното строеж, видно от приетото като доказателство по делото разрешение за ползване № 27/1997 г. на ДИТСК.

Съгласно Заповед № 645/06.07.2022 г. е извършена регистрация на място за настаняване клас В стаи за гости „****“ на адрес гр. Каварна, общ. Каварна, ул. С. В. ***, с посочено лице извършващо дейност в обекта – В. Д. Т., за която дейност последния е заплащал туристически и патентен данък.

Установява се от представеното удостоверение DF-01-224/24.02.2025 г. изд. от общ. Каварна, че В. Д. Т., считано от 15.01.2000 г. е адресно регистриран на адрес гр. Каварна, ул. С. В. ***.

През периода 1971 г. – 2022 г. В. Д. Т. е работил на различни места, предимно в строителството, като има придобит действителен осигурителен 4 стаж 15г.4м.13д. видно от представения по делото опис на осигурителен стаж изд. от НОИ ТП-Шумен.

Съгласно представената справка от ТД на НАП Варна, за ищцата П. Й. през периода 01.01.1997 г. – 31.12.2004 г. има данни за регистриран трудов договор със срок на изпитване, действал през периода 27.10.2003 г. до 10.01.2004 г.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите В.

Б. Г. и В. Г. Г.. От показанията на двамата свидетели се установява, че познават страните по делото, т.к. живеят в съседен имот. Свидетелката Г. заяви, че с В. живеят в съседство от двадесет години, като ги дели една ограда. Ищцата П. не е виждал в имота от както си прибрала багажа в куфари и заедно с децата заминали. Когато напуснали имота децата били малки – спомня си, че помалкото дете било на около 10 години. От тогава и до настоящия момент в имота живеел единствено В..

Свидетелката знае, че В. е сменил бащината си къща за тази, в която живее и досега. След като П. заминала, В. направил пълен ремонт на къщата.

Св.Г. заедно с мъжа си извършили всички строителни работи – сменили изцяло покрива, ел.инсталация, водопровод, външна облицовка на цялата къща, сменили прозорците, вратите, измазали всички стаи, обзавели с мебели, сложили дори и пердетата. Към къщата построили и допълнителна стая и изградили допълнително баня, т.к. към старата къща нямало. В. ги наел да извършат цялостния ремонт и той им заплащал, като през това време той работел на „Златните“ по почивните станции.

Г. заяви, че са започнали да извършват ремонт на къщата две-три години след като П. си е заминала. От както е П. е заминала свидетелката не я е виждала повече. В къщата не е виждала да идват и децата на страните.

От показанията на свидетеля В. Г. се установи, че познава ответника В. Т. от 1990 г., а ищцата П. от 1993-1994 г., когато си закупили имот до техния.

Знае, че съпрузите са живяла 7-8 години в къщата след което се разделил и П. напуснала имота. От тогава не я е виждал в имота. Когато се преместили да живеят до тях, къщата им е била в много окаяно съС.ие. Била облепена с картони, течала от всякъде, нямало тоалетна, мивка, нищо. След като се нанесли В. и П. продължили да живеят там без да направят никакъв ремонт.

След като се разделили В. им възложил да направят ремонт на къщата, а 5 той отишъл да работи на „Златни пясъци“ като шпакловчик. Изпращал на майка му пари и тя организирала всичко свързано с ремонта. Свидетелят и родителите му съборили част от стените, изхвърлили всевъзможни боклуци и започнали ремонта от нула. Изградили изцяло нов покрив, като вдигнали и нивото на стаите, т.к. били много ниски. Сложили нови керемиди, изградили баня, тоалетна, т.к. в старата постройка нямало, сменили дограмата, сложили нови врати. Боядисали къщата отвън. Изградили нова ограда от бетон и метални заграждения. След като приключили с ремонта В. изпратил пари и майка му избрала обзавеждане, пердета, електроуреди. Свидетелят помагал с пренасянето и монтирането им в жилището. Г. е категоричен, че всички описани ремонтни дейности са били извършени след като съпрузите се разделили и П. заминала да живее на друго място.

Свидетеля знае, че от няколко години В. отдава под наем едно отделно помещение - студио, което е самостоятелна част, различна от къщата.

Известно му е, че преди време това помещение се е ползвало като кръчма. По времето когато извършвали ремонт на къщата, отремонтирали и това помещение, като съборили стени и изградили нови. Свидетелят е категоричен, че П. не е изпращала пари за ремонта.

Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства, тъка като ги намира за непосредствени, последователни, обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.