Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 292 от 23.05.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 196/2023
Вид
Определение № 292
Подписан
23.05.2023
В сила
23.05.2023
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.4 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.4 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.441 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.527 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.527, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.527, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. Варна, 23.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500196 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от З. К. К. и К. Т. К., чрез процесуалния представител адв.А.Д., срещу определение №136/02.03.2023г., постановено по в.гр.д.№61/2023г. по описа на ШОС, гр.о., с което са оставени без разглеждане подадените жалба вх. № 3790/08.12.2022г. от К. К. и вх. № 3886/12.12.2022г. от З. К. срещу разпореждане на ДСИ-РС Шумен от 30.11.2022г. по изп.д. № 20213630400171, с което на жалбоподателя К. К. е указано в двуседмичен срок от извършване на огледа на 30.11.2022г. да бъдат премахнати поставените антипаркинг скоби и поставени колчета в имот с идентификатор *** като недопустими и е прекратено производството по делото. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно по изложените в същата подробни съображения. Определението се оспорва и в частта, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на ответниците по жалбата разноски.

Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемите страни Г.В.Н.-К и И.А.К. са депозирали писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Молят обжалваното определение да бъде потвърдено и претендира присъждане на направените в производството съдебни разноски.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по в.гр.д.№ 61/2023г. по описа на ШОС, е образувано по жалби, както следва: 1.жалба вх. № 3790/08.12.2022г. от К. К.; 2. Жалба вх.

1

№ 3886/12.12.2022г. от З. К.. Двете жалби са подадени срещу разпореждане на ДСИ-РС Шумен от 30.11.2022г. постановено по изп.д. № 20213630400171, с което на К. К.- длъжник по изпълнителното дело е указано в двуседмичен срок от извършване на огледа на 30.11.2022г. да бъдат премахнати поставените антипаркинг скоби и поставени колчета в имот с идентификатор ***.

Цитираното изп.дело е образувано на 23.06.2021г. въз основа на изпълнителен лист № 260789/17.06.2021г. и изпълнителен лист № 260790/17.06.2021г., издадени по гр.д.№1274/2018г. по описа на РС Шумен, с който К. Т. К. е осъден да прекрати неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране на всякакви МПС върху имот с идентификатор*** по КК на гр.Шумен, да не премахва и поврежда бариера, поставена на входо от ул.“Трапезица“ към посочения имот и да премахне паркираните в същия имот МПС; да заплати на Г.К. и И.К. сумата от 13лв., представляваща съдебни разноски.

В хода на изпълнителното производство на, 17.08.2022г., взискателят К. е депозирала молба, с която уведомила ДСИ, че длъжникът по изпълнението е монтирал в открития паркинг, две шарнирни скоби и три броя колчета, които препятстват маневрирането при паркиране. С молбата е отправено искане на основание чл.526, вр. чл.527, ал.3 ГПК , СИ да премахне монтираните скоби и да наложи глоба на длъжника, както и двете скоби да бъдат продадени за погасяване на паричните задължения на длъжника.

Длъжникът е уведомен за постъпилата молба, като същият е депозирал становище по същата на 30.08-2022г. В същото е посочил, че на 08.08.2022г. при завръщането си в имота заедно със съпругата му са намерили в двора си паркиран автомобил, собственост на взискателите по делото. След словесен скандал се обадили на тел.112 и на място бил изпратен патрул. Служител на полицията, устно посъветвал съпругата на длъжника – жалбоподателката К. да постави антипаркинг скоби. Тя закупила такива скоби и в отговор на молба от нейна страна, длъжникът й помогнал да ги монтира.

С разпореждане ДСИ е насрочил оглед на мястото за 30.11.2022г. от 10,30ч. до 12 ч., назначил вещо лице и определил депозит за възнаграждение в размерна 100лв., като възложил заплащането на същия в тежест на взискателя.

След извършването на огледа, с разпореждане от 30.11.2022г. ДСИ е разпоредил да се изпрати съобщение до длъжника и третото лице К. / съпруга на длъжника/ да премахнат изцяло поставените антипаркинг скоби и поставени колчета в двуседмичен срок от извършване на огледа.

Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на ШОС за недопустимост на подадените въззивни жалби. В разпоредбата на чл.435, ал.2 и 3 ГПК са предвидени хипотезите, в които длъжникът разполага с право на жалба. В настоящия случай се обжалва разпореждане на ДСИ за изпращане на съобщение до длъжника, за предприемане на действия по доброволно 2 изпълнение на задължения във връзка с предмета на изпълнителното производство. Длъжникът не разполага с правото да обжалва това действие на СИ, тъй като в закона не е уредено такова негово потестативно право.

Съобщението за задължаване на длъжника за извършване на определени действия не е от категорията на актовете или действията, за които е предвиден съдебен контрол и по реда на чл.527, ал.4 ГПК. Посочената разпоредба предвижда възможност за длъжника да обжалва действията на СИ по оправомощаване на взискателя да извърши действие за сметка на длъжника или налагането на глоба, каквото действие не представлява обжалваното в настоящото производство разпореждане.

В случая, с оглед изложените в жалбата твърдения длъжникът би могъл да защити интересите си по исков ред с иск по чл.439 ГПК или с иск за обезщетение за вредите от незаконосъобразното принудително изпълнение по чл.441 ГПК.

Недопустима е и жалбата, подадена от съпругата на длъжника З. К., тъй като за нея като трето за изпълнението лице липсва процесуална легитимация.

ГПК лимитативно регламентира подлежащите на обжалване актове, действия и бездействия на СИ, като съгласно разпоредбата на чл.527 ГПК действията на съдебния изпълнител подлежат на обжалване по реда на чл.435-438 ГПК, като препращането към тези норми се отнася само до реда на обжалване, не и до лицата, имащи право на жалба. Третите лица имат право на жалба само в изрично предвидените в разпоредбата на чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК хипотези, а именно когато изпълнението е насочено срещу вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването се намират във владение на това лице или имотът е бил във владение на третото лице преди предявяване на иска, решението по което се изпълнява. В случая жалбоподателката не твърди, а и от данните по делото не се установява наличието на посочените условия.

В настоящия случай се касае за принудително изпълнение на извършване на заместими действия, поради което и третото лице З. К. не е легитимирана да обжалва разпореждането на СИ.

По изложените съображения съдът приема, че подадените жалби срещу посоченото действие на ДСИ е недопустима, съответно образуваното по тях производство подлежи на прекратяване. Предвид достигане до идентични крайни изводи с тези на ШОС, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Определението е правилно и в частта относно присъдените на въззиваемите страни разноски в производството. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4, вр. чл.79 ГПК, вр. чл.237 ГПК насрещната страна по жалбата има право на разноските при прекратяване на производството.

На основание чл.78 ГПК и направеното искане от ответните страни, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да им заплатят направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно представените доказателства.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №136/02.03.2023г., постановено по в.гр.д.

№61/2023г. по описа на ШОС.

ОСЪЖДА К. Т. К., ЕГН ********** и З. К. К., ЕГН **********, двамата от гр.*** да заплатят на И.А.К., ЕГН ********** и Г.В.Н.–К., ЕГН **********, двамата от гр.*** сумата от 500лв., на основание чл.78 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4