Определение № 43 от 06.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20245001000047 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 278 от ГПК.

Обжалвано е определение № 260152/12.12.2023 г., постановено по т.д.

№ 87/2020 г. на ОС-П., с което окръжният съд оставя без уважение молбата с вх. № 2290/12.03.2018 г. от ищцата С. П. С., която съдържа искане за възстановяване на внесената по т.д. № 38/2021 г. на ОС-П. ДТ в размер на 250,02 лв., като неоснователна.

Жалбоподателката С. П. С. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 261265/29.12.2023 г., и да бъде постановено връщане на платената от нея ДТ в размер на 250,02 лв.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателката, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по т.д. № 38/2021 г. е образувано по подадената на 16.03.2021 г. искова молба от С. П. С. против „И.-А.“ООД-гр.П. за осъждане на ответника да й заплати сумата 37 081,87 лв. като стойност на заплатени, но неизвършени СМР по договор от 10.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата. С молба (л.244 от досието на делото), представена в откритото съдебно заседание на окръжния съд на 22.06.2022 г., от ищцата е заявено искане съдът да допусне изменение на размера на предявената от нея искова 1 претенция, който да бъде увеличен от 37 081,87 лв. на 43 332,33 лв. Към молбата е приложен платежен документ за внесена ДТ по сметка на окръжния съд – 250,02 лв. (л.243). В откритото съдебно заседание окръжният съд оставя без уважение искането на ищцата за увеличаване на размера на иска от 37 081,87 лв. на 43 332,33 лв., защото приема, че исковата сума представлява сбор от редица компоненти, които подробно и обстоятелствено са разбити и посочени в исковата молба като изискване за нейната редовност, за която съдът е следил от началото на делото до момента, а в молбата за увеличение на иска увеличението се претендира като глобална сума без посочване по кои пунктове всъщност от исковата молба се увеличава претенцията, поради което искането е неконкретизирано и в този му вид е недопустимо и като такова следва да бъде оставено без уважение. В същото съдебно заседание, след постановяването на определението за оставяне без уважение на искането за допускане на увеличението на иска по размер, от страна на ищцата е направено искане съдът да разпореди внесената ДТ да й бъде възстановена, във връзка с което съдът е посочил, че по него ще се произнесе допълнително.

На 26.09.2022 г. от ищцата е била подадена частна жалба против определението на окръжния съд от 22.06.2022 г., с което е оставено без уважение нейното искане за увеличаване на размера на иска. С определение от 30.11.2022 г. по ч.гр.д. № 756/2022 г. на АС-Пловдив апелативният съд оставя без разглеждане тази частна жалба като просрочена – подадена на 26.09.2022 г. при съобщено определение на страната присъствено в съдебното заседание на 22.06.2022 г. На 15.07.2022 г. окръжният съд е постановил решение по спора, с което е отхвърлил предявеният от ищцата иск. Това решение е обжалвано от ищцата с въззивна жалба от 26.09.2022 г. и то е обезсилено от апелативния съд с решение от 27.02.2023 г. по т.д. № 755/2022 г. на АС-Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд за произнасяне по предявения иск. На 30.11.2023 г. окръжният съд е постановил решение по гр.д. № 273/2023 г. на ОС-П., с което е осъдил ответното дружество „И.-А.“ООД-гр.П. да заплати на ищцата С. П. С. сумата 37 081,87 лв., получена на отпаднало основание след прекратяване на договора за строителство на жилищна сграда и гараж в гр. Б., сключен между страните на 10.10.2019 г., представляваща стойност на заплатени, но неизвършени СМР, ведно със законната лихва върху сумата. Срещу това решение е подадена на 18.01.2024 г. от дружеството-ответник въззивна жалба 2 до апелативния съд, която понастоящем се администрира.

На 30.10.2023 г. е подадена от ищцата до окръжния съд с вх. № 261096 молба съдът да се произнесе по направеното искане за връщане на платената от нея по сметката на окръжния съд ДТ в размер на 250,02 лв. за увеличаване на иска. Посочено е, че искането е заявено в съдебното заседание на 22.06.2022 г. и съдът е определил, че по него ще се произнесе допълнително, но до момента такова произнасяне не е направено и не й е съобщено. На 12.12.2023 г. е постановено обжалваното сега определение, с което окръжният съд оставя без уважение тази молба. Съдът приема, че предварителното заплащане на допълнителна ДТ по реда на чл. 74,изр.2 от ГПК върху увеличения размер на иска се явява процесуална предпоставка за допускане на увеличението по чл.214,ал.1,изр.3 от ГПК, поради което и в случая не са налице основанията на чл.4б от ЗДТ за възстановяването й. Съдът посочва, че съгласно чл.3 от ЗДТ таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се заплаща такса, като законодателят не е поставил заплащането й в зависимост от това дали съдът ще се произнесе по допустимостта или и по основателността на искането. Съдът посочва, че съгласно чл.73,ал.3 от ГПК внасянето на ДТ е една от предпоставките за образуване на делото и за редовност на исковата молба, която остава в полза на бюджета независимо дали делото приключва с решение по същество или делото се прекратява, респективно, в частност също така и дали искането за допускане изменението на иска е било оставено без уважение или е прието, както и без оглед на причините за този резултат – нередовност на самото искане или неотстраняване в срок на констатирани нередовности, което е и логично, тъй като задължението за внасянето на таксата е предварително. Съдът посочва, че това разрешение е в унисон и с разпоредбата на чл.71,ал.1 от ГПК, според която ДТ се събира по водене на делото и към момента на предявяване на искането за защита или съдействие и е във връзка с текста на нормата на чл.74,изр.2 от ГПК, визираща задължение за довнасяне на разликата до пълния размер на ДТ съобразно поисканото увеличение, т.е. с оглед на която възниква публичноправното задължение за плащане на допълнителната такса в полза на съда. Затова съдът приема, че въпросната ДТ е била дължимо платена, независимо че впоследствие увеличението на иска не е допуснато.

Съдът посочва, че молбата по чл.214,ал.1,изр.3 от ГПК е била оставена без 3 уважение предвид констатираните нередовности в самото искане, като впоследствие така постановеното определение от 22.06.2022 г. е било атакувано от страна на ищеца и по реда на инстанционния контрол. Съдът преценява, че размерът на ДТ обаче е внесен при наличие на първоначално основание за това по смисъла на чл. 3 от ЗДТ и, съответно, определението, с което съдът е оставил без уважение искането за увеличение, не представлява основание за връщането й на ищцата. Затова съдът преценява, че не може да се приеме, че са налице условията на чл. 4б от ЗДТ, поради което оставя молбата без уважение.

За определението на съда от 12.12.2023 г. ищцата е уведомена на 19.12.2023 г. и на 28.12.2023 г. подава чрез куриер частната жалба до апелативния съд, постъпила в окръжния съд с вх. № 261265/29.12.2023 г. С нея жалбоподателката твърди, че определението е неправилно, тъй като в чл.

71,ал.1 от ГПК е посочено, че при водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска, таксата е пропорционална и съгласно чл.2,ал.2 от ЗДТ се определя върху цената на документа или услугата, като таксата е за извършване на определено действие – дължими от съда процесуални действия по чл.2 от ГПК за образуване на исково съдебно производство.

Посочва, че на тази база ищцата е внесла първоначална такса върху посочената в исковата молба цена на иска, за която е поискала съдебна защита. Посочва, че в чл.74 от ГПК е предвидено, че при увеличение на искането таксата върху разликата се довнася, като таксата отново е пропорционална и законът има предвид, че това доплащане се дължи, когато е въведен допълнителен предмет към вече поисканата защита, т.е. когато поисканото увеличение е допуснато и по него ще се извършват посочените в чл.2 от ЗДТ процесуални действия, което следва от пропорционалния характер на таксата – същата се определя на база увеличената цена на иска, а не за самото разглеждане на искането за увеличение. Заявява, че обратното би означавало, че при направено искане за увеличение на цена на иска, при което не е внесена ДТ, ищецът ще бъде осъждан да плати такава, въпреки че искането му не се уважава. Твърди, че след като увеличение на цената на иска не е било допуснато и не е бил въведен допълнителен предмет на иска, по който да се получи защита, то предварително внесената ДТ се явява недължимо платена, а съгласно разпоредбата на чл.4б от ЗДТ недължимо платените държавни такси се връщат по искане на заинтересованата страна.

4

Твърди, че в случая внесената ДТ е недължимо платена, тъй като увеличение на иска не е било допуснато, въведеният допълнителен предмет не е станал част от исковия процес и по него не е било образувано съдебно производство.

Затова моли определението да бъде отменено и да бъде постановено връщане на платената ДТ в размер на 250,02 лв.

Съгласно чл.1,ал.1 от ЗДТ държавните такси се събират от органите на съдебната власт в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго. Съгласно чл. 71,ал.1,изр.1 от ГПК по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска, като съгласно нормата на чл. 73,ал.3 от ГПК държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, прието от Министерския съвет. Съгласно чл.73,ал.2 от ГПК простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по производството, а пропорционалните такси се определят върху интереса. Съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искова молба се събира такса 4 на сто върху цената на иска (но не по-малко от 50 лв.). Съгласно чл.74 от ГПК при намаление на искането внесената такса не се връща, а при увеличение на искането таксата върху разликата се довнася. Съгласно чл.4б от ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.

В случая ищцата С. С. е предявила пред съда с исковата молба от 16.03.2021 г. осъдителен иск за осъждане на ответника да й върне паричната сума 37 081,87 лв. ведно със законната лихва върху нея и е заплатила дължимата за разглеждането на спора пропорционална държавна такса в размер на 4% върху исковата сума. В хода на съдебния процес, в откритото съдебно заседание на 22.06.2022 г. тя е направила искане до съда за допускане на изменение на иска по реда на чл. 214, ал.1,изр.3 от ГПК чрез увеличение на размера на предявената претенция от 37 081,87 лв. на 43 332,33 лв. и надлежно при заявяването на искането е внесла дължимата ДТ от 250,02 лв. върху размера на увеличението. Съдът не е допуснал изменението на иска с определението в същото съдебно заседание, като веднага след това произнасяне на съда ищцата е заявила искането да й бъде върната сумата за ДТ. Логично е сумата да бъде върната при положение, че съдът няма да 5 разгледа претенцията и за размера на увеличението, а, както е направено впоследствие в случая, със съдебното решение той се произнася по иска в заявения в исковата молба размер на претенцията. Логично е държавната такса за съдебното производство по иска също като държавната такса за издаване на документ да се дължи само когато страната получи целения резултат, за който е и платила таксата – искова защита или издаден документ.