Определение № 4549 от 09.10.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4549 гр. София, 09.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Снежанка Николова Касационно гражданско дело № 20248002103105 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решение № 1561 от 18.03.2024 год. по гр. д. № 8236/2022 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решение № 6468/14.06.2022 год., постановено по гр. д. № 57233/2021 год. на Софийски районен съд, 27 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Ти Пи План“ ЕООД срещу Столична община отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Столична община не е собственик на: поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-1838/10.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящи се в гр. София, район Студентски, ***.

Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от „Ти Пи План“ ЕООД, ЕИК 175394720, представлявано от управителя Васил С. С., чрез процесуалния представител адв.

Д. Й.. В нея се поддържат оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че спорният по делото въпрос относно приложение на регулацията е разрешен в противоречие с ТР № 3 от 28.03.2011 год. по т. д. № 3/2010 год. на ОСГК на ВКС и решение № 449 от 17.11.2011 год. по гр. дело № 1212/2010 год. на ВКС, І г.о. Твърди се, че са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност.

Другата страна по спора – Столична община, представлявана от Васил Терзиев – кмет, чрез гл. юрк. В. М., в представения писмен отговор поддържа становище за липса на 1 поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Иска се присъждане на разноски.

Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Върховният касационен съд, в настоящия състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено следното:

По иска с предмет имот с идентификатор № ***:

Въз основа на събраните по делото доказателства за историята на този имот, сега попадащ в парцел ІV-КОО, въззивният съд приел, че същият е извън площта на възстановения на наследниците на И. Б. /с решение № 8947/12.09.2005 г. /л. 50-51 от делото на СГС от 2020 г./земеделски имот, представляващ имот пл. № 1075, който в регулационния план – ГУМ, „Студентски град“, одобрен със заповед № 436/30.09.1975 год., попада в кв. 20, като част от него попада в терен на НСА с изградени благоустройствени мероприятия – озеленяване и изпълнена ограда, в улица с изградена инженерна инфраструктура – ел. кабели НН, канализация, водопровод. Съгласно ЧЗРКП, одобрен на 30.03.2001 год. на СОС, бившият имот попада в УПИ ІІІ-1836, УПИ ІV- и V-1738, всички в кв. 270А, м. „Студентски град“.

Мероприятието е реализирано и за имота е съставен АОбС от 2000 год., като от общата площ на имота е възстановена само незастроената такава от 518 кв. м. – част А -238 кв. м. и част В- 280 кв. м. Посочено е от въззивният съд, че макар между страните да няма спор, че преди реституцията целият имот с пл. № 1075 е принадлежал на ответника, последното обстоятелство се установява от приетите и описани доказателства, предвид разпоредбата на § 7 ДР ЗМСМА. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 64, том 1, рег. № 919, дело № 59/2006 г., на 22.03.2006 г. /л. 53 и сл. СГС от 2020 г./ наследниците на И. С. Б. С., въз основа на приложено към молбата им решение № 8947/12.09.2005 г. на ОСЗГ, са признати за съсобственици по наследство върху недвижими имоти, а именно: А. поземлен имот с площ 272 кв.м., пл. № 3525; Б. поземлен имот с площ 247 кв.м., пл. № 3524, а впоследствие тези имоти са предмет на прехвърлителни сделки по нот. актове № 65/2006 год.,№ 69/2009 год. и № 64/2009 год., въз основа на които ищцеът се легитимира като техен сбственик. Посочено е в решението, че не се спори, а и от писмените доказателства по делото и заключението на СТЕ се установява, че тези два имота, предмет на описаните по-горе нотариални актове, са идентични с възстановените на наследниците на И. С. Б. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници 0, 518 дка от имот с пл. № 1075.

Въззивният съд е изложил съображения относно конститутивното действие на решенията на поземлените комисии по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне, позовавайки се на задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1 по ТД № 1/1997 год., ОСГК на ВКС. Посочено е още, че това ТР е постановено след цитираното от жалбоподателя решение № 7 от 19.VI.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 9/95 г., като следва да се има 2 предвид, че в мотивната част последното не съдържа задължителни указания относно действието на решенията на ОСЗГ, поради което и приложение намира разрешението, дадено от ВКС, задължително за съдилищата. Приема се, че в процесния случай конститутивно решение за възстановяване е постановено за 0, 518 дка от имот с пл. № 1075, а за останалата част от този имот, в която част попада и процесният поземлен имот с идентификатор № ***, има постановен отказ, т. е. липсва конститутивно решение за възстановяване и собствеността върху невъзстановената част от бившия имот е останала в патримониума на общината.

По иска с предмет имот с идентификатор ***:

Въззивният съд е посочил, че страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на СТЕ се установява:

1/. По отношение на имот с идентификатор ***, с който процесният имот с идентификатор *** граничи на запад: че с влязло в сила решение № 1557/01.08.1995 г. на ПК, кв. Драгалевци /л. 32 и сл. СГС от 2020 г./, за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници е възстановено правото на собственост на наследниците на Б. А. Х. на имот със свободна площ от 2845 кв.м, че имотът е заснет през 1995 г. с пл. № 1836 и нанесен в КЛ № 646, съгласно решение № 1557/01.08.1995 г. на ПК на кв. Драгалевци, с площ 2845 кв.м., попада в РП на местност "Студентски град", одобрен със заповед № 435 от 30.09.1975 г.; че имот с пл.

№ 1836 е идентичен с възстановената част от бившия имот пл. № 5153; че имот с пл. № 1836 е бил предмет на следните договори за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове, както следва /л. 36 и сл. СГС /: № 150/2002 год., с който наследниците на Б. А. Х. го продават на В. К. К., действащ като ЕТ „Веселин Колев-2002“, В. Ц. Ц. и Т. Д. Д.; нотариален акт № 129/2004 г., с който посочените лица и съпругите им го продават на „Тобопроект“ ООД;

2/. По отношение на имот с идентификатор ***, с който процесният имот с идентификатор *** граничи на юг: че с нотариален акт за покупко-продажба № 141/99 год. /л. 95 СРС/ И. Д. З. придобива правото на собственост върху празно урегулирано дворно място, съставляващо имот пл. № 1738, нанесен в кад. лист № 646, заснет през 1995 г. с площ по н.а. 2850 кв.м, а по скица - 2836 кв.м, при съседи: имот пл. № 1836 /описаният погоре/, свободна площ, улица, имот пл. № 1364, имот пл. № 2294 и алея.

Въззивният съд е приел за установено от горните доказателства, че към 2001 год. имот с пл.

№ 1836, макар и нанесен в кадастралния план, не е бил урегулиран. Макар за другия съседен имот с пл. № 1738 да има данни да е бил урегулиран към 2001 год., то няма твърдения и доказателства тази регулация да е била приложена. От заключението на СТЕ се установява, че е бил одобрен регулационен план Главна улична мрежа на м. "Студентски град" със заповед № 435/30.09.1975 г., но липсват твърдения и доказателства да е била приложена по отношение на този имот. Въз основа на това съдът прави извода, че регулацията не е била приложена към момента, в който е одобрен частичен застроителен и регулационен план и кадастър за м. "Студентски град", кв. 270 и 270а /решение № 101 на СОС по протокол № 24/30.03.2001 год./. Като съображения в подкрепа на този извод е и представения протокол 3

№ РД 67-144/28.05.2002 год. /л. 71 и сл. СРС/, в който, в т. III се определя стойността на част от имота с пл. № 1738, отстъпена за улична тегоба, с изложени съображения за този институт, уреден в ЗТСУ (отм.) - чл. 52а, ал. 1 и чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), до момента на отмяната на последните, т.е. към момента на одобряване на плана от 2001 год. са действащи норми. Според чл. 262, ал. 1 ЗТСУ при прилагане на първоначален застроителен и регулационен план или на последващи планове, когато предходният план не е приложен, всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот. Направен е извод, че след като част от имота се отчуждава на основание тази норма, то към 2001 год. /дори и имот с пл. № 1738 да е бил урегулиран с плана от 1975 г./, регулацията не е била приложена /това може да се приеме, доколкото нито една от страните не твърди и няма други доказателства, от които да се заключи, че преходна регулация на този имот да е била приложена/.

С решение № 101 на СОС по протокол № 24/30.03.2001 г. е одобрен частичен застроителен и регулационен план и кадастър за м. "Студентски град", кв. 270 и 270а, обнародван в ДВ брой № 54/15.06.2001 год. /л. 93 СРС/. Не се спори от страните, а и от писмените доказателства по делото и заключението на СТЕ се установява, че с този ЧЗРПК се урегулират описаните погоре два имота - пл. № 1836 и 1738. За имот с пл. № 1738 е отреден парцел V-1738. С този регулационен план от имот пл. № 1738 се отчуждават 195 кв.м - триъгълник в северната част на имота /видно от скицата на чл. 76 от делото на СРС, заключението на СТЕ, комбинирана скица на л. 160/, които се придават към парцел IV за КОО /комплексно обществено обслужване/. Съгласно заключението на СТЕ /отговор на задача 2.4 - л. 158, комбинираната скица на л. 160/ частта от 195 кв.м, която се отчуждава от имот с пл. № 1738 по ЧЗРПК е идентична с процесния имот с идентификатор ***. На комбинираната скица тази част /респ. спорният имот/ е отбелязан с букви ВГДВ.

Въз основа на приетите по делото скици на л. 76, 77, 103 от делото на СРС, както и заключението на СТЕ и скицата към него /л. 160 СРС/, се установява, че с процесния ЧЗРПК от имот с пл. № 1738 се отчуждават 195 кв.м, които се придават към парцел IV за КОО, а към парцел V-1738 се придават общо 263 кв.м, от които 233 от северозападната страна /заключени между букви БВАБ от комбинираната скица; оцветени в червено на скицата на л.

76/, и 30 кв. м. - от североизточната - по букви ДЖЕД. От тези две скици се установява, че първата придаваема се площ е от имот с пл. № 1836, а тази от 30 кв.м - от имот с пл. № 1075 /който е общински/. Приема се, че отстъпването на части за улична тегоба не касае предмета на делото, поради което отчужденията за такава не следва да се обсъждат.

Въззивният съд е приел, че няма спор, а и от представеното по делото съдебно удостоверение /л. 97 СРС/, се установява, че към 20.03.2002 год. решение № 101 на СОС по протокол № 24/30.03.2001 год., с което е одобрен проект за частичен застроителен и регулационен план и кадастър за м. "Студентски град", кв. 270 и 270а, е влязъл в сила по отношение на урегулиран поземлен имот V-1738. Въз основа на направени искания от собственика му И. З. от 07.05.2003 г. /л. 94/ и от 04.07.2001 г. /л. 88/, за уреждане на сметки по регулация е издаден протокол № РД-67-144/28.05.2002 г. относно оценка на части от недвижим имот, придадени и отчуждени по дворищнорегулационен план, във връзка с § 6, 4 ал. 2 и, ал. 4 ПР на ЗУТ. Посочени са стойностите на частите от имотите, които се придават към парцел № V-1738, кв. 270а, както и стойността на отчуждената част от имот пл. № 1738 дворно място 195 кв.м., като получената разлика е заплатена от собственика на парцел V1738 И. Д. З. /платежно нареждане на л. 80 СРС/.