Решение № 145 от 03.07.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Исперих, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100174 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 802/22.03.2022г . от Л. П.

Т. ЕГН-********** от гр.И, обл.Р, против „Ф Л“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.Ш, ул.“Ц О“ № , представлявано от управител В. В. К., като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 555.28 (две хиляди петстотин петдесет и пет лева и 28 ст) лева, представляваща дължимо арендно плащане за стопанските 2017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г., за ползването на 1/2 ид.част от следните имоти: нива с идентификатор ............ цялата с площ от 13999 кв.м. и нива с идентификатор ........... цялата с площ от 7298 кв.м., двете находящи се в землището на с.Б, обл.Р, подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и заплащане на съдебните разноски.

Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху процесните ид.части от двете ниви по силата на Договор за дарение от 28.12.2016г. по НА № 199, том ІV, рег.№ 4377, дело № 662/2016г. по описа на Нотариус Пламен Ангелов, с район на действие РС-И. Другият съсобственик на имотите - Ж М К. сключила на 27.11.2012г. Договор за аренда с ответното дружество за ползването на процесните ниви срещу заплащане на годишна рента в размер на 10.00 лева за декар, за срок от 15 години. Ищецът счита, че този договор не е противопоставим спрямо него и не го обвързва, тъй като е сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50 % от съсобствеността. В момента ответното дружество било реалния ползвател на собствените ид.части на ищеца, който твърди, че за процесните стопански години не му е заплащана дължимата рента, възлизаща в общ размер на исковата сума, или по 638.82 лева за всяка стопанска година. Претендира същата като пазарна 1 поземлена рента, дължима съгласно чл.8 от ЗАЗ от страна на ответника, като стойност на осъщественото право на ползване на идеалните части на ищеца през посочените стопански години.

В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв.Ж. Ч., който поддържа исковата молба и излага подробни съображения в нейна подкрепа. Заявява и претенция за разноски.

В срока за писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът представя такъв, като счита предявения иск за допустим, но го оспорва като неоснователен. Твърди, че праводателката на ищеца, която му е дарила процесните ид.части от двете ниви, а именно С. П. К. е получавала редовно полагащите й се арендни плащания от момента на сключване на Договора за аренда. Същата никога не се е противопоставяла на този договор, а с последващите си действия – получаването на арендните плащания, е демонстрирала, че приема изцяло този договор. Респ. правоприемникът й – ищецът Л. П. Т. никога не е уведомявал нито съсобственика на имотите Ж М К., нито ответното дружество – арендатор, за извършената смяна на собствеността. Такова уведомяване не е извършила и дарителката Савдалина К.. Във връзка с горните обстоятелства, ответникът заявява искане по реда на чл.219 от ГПК, да бъде привлечена С. П. К. - праводателката на ищеца, като трето лице-помагач на ответната страна.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Светослав Колев от АК - Шумен, който поддържа изцяло писмения отговор и излага подробни съображения, включително и в представените писмени бележки. Претендира за съдебни и деловодни разноски.

Конституираната, на основание чл.220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК, като страна С. П. К. от гр.И, обл.Р, ул.“В Л №.., вх..., ап....- трето лице – помагач в съдебния процес на страната на ответника „Ф Л“ ЕООД-гр.Ш, не представя писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не заявява становище.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2012 г. между ответното дружество и Ж. М. К., от гр.Ш. (трето неучастващо в производството лице) бил сключен договор за аренда на земеделска земя № 33, том 3, рег. 3662 по вх.регистър на Служба по вписванията – И, по силата на който Ж К. в качеството на арендодател е предоставила на „Ф л“ ЕООД в качеството на арендатор, за временно и възмездно ползване четири ниви, две от които са нива с №........., цялата с площ от 13.997 дка, четвърта категория, в местността „ЗАД СТОПАНСКИ ДВОР“ и нива с № ............., цялата с площ от 7.297 дка, трета категория, в местността „ПОД ГРОБИЩАТА“, двете находящи се в землището на с.Б, обл.Р. Срокът на договора е 15 години, а по отношение на арнедното плащане същото е уговорено в алтернативни варианти – минимум 10 лв. на декар, които са равностойността на 24-40 кг/дка продукция (пшеница, царевица), придобита от преработването на арендованата земя (чл. 3 и чл. 4 от договора).

От представения по делото НА за дарение на недвижим имот № 34, том 10, рег. № 10470, н.д. № 1456/2012 г. от 27.11.2012 г. на нотариус Радомир Александров с рег.№ 254 на НК се установява, че арендодателят Ж К. е собственик на ¼ ид.ч. от процесните две ниви (л.9 от делото).

С НА за дарение на недвижим имот № 199, том 4, рег.№ 4377, дело 662/2016 г. от 28.12.2016 г. на нотариус Пламен Ангелов с рег.№ 688 на НК, третото лице помагач С. П. К. и И М Т.а са дарили на ищеца Л. Т.

2 притежаваните от тях ½ ид.ч. от двете процесни ниви (л. 7 – л. 8).

От представените от ответника по делото 4 бр. вносни бележки от 2014 г., 2016 г. и 2018 г., неоспорени от ищеца, се установява, че предходния управител на ответното дружество Румен Колев Колев е превеждал по банков път на третото лице помагач С. К. рента за земеделска земя в с.Б за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г., като всеки от четирите превода е на стойност 480.00 лв. (л. 20 - л. 23).

С разписка № 0100011114135862/17.06.2020 г. чрез разплащателна система „Изи пей“ на С. К. е преведена сума от 960.00 лв. с основание „от Ж М К. рента село Б за 2018/2019 г. и 2019/2020 г.“ (л.24 от делото).

От представените от ищеца заверени копия от пощенски плик, транспортен етикет и разписка се установява, че на 21.12.2021 г. ищецът е изпратил писмо до ответното дружество, което не е потърсено и е върнато на 11.01.2022 г. (л.44 от делото). На 14.01.2022 г. ищецът е изпратил чрез „Еконт Експерс“ пратка на ответника, която е била отказана от получателя и върната на подателя (л.43 от делото). От съдържание на писмото е видно, че със същото ищецът е искал да уведоми ответното дружество за сключения договор за дарение, касаещ ½ ид.ч. от двата процесни имота, като предлага да бъде изменен договора за аренда в частта за определеното рентно плащане, както и да заяви претенция за плащане на рента за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. (л. 42)

Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза средният размер на арендно/наемно плащане за ползване на 1 дка земеделска земя от вида на процесните имоти, находящи се в землището на с.Б, общ.С за процесните стопански години поотделно е както следва: за стопанската 2017/2018 г. – 50.00лв., за стопанската 2018/2019 г. – 53.00лв., за стопанската 2019/2020 г. – 54.00лв., за стопанската 2020/2021 г. – 56.00лв (л. 46 – л. 47). Експертът е направил сравнение с арендните/наемните плащания за ползване на 1 дка земеделска земя в съседни на с.Б землища. По отношение на извършените плащания от ответното дружество в полза на третото лице помагач С. К. по процесния договор за аренда, експертизата е установила, че такива са направени за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г., като за стопанските 2017/2018 г. и 2020/2021 г. не са открити данни за извършени плащания.

В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 702.21 лв., от които 102.21 лв. за държавна такса, 200.00 лв. за възнаграждение на вещо лице и 400.00 лв. за адвокатско възнаграждени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 03.10.2022 г. (л. 45).

Ответникът е направил разноски по делото в размер на 408.00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правно съдействие и защита от 06.03.2023 г. (л. 75).

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: С исковата молба е предявен иск по чл. 59 ЗЗД – осъдителен иск за неоснователно обогатяване, за защита правото на едно лице да получи обратно онова, с което друго лице се е обогатило за негова сметка без основание, до размера на обогатяванет, при липса на друга правна възможност за защита на правата на ищецът.

Разгледан по същество искът по чл. 59 ЗЗД е неоснователен.

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже основанието, че е намалял актива на имуществото му, пропуснал е да го 3 увеличи и/или се е увеличил пасива на имуществото му; че ответникът се е обогатил - увеличил е своето имуществено състояние, намалил е пасивите си или си е спестил разходи за сметка на ищеца; че обогатяването и обедняването на страните по делото произтичат от общ факт, т. е. наличието на връзка между тях; че ищецът няма друго средство за правна защита, защото в противен случай искът му ще е лишен от правен интерес. По отношение на размера на иска по чл. 59 от ЗЗД ищецът следва да докаже каква е стойността на обедняването му и каква е стойността на обогатяването на ответника, тъй като има право на по-малката от двете стойности.

В настоящото производство безспорно се установи, че на 28.12.2016 г. ищецът е придобил собствеността върху ½ ид.ч. от процесните имоти в резултат на безвъзмездна сделка от С. К. и И Т.а, т.е. от 2017 г. имотът вече е бил в патримониума на ищеца и съгласно разпоредбата на чл. 93 ЗС добивите от него като плодове, наем и други такива, му принадлежат. Безспорен е и фактът, че преди ищецът да придобие собствеността върху посочените идеални части, от друг съсобственик - Ж К., притежаваща ¼ ид.ч. от имотите, е сключен с ответното дружество договор за аренда на земеделска земя, касаещ и двата процесни имота. Страните не спорят и по отношение на обстоятелството, че за посочените в исковата молба стопански години ответното дружество е ползвало процесните имоти, съгласно цитирания договор за аренда.

Спорен по делото е въпроса за дължимостта на сумите за рента за стопанските 2017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г. Ответникът счита, че не дължи на ищеца претендираните суми, като възразява, че ищецът не го е уведомил за придобиването от негова страна на идеални части от имотите, които са предмет на договора за аренда и в тази връзка той е плащал рента на праводателя на ищеца.

От изложената фактическа обстановка за съда се налага извода, че с придобиването на собствеността върху идеални части от двете процесни ниви, предмет на арендния договор, ищецът Л. Т. има качеството на приобретател по смисъла на чл. 17 от ЗАЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, приобретателя на арендувания обект замества арендодателя като страна в договора за аренда, но по силата на ал. 3 на чл. 17 от ЗАЗ приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Последицата от неуведомяването е уредена в разпоредбата на чл.

17, ал. 3, изр. 2 от ЗАЗ, според която до получаване на съобщението за заместването арендаторът дължи изпълнение на предишния арендодател и това изпълнение е противопоставимо на приобретателя. По делото липсват доказателства след 28.12.2016 г. – датата на която ищецът е придобил ид. части от процесните ниви, същият да е предприел действия по чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ. Представените по делото писмени доказателства – писмо от 21.12.2021 г. и разписки за доставяне доказват, че ищецът се е опитал да уведоми ответника, но това уведомяване така и не е стигнало до адресата. Отказът на ответника да получи изпратената пратка по никакъв начин не освобождава ищеца от задължението му по чл. 17, ал. 3 ЗАЗ, още повече, че законът му дава възможност да стори това и по други начини, освен чрез куриер (например чрез нотариална покана). В тази връзка неоснователни са наведените доводи от страна на процесуалния представител на ищеца за преценяване на поведението на ответника в тази насока. От приложените разписки за доставяне не става ясно какво е съдържанието на пратката, поради което и не може да се преценява отказът на ответника да я получи.