Решение № 402 от 03.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В.Г. като разгледа докладваното от В.Г. Административно наказателно дело № 20201110212166 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) /в редакцията преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани с ДВ. бр.109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г./.

Образуването е по жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД/ ЗД“Бул инс“ АД/ против наказателно постановление № Р-10600/20.07.2021г., издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор“, с което на ЗД „Бул инс“ АД, на основание чл.16, ал.1, т.19 от Закона за КФН, вр. чл. 647, ал.2, чл.644, ал. 2, предл. 2, вр. ал.1, т2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. Параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, чл.648, ал.1 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000лв., за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

В жалбата се излагат доводи за това, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че нарушението не е извършено в условията на повторност, поради което следва наказанието да се наложи на основание чл. 644, ал.1 от КЗ. Според жалбоподателя в процесния АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Изнасят се доводи за това, че наложеното наказание не съответства на целите на административното наказание. Иска се от съда да отмени наказателното постановление или да наложи минимална законова санкция.

В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуален 1 представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прилага писмени бележки в подкрепа на тезата си.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал. 2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

На 07.02.2020г. В ЗД „Бул инс“ АД е заведена претенция №2010003817 от същата дата , като повод е настъпило на 07.02.2020г. застрахователно събитие, на основание на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирано в полица

№BG/02/120000144662.

Настъпилото застрахователно събитие пътнотранспортно произшествие (ПТП), вследствие на което са причинени увреждания на лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег.номер № СА6362НС, с ползвател на застрахователни услуги Велко Борисов. На същата дата са представени пред застрахователя всички документи, необходими за установяването на претенцията по основание и размер и по отношение на увредения автомобил е извършен оглед. След тази дата от застрахованото лице не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, по смисъла на чл.106 от КЗ, както и изискуеми по силата на закон документи.

На 02.06.2020г. жалбоподателят се е произнесъл по претенцията с изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 510,58 лв. по банковата сметка на ползвателя Борисов.

В хода на проверката е установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ / периода от 07.02.2020г. до 28.02.2020г. включително/ да се произнесе по предявената застрахователна претенция по един от посочените в т. 1 и т. 2 от чл.108, ал. 1 от КЗ начини; да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането, като нарушението е извършено на 29.02.2020 г.

На 06.07.2020 г. старши експерт в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” при КФН, е съставил във връзка с горното АУАН. В него са описани пълно и точно обстоятелствата по нарушението, времето и мястото на извършването му, както и подкрепящите го доказателства. За нарушена е посочена разпоредбата на чл. 108, ал.1 КЗ. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и е връчен на пълномощник на нарушителя ЗД „Бул инс” АД. В графа 2

„обяснения или възражения на нарушителя ” не са отбелязани такива. Срещу акта не са постъпили писмени възражения по чл.44 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ в законоустановения срок.

При идентично описание и цитиране на разпоредбата на чл. 108 от КЗ, на 21.08.2020 г. е издадено процесното наказателно постановление. С него на основание чл.16, ал.1, т.19 от Закона за Комисията за финансов надзор, вр. чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, предл. 2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, чл.648 от КЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв., за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Гореописаната фактическа обстановка се констатира на база събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля С.Т., както и писмените, приобщени по реда на чл.283 НПК – акт за установяване на административно нарушение, копие от известие за доставяне, заповеди за компетентност копия от жалба и писма до КФН. Съдът кредитира показанията на свидетеля. Те са последователни и логични, непротиворечиви, като по същество потвърждават констатациите по АУАН. Съдът прецени писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в закона ред, и относими по делото.

Съдът отчете, че материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и компетентността на наказващия орган – заместникпредседател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ по издаване на атакуваното наказателно постановление, следват по силата на заеманите длъжности и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед.

От правна страна:

Жалбата се явява неоснователна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд всякога е инстанция по същество, по силата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл.13, чл.107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Извършено е формално нарушение на императивната разпоредба на чл. 108, ал. 1 от КЗ, доколкото срокът от 15 работни дни за приключване на претенцията е вменен в задължение на застрахователя. Затова основателността на предявената от застрахованото лице претенцията е ирелевантна, доколкото от значение е спазване на нормативния срок за произнасяне от страна на застрахователя. Видно от събраните по делото 3 гласни и писмени доказателства, последните изготвени доказателства (опис на претенция) са от дата 07.02.2020г., откогато е възникнало задължението на жалбоподателя в срока по чл. 108, ал. 1 от КЗ да се произнесе по предявената застрахователна претенция по един от посочените в т. 1 и т. 2 от чл. 108, ал. 1 от КЗ начини: да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането. Това свое задължение застрахователното дружество е следвало да изпълни до 28.02.2020 г. включително. Видно от представените доказателства, застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение на 02.06.2020 г. – повече от три месеца след изтичане на законоустановения срок, без наличие на обективни причини за това. В този смисъл, изводът на КФН за осъществено нарушение на 29.02.2020 г. е правилен, доколкото това е денят, следващ последния ден от законоустановения срок за произнасяне на застрахователя по един от начините, визирани в чл. 108, ал. 1, т. 1 и 2 от КЗ, в сила към датата на осъществяване на нарушението.

Съдът прецени като неоснователни доводите на жалбоподателя, залегнали в депозираната жалба. Настоящият съдебен състав съобрази обстоятелството, че разпоредбата за произнасяне по чл. 108, ал. 1 от КЗ се отнася за всички видове застраховки, с изключение единствено на претенциите по застраховки на големи рискове, дефинирани в § 1, т. 31 от ДР на КЗ. Отношението на чл. 496 от КЗ към чл. 108, ал. 1 от КЗ като на специална към обща норма би било правно значимо в случай, че те уреждат по различен начин идентични хипотези. Тогава би се проявило и дерогиращото действие на специалната норма. В случая разпоредбата на чл.

496 от КЗ представлява гаранция за защита правата на потребителите на застрахователните услуги, тъй като въвежда краен, пределен срок, в рамките на който застрахователят е длъжен да се произнесе по предявената претенция.

Разпоредбата е израз на засилена законодателна закрила и се отнася само за претенции по имуществените застраховки. Обратно, разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ се прилага при уреждане на претенции по всички видове застраховки. И в разпоредбата на чл. 496 от КЗ е посочен ограничителен срок от работни 15 дни, поради което двете разпоредби са допълващи се, а чл. 496 от КЗ не съдържа специални правила, които да дерогират общите правила по чл. 108, ал. 1 от КЗ /арг. от Решение № 8067/16.12.2016 г. по адм. д. № 6513/2016 г. на Административен съд София-град/. Що се отнася до посочване на съществен елемент от обстоятелствата по нарушението с издаване на НП /обстоятелството "повторност" на нарушението/, следва да се отчете следното: разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН не поставя изискване към реквизитите на АУАН за посочване на санкционната норма, респективно определяне размера на наказанието. Логично видът и размерът на наказанието се определят за пръв път от административно-наказващия орган, съгласно чл.

57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН /Решение № 5921/31.09.2013 г. по КНАД № 6779/2013 г. по описа на Административен съд София-град, II кас. състав/. В този смисъл непосочване на обстоятелството за повторност на нарушението по 4 смисъла на § 1, т. 51 ДР на КЗ е относимо към размера на административната санкция и е неотносимо към съставомерността на нарушението по чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Съдът не намери да е налице институтът на "маловажен случай".

Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН урежда хипотезата на освобождаване от административно-наказателна отговорност при маловажни случаи, предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание /по арг. на чл. 83, ал. 2 от ЗАНН /, като предупреди нарушителя, че при повторно нарушение наказанието ще бъде наложено. Преценката на административния орган не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , вр. чл. 93, т. 9 от НК , за да се определи един случай като "маловажен", следва да се вземе предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление /в случая – на нарушение/ от съответния вид. При преценката на характера на извършеното административно нарушение и неговите конкретни проявления не може да се приеме, че се касае за по-ниска степен на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Касае се за значими обществени отношения в сферата на застраховането и презастраховането, а чрез установяването на сроковете за произнасяне по застрахователните претенции, в контекста на целите на КЗ, се цели осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователните услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Поради това неизпълнението на задължението по чл. 108, ал. 1 от КЗ засяга в значителна степен обществените отношения, обект на защита /Решение № 6108 /15.10.2015 г. по д. № 1972/2015 г. на Административен съд София-град, X касационен състав/. Отделно от това, повторността на деянието изключва по презумпция релевираната маловажност на нарушението, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Предвид на констатираното нарушение, което от обективна страна е формално, за административния орган е следвало корелативното задължение за налагане на административно наказание "имуществена санкция". По отношение на размера на наказанието, определен от административнонаказващия орган, съдът намира следното: санкционната разпоредба на чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ предвижда налагане на административно наказание „имуществена санкция“ на виновните юридически лица в интервала от 1 000 лв. до 20 000 лв. Ал. 2 на чл. 644 от КЗ постановява, че при повторно нарушение имуществената санкция за юридическите лица е в размер от 2 000 лв. до 40 000 лв. Съдът намира, че административнонаказващият орган е приложил правилно закона, налагайки административно наказание в размер към минималния – 3 000 лв. /като е взел предвид, че закъснението е повече от три месеца/.