Решение № 158 от 13.08.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Ловеч, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200503 по описа за 2024 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №7946011 издаден от ОД на МВР Ловеч на А. А. П., ЕГН ********** – законен представител на „****, ЕООД, ЕИК *****, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 06.08.2023 г., в 21.45 часа в обл. Ловеч, в с. Сопот, ПП I-4, кв.65+700, землището на с. Малиново, с АТСС тип стационарна SITRDFFIC LYNX, насочена в посока София, снимаща в двете посоки, извън населено място при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26, 60 км.ч. и отчетен толеранс от 3 км или 3%, с МПС л.а. ******, с регистрационен номер ******, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км.ч. е установена скорост от 105 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 45 км.ч.

Срещу Електронния фиш е подадена жалба от А. А. П., която моли обжалвания ЕФ да бъде отменен поради допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, противоречие с целта на ЗААН и Закона за движения по пътищата, противоречие с материалноправни разпоредби и нарушено право на защита. Счита, че АНО е издал своя акт в пълно противоречие с целта на Закона за административните нарушения и наказания дефинирана експлицитно в член 12 от ЗАНН.

Сочи, че след справка в електронната система на НАП извършена на 31.03.2024 г. установила, че в секция „Справка за задълженията, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител" е налично задължение по Електронен фиш/Глоба №К7946011 от 16.08.2023 г. в размер на 400.00 лева с посочен срок за доброволно изпълнение 21.01.2024 г. Сочи, че в качеството си на едноличен собственик и управител на ****** ЕООД, което дружество притежава 2 броя служебни МПС, не е получавала известие за наличието на издаден електронен фиш и не и е връчван такъв фиш никога. Сочи, че видно от справка в системата на Национална агенция по приходите е посочено, че срокът за 1 доброволно плащане на Електронен фиш/Глоба № К7946011 от 16.08.2023 г. е изтекъл на 21.01.2024 г. (неделя), поради което поради липсата на други доказателства и документи, можело да бъде направено обосновано предположение, че съшият е бил връчен на 7.01.2024 г. (неделя) тъй като срокът за доброволно плащане е 14 дневен считано от датата на връчването на електронния фиш. Излага подробни аргументи за нарушена процедура по връчване на обжалвания ЕФ. Сочи, че в случая е нарушено сериозно правото и на защита, тъй като след връчването на фиша на собственика на автомобила, за последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП са налице редица възможности за защита, като той можел да посочи лицето, извършило нарушението, като при това положение първоначалния фиш се анулира, можело също така да направи писмени възражения пред директора на съответното ОД на МВР по местоизвършване на нарушението,а и да се ползва от разпоредбата на чл.189, ал.9, изр.1-во от ЗДвП, като заплати в намален размер наложената глоба. Сочи, че ползването на всички тези процесуални права обаче, се предхождали от редовно връчен с писмо с обратна разписка електронен фиш или чрез длъжностни лица на определените от МВР служби, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, което в разглеждания случай не било направено и по този начин съществено са били нарушени процесуалните и права по издаването и оспорването на електронния фиш. Сочи, че е била поставена в обективна невъзможност, като представляваща дружеството собственик на процесното МПС да се възползва от правото си да посоча лицето, което е правоуправлявало служебният автомобил предвид, че не разполагала с данни кога е извършено нарушението. Сочи и че към момента на подаване на процесната жалба липсвало връчване на самия електронен фиш, което на практика я поставяло в невъзможност да се ползва от законовата възможност предвидена в член 188, ал.2 от Закона за движение по пътищата да посочи конкретното лице, което е правоуправлявало МПС собственост на „****, ЕООД при извършване на нарушението. Сочи, че тъй като тя не разполага със свидетелство за правоуправление на МПС и никога не е шофирала, очевидно не е извършила нарушението лично и имала законовото право да посочи конкретния нарушител. С оглед на гореизложеното оспорва ел. фиш и моли да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Същата е депозирала писмена молба, чрез адв. Тодор Драгунин, с която е направила искане за разглеждане на делото в тяхното отсъствие, изложила е подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ и е направила искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за 2 управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.) Съгласно чл. 58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинала на ЕФ /приложен по преписката/ съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на адреса, като е посочено, че ЕФ е връчен по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 08.12.2023 г. и е влязъл в законна сила на 23.12.2023 г. По делото не са налице приложени писмени доказателства от страна на АНО от които да е видно, че процесния ЕФ е изпращан на жалбоподателката с писмо с обратна разписка. От ангажираните от АНО писмени доказателства се установява, че е приложена докладна записка, без рег. номер, изготвена от МлПИ О. ***, на 08.12.2023 г., в която е посочено, че при извършена проверка на адреса на лицето – гр. София, бул. „Шипченски Проход“ , ******, жалбоподателката А. П. не е била установена. Проведен бил разговор с *****, който заявил, че лицето е живяло под наем на адреса и преди 6 години е напуснало, като не може да предостави актуален адрес и телефон на ******, при което ЕФ Серия К №7946011 да се счита за връчен на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН. При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че в случая не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН за да се приеме, че следва да се приложи посочената норма.

В цитираната по - горе докладна записка е видно, че жалбоподателката, без да е посочено на коя дата е търсена само на адрес гр. София, бул. „Шипченски Проход“ , ******, където не е била открита. По делото е направена справка в НБД от която се установява, че постоянния адрес на жалбоподателката е гр. София, ж.к. „********* като датата на заявяване на това обстоятелство е 20.09.2005 г., този адрес е отразен и като настоящ адрес на жалбоподателката от 1998 г., на който адрес няма данни по делото жалбоподателката да е била търсена, но да не е намерена. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, в ЕФ следва да има отбелязване освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, така и че новият му адрес е неизвестен. В процесния ЕФ липсва такова отбелязване. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице за да се счита, че състава на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Не е 3 налице първата предпоставка – тъй като от представените по делото от страна на АНО доказателства се установява, че няма данни някой да е търсил жалбоподателката на постоянния и настоящ адрес, да се е свързвал с нея, и да я е уведомявал за процесния ЕФ. По отношение на втората предпоставка, съдът констатира, че тя не е налице – административния орган не е извършил необходимите действия за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. АНО следва да се възползва от всички предоставени му по закон способи за връчване на ЕФ, и едва при наличие на достатъчно документирани данни, че лицето е сменило адреса си и е с неизвестен нов адрес, да прибегне до връчване на ЕФ по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Съдът намира по изложените съображения, че ЕФ не е връчен редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателката П. и до момента, поради което жалбата и не би могла да се яви просрочена и следва да бъде разгледана.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 105 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 45 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново, като е отразено и че въпросния участък от пътя е извън населено място, за което е имало въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км. ч. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А011080023. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 109 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26.

Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 км.ч. /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 105 км. ч за която именно е издаден процесния ЕФ.