Решение № 4410 от 08.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4410 гр. С., 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110102863 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Oбразувано по искова молба на В. М. Н. срещу „М.“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал.1 КТ, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на ищеца със Заповед № **-**-***/**.**.**** г.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на което изпълнявал длъжността „ревизор вагони“ в депо „З.“. Твърди, че при постъпване на работа е бил запознат с длъжностната си характеристика, която подписал. Със заповед № **-**-***, връчена му на 18.12.2024 г., му е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 08.11.2024 г. е отказал да изпълни възложена от началника инж. В. Д. З. - началник смяна, работа по почистване на демпефери на влак ****, намиращ се в планов ремонт — ГРП.

Твърди, че е подал писмени обяснения и твърди, че в длъжностната му характеристика не е включено задължение по почистване на демпеферите на влакове. В мотивите на заповедта е посочено, че е отказал подписването на длъжностна характеристика, в която изрично било записано, че е длъжен да почиства демпеферите на влак, в присъствието на свидетели от страна на администрацията. Ищецът оспорва посоченото в мотивите на заповедта.

Твърди, че при постъпване на работа е подписал длъжностна характеристика за ревизор вагони в депо „З.“ код по ****" ****-****, в която изрично били упоменати правата и задълженията му. Твърди, че нова длъжностна характеристика не е подписвал и счита, че за нови задължения следва изрично да се съгласи да ги изпълнява. Ищецът счита, че е налице нарушение на чл. 8 ал.1 от КТ, поради това, че ответникът е изменил изискванията за заеманата от длъжност. Твърди, че не му е предложено допълнително споразумение, в което да се добавени допълнителни задължения. При тези твърдения моли съда да 1 уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът не оспорва съществуването на трудово правоотношение въз основа на трудов договор № **-** ****/**.**.**** г., по силата на което ищецът заемал длъжност „Ревизор вагони“ в Депо „З.“. Също сочи, че до момента между страните няма сключени допълнителни споразумения към трудовия договор. При постъпване на работа на ищеца е била връчена, съответно и подписана, длъжностна характеристика. Твърди, че на 12.07.2024 г. е била утвърдена нова длъжностна характеристика за „Ревизор вагони“ Ремонт на ПС и ВКМр в Депо „З.“ код по ****" ****-****, която ищецът отказал да подпише, и която му била връчена на 14.08.2024 г. на работното място, при условията на отказ, в присъствието на трима свидетели. Излага, че това е единствената промяна в длъжностна характеристика, която е направил в хода на трудовото правоотношение с ищеца. С новата длъжностна характеристика, утвърдена през 2024 г., не се възлагали допълнителни или различни трудови функции, не са променени кодът по НКПД, образователните и квалификационните изисквания за заемане на длъжността, връзките и взаимодействията с други длъжности. Сочи, че промените са логически свързани с длъжността по своя характер, а по обем не надхвърлят физическите човешки възможности за изпълнението им в рамките на нормалното работно време. Твърди, че на 08.11.2024 г. около 10:45 часа, ищецът е отказал да изпълни възложената му от инж. В. Д. З. - Началник смяна работа относно почистване на демпферите на влак ****, намиращ се в планов ремонт - ГПР, поради което бил извикан от заместник - началник Парк М. по ремонта на подвижния състав в Депо „З.“, където бил изслушан, но отказал да даде писмено обяснение, без същото да му е поискано писмено.

Сочи, че от ищеца са изискани със Заповед № ****-***/**.**.**** г. изрични писмени обяснения. В рамките на посочения в заповедта срок, ищецът депозирал писмени обяснения, в които заявил „нареждането на прекия ми ръководител инж. В. Д. З. за почистване на демпфери на метровлак ****, намиращ се в ГПР 1 е незаконосъобразно с оглед длъжностната ми характеристика“. Ответникът твърди, че съгласно т. 2 от Раздел III „Организационни връзки и взаимоотношения“ ищецът е бил оперативно подчинен на началник смяна, а съгласно т. 8. От Раздел I „Основни длъжностни задължения“ трябвало да „изпълнява функции, които са му възложени от прекия ръководител във връзка със създаване на условия за експлоатация на метровлаковете“. В процесния случай на ищеца е възложена конкретна задача от прекия му ръководител, която той е отказал да изпълни.

Развива подробни съображения в насока, че заповедта е издадена при спазване на нормативните изисквания. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно и от представения трудов договор № **-******/**.**.**** г. е видно съществуването на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът заема длъжността „Ревизор вагони“ в депо „З.“, с код по **** ****-**** категория ПС, както и че постъпил на 2 работа на 01.06.2021 г.

Представена е длъжностна характеристика от 22.04.2019 г. за длъжността „Ревизор вагони“, депо „З.“, с код по **** ****-****, която съдържа подпис и отбелязване, че е връчена на ищеца на 31.05.2021 г., като ръкописно е изписано името на ищеца.

Представена е длъжностна характеристика от 12.07.2024 г. за длъжността „Ревизор вагони“, депо „З.“, с код по **** ****-****, в която е отбелязвано, че е връчена на ищеца на 14.08.2024 г., при отказ в присъствието на двама свидетели.

По делото е представен доклад от инж. С. Д. – началник парк М. депо „З.“ до изпълнителния директор на „М.“ ЕАД, с който е предложено ищецът да бъде наказан за нарушение на трудовата дисциплина с наказание „забележка“.

Със Заповед № ****-***/**.**.**** г. на председателя на съвета на директорите и изп. директор на „М.“ ЕАД относно констатираното нарушение на трудовата дисциплина от страна на В. М. Н. – на 08.11.2024 г. в 10:45 часа е отказал да изпълни възложената му работа по почистване на демпферите на влак ****, намиращ се в планов ремонт - е изискано да представи писмени обяснения до работодателя в срок до 5 дни, считано от получаване на заповедта. Отбелязано е, че заповедта е връчена на ищеца на 25.11.2024 г.

Представени са писмени обяснения на ищеца с вх. № *-****/**.**.**** г., съгласно които „нареждането на прекия му ръководител - инж. В. Д. З. за почистване на демпфери на метро влак ****, намиращ се в ГПР 1“ е незаконосъобразно с оглед длъжностната му характеристика.

Със Заповед № **-**-***/15.12.2024 г. на изп. директор на „М.“ ЕАД на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 08.11.2024 г., в 10:45 часа е отказал да изпълни възложената му от инж. В. Д. З.

– началник смяна, работа относно почистване на демпферите на влак ****, намиращ се в планов ремонт ГПР. Съгласно заповедта възложената му конкретна задача за почистване на демпфери на метровлак ****, намиращ се в планов ремонт, е пряко свързана с осигуряване на техническата изправност на метровлаковете и със създаване на условия за тяхната експлоатация. Посочено е, че е налице нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ.

Заповедта е връчена на ищеца на 18.12.2024 г.

От показанията на свидетеля В. Д. З. се установява, че преди 2 години възложил на ищеца задача за почистване на амортисьори на влак. По това време заемал длъжността „началник смяна“. Възложил му задачата по телефона, но ищецът му отказал, поради което я възложил на друг служител електромеханик, който свършил работата. Сочи, че за изчистването на амортисьорите не е нужна компетенция и според него всеки може да го направи. Понеже амортисьорите са силно зацапани, първо трябвало да се почистят, а след това да се изпитат на демпфер. Установява, че преценката на кого от неговите подчинени да възложи задачата е изцяло негова.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно 3 трудово правоотношение. При действието му за нарушения на трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарните си правомощия и е наложил дисциплинарно наказание „забележка“ на ищеца за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1, т. 7 (неизпълнение на законните нареждания на работодателя) от КТ.

Дисциплинарното наказание „забележка“ се налага, когато е налице дисциплинарното нарушение на работника или служителя. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения.

Елементите на фактическия състав на всяко дисциплинарно нарушение, които го характеризират като вид правонарушение, са: деяние (действие и/или бездействие), противоправност и вина. В доказателствена тежест на работодателя е да докаже посочените факти.

При оспорване законността на извършено дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ, след спазване на изискванията на чл. 193, ал.

1 КТ и в срока по чл. 194 КТ, както и че работникът е извършил дисциплинарните нарушение, чрез действие и/или бездействие, за които му е наложено дисциплинарното наказание.

В настоящия случай по делото видно от длъжностна характеристика за длъжността „Ревизор вагони“, депо „З.“, утвърдена на 22.04.2019 г. от изпълнителния директор на „М.“ ЕАД, че ищецът е имал задължение по т. 8, раздел I „Основни длъжностни задължения“, да изпълнява функции, които са му възложени от прекия ръководител във връзка със създаването на условия за експлоатация на метровлаковете, а съгласно т. 2 от раздел III „Организационни връзки и взаимоотношения“ в оперативно отношение е подчинен на началник смяна и депомайстора.

Същото задължение по т. 8 е предвидено и в длъжностната характеристика за длъжността „Ревизор вагони“, депо „З.“, утвърдена на 12.07.2024 г. от изпълнителния директор на „М.“ ЕАД, съгласно която ищецът е подчинен пряко на заместник – началник парк М. по ремонт на ПС и ВКМр, а в оперативно отношение е подчинен на началник цех, началник смяна и депомайстора - т. 1 от раздел III „Организационни връзки и взаимоотношения“.

С оглед заявеното в исковата молба основание за оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказания „забележка“ съдът намира, че т. 8 от раздел I „Основни длъжностни задължения“ и на двете длъжностни характеристики за заеманата от ищеца длъжност, е напълно идентична по съдържание и предвижда задължение на ищеца да изпълнява функции, възложени му от прекия ръководител, във връзка със създаването на условия за експлоатация на метровлаковете. И двете длъжностни характеристики включват идентични по съдържание задължения за ищеца - да извършва експлоатационен преглед на механичното и пневматичното оборудване на метровлаковете; да извършва всички видове проби на автоматичната спирачка на влаковете; да прави измервания и настройки на възли и детайли в 4 съответствие с правилници и инструкции; да спазва съществуващите нормативни документи, правилници и инструкции; да посреща/изпраща пристигащи/заминаващи в и от депото метровлакове; да осигурява съблюдаването на правилата за ТБ; да извършва цялостно организационно поддържане на работното място; да дава оценка за готовността на метровлаковете за експлоатация; да взема решения в сферата на техническата експлоатация на метровлаковете. В раздел II „Основни отговорности присъщи за длъжността“ е предвидено, че ищецът носи пряка отговорност за осигуряване на безопасното движение на влаковете /т. 4 раздел I „Основни длъжностни задължения“/.