Решение № 4883 от 26.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4883 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20255330106478 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове на „МЕБЕЛИ ХРИС“ ЕООД, ЕИК 205735906, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 201Г, вх.Б, ет.7, ап. 21, представлявано от управителя Х. Б. Б., против Б. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: *****, за осъждането на ответницата да заплати на ищеца, на основание чл. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2 525 лева, представляваща дължим остатък от уговорено между страните възнаграждение в общ размер на 13 800 лева, по сключен между тях неформален договор за изработка, доставка и монтаж на кухненско обзавеждане по индивидуален проект от ***, както и сумата в размер на 3 530 лева – дължим остатък от уговорено между страните възнаграждение в общ размер на 8 800 лева по сключения между тях договор за изработка, доставка и монтаж на мебели за спалня, съгласно проектна спецификация от ***., ведно със законната лихва върху двете суми от датата на депозиране на исковата молба – 07.04.2025 г. до окончателното им изплащане. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 6 055 лева, с която неоснователно се е обогатил ответника за сметка на ищцовото дружеств

В исковата молба се твърди, че между страните са сключени два неформални договора за изработка, доставка и монтаж на мебели – първият за кухненско обзавеждане по индивидуален проект от *** г. на стойност 13 800 лв., а вторият за мебели за спални по проектна спецификация от ***. на стойност 8 800 лв. Посочва се, че договорките относно вида на мебелите, използваните материали, цените и плащанията са осъществявани чрез приложението ***, първоначално с ответницата, а впоследствие с нейния съпруг, действащ от нейно име. По двата договора било уговорено авансово плащане на 50 % от цената, като ответницата заплатила общо 11 275 лв. за кухненското обзавеждане и 5 270 лв. за мебелите за спални. Ищецът сочи, че е изпълнил задълженията си по двата договора, като мебелите били изработени, доставени и монтирани съобразно уговореното и указанията на възложителя. Изтъква, че монтажът бил извършен на отделни етапи, а забавянията се дължали на обстоятелства от страна на ответницата, включително непоставени стенни 1 плочки в кухнята и подови настилки в спалните. Твърди, че кухненското обзавеждане било завършено в началото на *** г., а мебелите за спалните били монтирани през *** г., като единствено *** останало немонтирано по желание на възложителя поради неуточнен вид осветление. Според изложеното в исковата молба ответницата приела извършената работа без възражения относно нейното качество и съответствие с договореното, поради което ищецът счита, че са налице предпоставките на чл. 264 ЗЗД за приемане на работата и за възникване на задължението за заплащане на възнаграждението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Въпреки изпълнението на договорите останали незаплатени 2 525 лв. за кухненското обзавеждане и 3 530 лв. за мебелите за спални. Твърди се, че ответницата била поканена да заплати общия остатък от 6 055 лв. с нотариална покана, получена на *** г., но плащане не последвало.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че е възложила на ищцовото дружество изработката на мебели за кухня и спални, но оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно договорените цени, срокове и изпълнението на работата. Твърди, че първоначално била уговорена обща цена от 20 000 лв. за цялото обзавеждане, както и срок за изпълнение до края на ***, най-късно до средата на *** г., който впоследствие бил удължен до края на ***. Посочва, че краткият срок бил съществен при избора на изпълнител предвид ****. Твърди още, че е извършила няколко авансови плащания, включително чрез съпруга си, но въпреки отправените искания не получила писмен договор или документи за платените суми. Възразява, че ищецът не изпълнил задълженията си в уговорените срокове, като доставката и монтажът на мебелите започнали едва в*** г. Твърди, че едва тогава установила, че мебелите не се произвеждат от ищцовото дружество, както първоначално било заявено, а от друг производител. Оспорва и твърденията, че забавянето на монтажа се дължало на нейно поведение. Посочва, че при монтирането на кухненското обзавеждане и мебелите за спални били констатирани множество недостатъци, включително липсващи елементи, неизправни механизми и проблеми с напасването и затварянето на шкафовете.

Според ответницата въпреки многократните обещания на ищеца недостатъците не били отстранени, а монтажът не бил окончателно завършен.

Поради забавеното и некачествено изпълнение ищецът многократно обещавал отстъпки от цената, но впоследствие претендирал общо възнаграждение, надхвърлящо първоначално уговорените 20 000 лв. Ответницата твърди, че отказала да извърши допълнително плащане до окончателното завършване на работата, отстраняването на недостатъците и предоставянето на документи за извършените плащания и гаранция за мебелите. Поддържа, че ищецът отказал да изпълни тези искания, включително след получаването на нотариалната покана. Ответницата се позовава и на нарушения на Закона за защита на потребителите, изразяващи се според нея в предоставяне на заблуждаваща информация относно производителя на мебелите, едностранна промяна на договорените условия, цени и срокове, неспазване на сроковете за изпълнение и непредоставяне на платежни и гаранционни документи. Счита, че поради неизпълнението на договора и незавършения монтаж не е възникнало изискуемо задължение за доплащане на претендираното възнаграждение. Оспорва като необоснован и предявения при условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими и основателни, по следните съображения:

Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален договор, уреден в чл. 258 и сл. ЗЗД. С него изпълнителят се задължава да изработи нещо съгласно поръчката на възложителя, а последният – да заплати уговореното възнаграждение.

За действителността на договора законът не предвижда определена форма, поради което същият може да бъде сключен и устно, включително чрез размяна на волеизявления 2 посредством електронни средства за комуникация. За възникването на договорното правоотношение е достатъчно да бъде постигнато на съгласие относно възложената работа и нейното възмездно извършване. Съгласно чл. 264 ЗЗД възложителят е длъжен да приеме извършената съобразно договора работа, като при приемането следва да направи възраженията си за установените недостатъци. По силата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждението се дължи за приетата работа, като при спор изпълнителят носи доказателствената тежест да установи изпълнението на възложената работа и нейното приемане, както и размера на претендираното възнаграждение.

В контекста на изложеното за уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно възникнали облигационни правоотношения по процесните договори за изработка, включително съдържанието на постигнатите между страните уговорки относно размера на дължимото възнаграждение, както и точното изпълнение на поетите договорни задължения, изразяващо се в извършване на възложената работа съобразно договореното нейното приемане. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответната стана е да докаже възраженията, на които се позовава, включително твърденията си за извършени плащания, както и за недостатъци и незавършеност на възложената работа, обосноваващи отказа да заплати претендирания остатък от възнаграждението.

Не е спорно обстоятелството между страните, че са сключени процесните договори за изработка за доставка и монтаж на мебели. Наличието на възникнали между тях облигационни правоотношения се установява и от събраните по делото писмени доказателства, а именно представената електронна кореспонденция, проектните спецификации и платежните нареждания.

От представената по делото електронна кореспонденция, водена посредством приложението „***“, преценена в съвкупност с проектните спецификации и доказателствата за извършените плащания, съдът приема за установено, че страните са постигнали съгласие относно възнаграждението по двата договора. По договора за изработка, доставка и монтаж на кухненско обзавеждане съгласно индивидуален проект от ***г. е уговорена обща цена от 13 800 лв., от които 12 550 лв. за изработката на мебелите и 1 250 лв. за монтажа. По този договор на ***. ответницата Б. Т. е извършила първоначално плащане в размер на 5 000 лв., представляващо част от уговореното авансово възнаграждение, а на *** г. нейният съпруг А.

Т. е превел допълнително сумата от 6 275 лв. по личната банкова сметка на Х. Б., представляващ ищцовото дружество. Така общият размер на извършените плащания по този договор възлиза на 11 275 лв., при уговорено възнаграждение от 13 800 лв. По договора за изработка, доставка и монтаж на мебели за спални съгласно проектна спецификация от ***. е уговорена обща цена от 8 800 лв., от които 8 000 лв. за мебелите и 800 лв. за монтажа.

По този договор, след отправено на *** г. напомняне от страна на изпълнителя, е извършено еднократно плащане в размер на 5 270 лв. от страна на възложителя. Посочените плащания, разгледани във връзка с разменените между страните електронни съобщения и изпратените оферти, подкрепят извода, че уговореното общо възнаграждение по двата договора възлиза на 22 600 лв., а не на твърдените от ответницата 20 000 лв. При установени плащания в общ размер на 16 545 лв. незаплатеният остатък възлиза на 6 055 лв., от които 2 525 лв. по договора за кухненското обзавеждане и 3 530 лв. по договора за мебелите за спални.

Решаващо значение за основателността на предявените искове има установяването на обстоятелството дали възложената работа е изпълнена съобразно постигнатите между страните договорености и дали същата е приета от възложителя по смисъла на чл. 264 ЗЗД.

Именно изпълнението и приемането на работата обуславят възникването на изискуемото право на изпълнителя да получи уговореното възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка следва да се прецени не само дали мебелите са изработени, доставени и монтирани, но и дали извършеното съответства на договореното, както и дали ответницата е 3 приела резултата от работата изрично или чрез конклудентни действия, включително дали своевременно е направила възражения за твърдените недостатъци и незавършени дейности.

Следва да се има предвид, че правото на изпълнителя да получи уговореното възнаграждение не може да бъде поставено в зависимост единствено от изричното приемане на работата от възложителя. Когато изпълнителят е извършил възложената работа изцяло и съобразно договореното, предоставил е резултата от нея на възложителя и е създал необходимите условия за приемането й, последният не може чрез необоснован отказ да я приеме да осуети настъпването на изискуемостта на възнаграждението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Ето защо, дори при липса на изрично приемане, претенцията за заплащане на възнаграждението би била основателна, ако се установи, че работата е изпълнена точно съобразно договорните уговорки, а отказът на възложителя да я приеме е неоснователен В тази връзка съдът не кредитира заключението на вещото лице Г. в частта, в която е прието наличието на недостатъци при изпълнението на процесните договори, доколкото изложените констатации не са обосновани чрез конкретна съпоставка между действително извършената работа и съдържанието на постигнатите между страните договорености. В тази насока съществено значение имат дадените от вещото лице разяснения при изслушването му в съдебно заседание. На изрично поставен въпрос дали може да посочи какво е било предвидено по проекта, какво е изпълнено и каква сума е необходима за довършване на работата съобразно проекта, вещото лице заявява, че не може да даде конкретен отговор, като уточнява, че не е извършило и остойностяване на действително изпълненото. Наред с това вещото лице изрично посочва, че е изготвило заключението въз основа на технически стандарти, като същевременно поставя под съмнение наличието на проектна документация, въпреки че по делото са представени проектни спецификации и триизмерни визуализации на мебелите. При тези данни съдът намира, че възприетият от вещото лице подход не позволява да се установи по категоричен начин дали констатираните особености на изпълнението действително представляват отклонения от възложеното. Преценката за точното изпълнение на договора за изработка следва да се извърши преди всичко с оглед конкретно уговорения резултат, а не единствено въз основа на общи технически изисквания, без да е изяснено тяхното приложение към съответния индивидуален проект. Показателно в това отношение е, че вещото лице определя липсата на водобранна лайсна и на Г-образна бленда за прикриване на плъзгащия механизъм като недостатъци, без да установи по несъмнен начин дали тези елементи са били включени в договореното изпълнение. Нещо повече, при разпита си вещото лице признава, че от разгледания триизмерен проект не може да се установи възможността за монтиране на посочената бленда, което допълнително разколебава категоричността на направения извод. В тази връзка следва да се посочи, че съвременните кухни по естетически съображения често се проектират без водобранна лайсна между плота и гърба на кухнята. Поради това наличието на технически стандарт, който не нормативен акт, не може да обоснове, че отсъствието въпросната лайсна е недостатък, както сочи вещото лице.