Решение № 568 от 24.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Пловдив, 24.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330200072 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № * ет. *, ап. *, чрез адв. С. П. срещу Наказателно постановление № 24-1030005136 от 12.07.2024 г., издадено от Р. К. П. – Н. група в ОДМВР - Пловдив, сектор „*“ *, с което на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради липса на надлежно описание на вмененото му във вина деяние. Поддържа актосъставителят и наказващият орган да са преписали дословно текста на приетата за нарушена правна норма, но без да е посочено конкретното фактическо поведение на нарушителя, с което да е осъществено изпълнителното деяние. Счита, че по този начин е ограничено правото му на защита. Моли наказателното постановление да бъде отменено. С молба с вх.

№ 19324/18.02.2025 г. от адв. С. П., с пълномощно по делото, се поддържа жалбата. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 1378/07.01.2025 г. взема становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка 1 намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа деянието да е възприето непосредствено от полицейските служители, при условията на дневна светлина и добра видимост, неограничена от странични фактори. Счита за правилно определени правната квалификация на административното нарушение и приложената санкционна норма. Твърди жалбоподателят да има влошена дисциплина като водач, което да се установява от справката за неговите нарушения на правилата за движение.

Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Е. Д. Д., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 09.12.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 17.12.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и на различни от изложените в нея основания, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 21.05.2024 г. в 14:07 часа в гр. *, по път II-56, на км 97-ти в посока юг, през деня, жалбоподателят Е. Д. Д. управлявал лек автомобил „Форд Фиеста 1.4 И“ с рег. № ** **** **, собственост на „*“ ****, като по време на движение не бил включил светлините за движение през деня, нито късите светлини на автомобила. По същото време на този пътен участък служебните си задължения по контрол за спазване на правилата за движение изпълнявал свид. А. В. С. – мл. а. в сектор „*“ при ОДМВР - Пловдив. Свидетелят С. забелязал приближаващия се към него автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ** **** **, както и че не били включени светлините за движение през деня, нито късите светлини на МПС, поради което подал сигнал за спиране на водача.

След като жалбоподателят Д. спрял, свид. С. пристъпил към извършването на проверка, при която на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДвП съставил фиш с бл. № 3003589 за налагане на глоба в размер на 20 лева за констатираното нарушение.

С писмено възражение с рег. № 103000-10248/28.05.2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – Пловдив жалбоподателят Д. оспорил нарушението по фиша, поради което последният бил анулиран.

На 05.06.2024 г. свид. С. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1211803 от същата дата срещу 2 жалбоподателя Д., в негово присъствие и в присъствието на един свидетел.

Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. А. В. С.. От показанията му се установяват обстоятелствата по извършената проверка. На първо място доказва се, че проверката е осъществена през светлата част на денонощието, което кореспондира с вписания във фиша час, когато движението на автомобила е възприето от свид. С.. От свидетелските показания се изяснява и причината, поради която свидетелят е спрял превозното средство за проверка, а именно защото е забелязал, че то се е движило без включени светлини за движение през деня или къси светлини. Все в тази връзка установява се от показанията на свид. С. и че превозното средство е било в движение преди спирането му за процесната проверка. Показанията на свидетеля са източник на доказателствена информация за липсата на каквито и да е включени светлини по време на движението на управлявания от жалбоподателя автомобил. И в тази част показанията на свид. С. се ползват с доверие от съда, тъй като същият изяснява, че е могъл пряко и непосредствено да наблюдава това обстоятелство, докато превозното средство се е движило в посока приближаване към него. От показанията на свидетеля се разкрива, че не е имало никакви включени светлини – нито такива за движение през деня, нито къси светлини. Накрая, от разпита на свид. С. се установява и че водачът е бил сам в автомобила, а движението на превозното средство е установено от контролния орган на път II-56. В показанията си свидетелят изяснява, че има добре съхранен спомен от случая, както и причината за това – поради множеството възражения и несъгласия от страна на водача. Разказът на свидетеля е подробен и изчерпателен относно съществените обстоятелства, като всички тях той е възприел като очевидец. По тези съображения показанията на свид. С. изцяло получават доверие от съда.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Отговорността на жалбоподателя Д. е ангажирана за административно нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. С посочената разпоредба се регламентира задължение за водачите през деня да управляват моторните превозни средства 3 с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. По делото се доказва, че към момента на проверката от свид. С. жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил „Форд Фиеста 1.4 И“ с рег. № ** **** ** по път № **, на км * в посока юг. Като водач на автомобила той е годен субект на нарушението, независимо че друго лице е собственик на превозното средство.

Съставомерността на деянието от обективна страна изисква то да е осъществено при определено състояние на околната обстановка, а именно управлението на моторното превозно средство да е през деня. И този признак от състава на нарушението е доказан по делото. От показанията на свид. С. се изяснява, че когато е забелязал автомобила на жалбоподателя да се движи без включени светлини, навън е била светлата част от денонощието. Фактът, че деянието е извършено в 14:07 часа през месец май също е достатъчен да се докаже по несъмнен начин, че управлението на автомобила е било през деня по смисъла на закона. Ноторно известно е, че по това време на денонощието и през посочения сезон навън има дневна светлина.

Доказано е и осъществяването на изпълнителното деяние на нарушението. Жалбоподателят като водач е имал две алтернативи, чрез които правомерно да изпълни задължението си по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП – той е можел да управлява автомобила с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. В случая не е изпълнил нито едно от двете. От показанията на свид. С., който има качеството на очевидец, се доказва, че не е имало включени никакви светлини по време на движението на процесния автомобил, което той непосредствено е възприел, докато превозното средство се е приближавало към него. Свидетелят изяснява: „автомобилът на жалбоподателя се движеше без да бяха пуснати дневни светлини. Никакви светлини не бяха пуснати. Късите светлини също не бяха включени. То се вижда ясно отвън, като приближаваше автомобилът към нас.“. С това си поведение жалбоподателят Д. е осъществил състава на административното нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Същото е от категорията на формалните нарушения и с извършване на изпълнителното деяние нарушението е било довършено от обективна страна, без да се изисква установяване на конкретен вредоносен резултат.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя срещу начина, по който е описано изпълнителното деяние на нарушението. Законосъобразно в обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление е посочено, че не са били включени нито светлините за движение през деня, нито късите светлини. Съставомерността на деянието изисква да не се използва нито един от допустимите видове светлини за движение на превозното средство през деня. Именно това се твърди от фактическа страна с направеното описание, поради което съдът приема, че то е редовно и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя Д..

Въпреки това съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато друго съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което дава основание за неговата отмяна. То се 4 изразява в неяснота на волята на наказващия орган относно датата на извършване на нарушението, което е задължителен и съставомерен признак.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление са посочени по две дати – 05.06.2024 г. и 21.05.2024 г., като на всяка от тях се твърди да е извършено изпълнителното деяние на нарушението. В наказателното постановление е записано:

„за това, че на 05.06.2024 г. в 10:07 часа в община * на път * клас № * като водач на лек автомобил „Форд Фиеста 1.4 И“, ** **** ** , България при обстоятелства: източно обходен път * – * км посока юг, управлява лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. номер ** **** **– собственост на „*** " ЕИК: *******като: За това, че на 21.05.2024 г. в 14:07 часа е извършил следното нарушение…“.

При така направеното описание е допуснато вътрешно противоречие и несъвместимост във фактическите изводи на административнонаказващия орган относно времето на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит при описанието на деянието и съставомерен признак. Каква е причината за това противоречие е ирелевантно по делото, като вероятно то се дължи на допусната грешка от актосъставителя, която в последствие е мултиплицирана и в НП, тъй като актът е съставен на различна дата от тази на извършване на нарушението. Въпреки това датите на съставянето на АУАН и на осъществяване на деянието са отделни реквизити, които се вписват на различни места в съдържанието на акта. Така в АУАН датата на съставянето му е посочена на първия ред в уводната част, докато в наказателното постановление това обстоятелство е записано на шестия ред отгоре надолу. В този смисъл второто посочване на датата 05.06.2024 г. и в АУАН, и в наказателното постановление категорично не обозначава дата на съставяне на акта, а видно от цялостното смислово съдържание на тези документи представлява твърдение за дата на извършване на нарушението.