Решение № 34 от 03.02.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 829/2024
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 03.02.2025
- В сила
- 03.02.2025
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 2, т. 5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 121а ,(4) · Кодекс на труда
- чл. 47 , ал.1 · Конституция на Република България
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143 , ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 144 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 34 гр. Плевен, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20244400500829 по описа за 2024 година
Въззивно обжалване.
С решение №310 от 29.09.2024г. ,постановено по гр.д.№ 552/2024г. Районен съд –Червен бряг ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК И. Д. Д., с ЕГН ********** от гр. **************************** да заплаща на Д. И. Д., с ЕГН ********** от гр. **************************** издръжка за бъдеще време, считано 13.05.2024 г., в размер на по 700.00 /седемстотин/ лв. месечно до завършване на обучението или до навършване на 25 – годишна възраст, или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6, вр. чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК И. Д. Д., с ЕГН ********** от гр. **************************** да заплати държавна такса по сметка на Червенобрежки районен съд върху уваженият размер на присъдената издръжка, в размер на 1008.00 /хиляда и осем/ лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Това решение е било съобщено на И. Д. Д.,чрез пълномощника му адв.Ц. на 01.10.2024г.
Още на 07.10.2024г. е подадена въззивна жалба от И. Д. Д.,чрез пълномощника му адв.Ц. срещу решението на РС-Червен бряг .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК ,има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК ,внесена е и дължимата 1 държавна такса за въззивното обжалване.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на противната страна Д. И. Д., чрез пълномощника му адв.П. К. за подаване на писмен отговор , но такъв не е постъпил в срока по чл. 263,ал.1 от ГПК.
С въззивната жалба е било направено доказателствено искане за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция , а именно- да се изиска справка от Великотърновски Университет „ Св.Св.Кирил и Методий „ – редовно обучение , държавна поръчка за това ,като се е записал за студент първи курс , за учебната 2024/2025г. , дали ищеца Д. И. Д., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг е ангажирал студентско общежитие за тази учебна година и какъв месечен наем плаща на университета за общежитие.
Плевенски окръжен съд е приел ,че това доказателствено искане има отношение към предмета на делото, доколкото цели изясняване на общия размер на месечните разходи на ищеца по делото,поради което следва да бъде уважено и е изискал тази информация .Получен е писмен отговор от „Студентски столове и общежития „ клон Велико Търново ,че Д. Д. е настанен в студентско общежитие за учебната 2024/ 2025г. и месечния наем ,който заплаща е 120 лв.
Плевенски окръжен съд,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на РС-Червен бряг в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК ,намира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо ,но е неправилно по отношение на определения размер на издръжка.
За да стане ясно на страните по делото защо Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на Районен съд-Червен бряг по иска по чл. 144 от СК е неправилно , следва най-напред да се направи ясно разграничение между издръжката ,която се дължи от родител на ненавършило пълнолетие дете по чл. 143 от СК и издръжката ,която се дължи от родителя на неговото навършило пълнолетие дете на осн. чл. 144 от СК .
Основната разлика между тези два вида задължения за издръжка се състои в това ,че докато издръжката за ненавършило пълнолетие дете по чл. 143 от СК се дължи от родителя БЕЗУСЛОВНО ,то издръжката за навършило пълнолетие дете ,което продължава своето образование в средно или във висше учебно заведение ,се дължи само , доколкото родителя може да я дава без особени затруднения. Безусловната издръжка ,която родителите дължат на своите ненавършили пълнолетие деца произтича от нормата на чл.
47 , ал.1 от Конституцията на Република България ,която сочи ,че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и ЗАДЪЛЖЕНИЕ на техните родители и се подпомага от държавата. По аргумент за противното / per argumentum a contrario/ ,след навършването на пълнолетие на децата,когато те придобиват пълна правосубектност и волята им по никакъв начин не зависи от техните родители , тяхното отглеждане вече не е закрепено като задължение на техните родители.Затова и в чл. 144 от СК не е възпроизведено изискването на чл. 143 , ал.1 от СК, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот ,необходими за развитието на детето. След навършване на 2 пълнолетие ,се предполага вече ,че тези пълнолетни граждани трябва сами да поемат изцяло грижата за задоволяване на своите потребности .
Действително, за да се стимулира завършването на средно и висше образование е предвидена възможността ,пълнолетните деца да получават издръжка от своите родители ,но условие за присъждането на такава е тези родители да разполагат с такива материални възможности ,които им позволяват да отделят средства за издръжка на учещото се пълнолетно дете ,след като първо посрещнат собствените си и тези на останалите членове на семейството си потребности ,след което да им останат свободни средства ,които да бъдат насочени за издръжка на навършилите пълнолетие техни деца ,които продължават своето образование в средни или висши учебни заведения.
Затова ,при иск по чл. 144 от СК е особено съществено да се изследва въпросът за материалните възможности на родителя от когото се търси тази издръжка и само в случай ,че бъде безспорно установено ,че той може да отдели средства за издръжка ,без да се поставят в опасност неговите и на семейството му потребности от нормалната за тях издръжка,/т.е. тази издръжка да може да се дава без особени затруднения от съответния родител / , то тогава би имало основание за уважаване на такъв иск до размера на установените възможности на родителя да отдели определени средства за издръжка, без да поставя в риск задоволяването на своите и на евентуални други членове на семейството си нужди.
Какви са установените по делото възможности на ответника да дава издръжка на пълнолетния си син и дали той може да прави това “без особени затруднения „ ?
В конкретния случай е установено ,че ответникът И. Д. работи като“шофьор ,товарен автомобил /международни превози/„ ,видно от трудовия му договор № 245/ 16.02.2023г. с фирма „ И.и транспорт „ ЕООД,като според представения трудов договор размерът на месечното му трудово възнаграждение е определен на 780 лв. и предвидено допълнително възнаграждение за прослужено време 0,6 % за всяка година стаж по специалността.Към т. 3.2 от трудовия договор като допълнително трудово възнаграждение освен това за прослужено време е посочено също така и „командировки във валута „,чийто размер в трудовия договор не е определен.
В представената по делото служебна бележка за доход за периода м. ноември 2023г.- м април 2024г. работодателят е посочил поотделно реализирания от И.
Д. нетен доход и отделно средствата за командировка ,както и общият размер на изплатените на работника средства , които очевидно самият работодател третира общо като доход на работника.
Следва обаче да се има предвид, че средствата, изплащани като командировъчни имат конкретно целево предназначение и то е да покриват ежедневните разходи на командирования по време на изпълнение на командировката ,като в т.вр. следва да се покрива определен стандарт ,който да отговаря на условията за работниците и служителите в страната ,където работникът е командирован . В т.вр. съдът съобрази нормата на чл. 121а. (1) т.1 от КТ според която „ Командироване на работници или служители в 3 рамките на предоставяне на услуги е налице, когато: български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, както и нормата на чл. 121а ,(4) КТ според която „ В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 за срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
От това следва ,че размерът на командировъчните пари на работника в чужбина следва да покрива неговите разходи в чужбина ,така че той да може да работи и живее в чужбина за времето на командировката най-малко със стандарта на работник в чуждата държава ,където е командирован да изпълнява работата си. Именно за тези ежедневни свои нужди командированият работник , освен брутното си трудово възнаграждение, за времето на командировка, има право да получи и командировъчни пари,които се разделят на пътни, квартирни и дневни и се изплащат от работодателя.
Разпоредбите относно изплащането, осигуряването и облагането на командировъчните пари се съдържат в Наредбата за командировките в страната (НКС), Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДОВ) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
На командированите служители в чужбина се заплащат пътни пари в размер на действително извършените разходи за транспорт по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут.
На командированите служители в чужбина се заплащат и квартирни пари за покрИ.е на разходите в размери и валути съгласно приложение № 2 от НСКСЧ.
На командированите служители в чужбина се заплащат и дневни пари за покрИ.е на разходите в размери и валути съгласно приложение № 2 от НСКСЧ.
Така че,целта на командировъчните пари ,които се изплащат на командирования работник е да осигурят неговата ежедневна издръжка по времето на командированите му в чужбина ,което предполага, че техният размер е определен така ,че само да покриват действителните нужди на работника в съответната чужда държава , а не да му гарантират непременно някакъв остатъчен доход ,който да се прибавя към трудовото му възнаграждение,т.е презумпцията е ,че те покриват неговите разходи за лична издръжка по време на командироването му , а не са източник за обогатяване чрез спестяване на част от командировъчните пари.
Затова и неслучайно в облагаемият доход от трудови правоотношения не се включва стойността на дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, както и стойността на пътните и квартирните пари, доказани документално (чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ) и само изплатените дневни командировъчни пари над двукратния размер се включват в облагаемия доход.
4
В случая , по делото остава неясно и недоказано каква част от посочените в служебната бележка за доход , средства за командировка са били изразходвани за покрИ.е нуждите на работника по време на командировката му в чужбина и каква част от тези средства са останали неизразходвани от него ,т.е.дали са останали свободни след приключване на командировката ,така че да могат да бъдат пренасочени за покрИ.е на други нужди на работника или на членовете на неговото семейство в т.ч. и за увеличаване на неговите възможности да дава издръжка.
Поради това Плевенски окръжен съд намира ,че няма основание при преценка на възможностите на ответника да дава издръжка за пълнолетния си син ,да се взема предвид посоченият в служебната бележка общ доход,доколкото няма яснота каква част от командировъчните пари за всеки отделен месец са останали неизразходвани от командирования и са свободни да разполага по свое усмотрение с тях ,така както това се отнася до нетния му доход ,посочен в същата служебна бележка,т.е не може да се счита ,че ответникът получава непременно около 4000 лв. месечен доход ,тъй като поголямата част от тази сума представлява именно командировъчни ,които имат определено целево предназначение и се предполага ,че се изразходват от работника по време на командировката .