Присъда № 392 от 12.06.2024, Софийски районен съд

Мотиви към присъда № 392 от 12.06.2024 г., постановена по НОХД № 12773/2022 г. по описа на СРС, НО, 98-и състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против К. Б.

А., с който е повдигнала срещу него обвинение за това, че на 21.06.2020 г., в град София, около 23:00 ч., до вход „Д“ на бл. 34 в ж.к. „Дружба“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи - бежова дамска чанта със сиви, червени и черни линии на стойност от 18 (осемнадесет) лева, в която се намирал мобилен телефон марка „Нокиа“ с международен идентификационен код (ИМЕЙ) ... на стойност от 20 (двадесет лева), парична сума в размер на 80 (осемдесет лева), както и книга със стихове на стойност от 3.60 (три лева и шестдесет стотинки) лева, всички вещи на обща стойност от 121.60 лева (сто двадесет и един лева и шестдесет стотинки), от владението на Е. Б. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал дамската чанта от ръцете на П. – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата не поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита същото за недоказано. Заявява, че хода на съдебното следствие било разколебано авторството на престъплението, тъй като същото се базирало основно на свидетелските показания на пострадалото лице, което с категоричност отрекло К. А. да е съпричастен към разглежданото деяние.

Защитникът на подсъдимия - адв. Г., се солидаризира със становището на държавния обвинител и моли подзащитният да бъде оправдан и признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Възразява срещу възприетата от СРП фактическа обстановка и твърди, че подсъдимият не е автор на вмененото му престъпление, за което били събрани доказателства на съдебното следствие. Отделно от това смята, че деянието по-скоро следвало да се квалифицира като кражба, отколкото като грабеж.

Подсъдимият К. А. поддържа тезата на своя процесуален представител.

В последната си дума моли от съда да бъде оправдан, като отрича да е извършил твърдяното деяние, в подкрепа на което изтъква показанията на пострадалата П..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. Б. А. с ЕГН ********** е роден на ... г. в гр. София, българин, български гражданин, не работи, с адрес в .... Той е осъждан многократно за различни свои престъпни прояви, по-голямата част от които са квалифицирани като грабежи по чл. 198, ал. 1 от НК.

На 21.06.2020 г., около 23:00 часа, свидетелката Е. П. се прибирала от работа по посока на дома си, находящ се в гр. София, ж.к. .... В лявата си ръка тя държала две найлонови торбички, съдържащи закупени хранителни стоки, 1 както и дамската си чанта – бежова на цвят с червени, сиви и черни ленти. В нея съхранявала множество лични, трудови и медицински документи, карти за градски транспорт, мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 100 (RH-130) с ИМЕИ ..., в който била поставена СИМ карта на Виваком, парична сума с номинална стойност от 80 лв. и книга със стихове на покойния съпруг. След като отключила входната врата на жилищната сграда, П. понечила да я отвори, в който момент възприела звукове, наподобяващи шумолене. В този момент тя се обърнала и забелязала зад себе си мъжка фигура, която държала чантата , дръжките на която били останали в ръцете . Лицето било на възраст от около 30 години, високо на ръст, със слабо, но атлетично телосложение, тъмен цвят на кожата и издължено, продълговато лице. Облечен бил в тъмни дрехи, а на главата му била поставена качулка. Въпреки това пострадалата успяла да възприеме специфичните черти от лицевото изражение на дееца, тъй като веднага след изтръгването на чантата от ръцете , тя извикала по негов адрес, при което той се обърнал за момент и се усмихнал ехидно. След това побягнал към другия край на блока и се отдалечил в посока местността, известна като „Стари жилища“ на столичния кв. „Дружба“.

В този момент пред свид. П. се появил друг младеж, който се поинтересувал от случилото се. След като му обяснила, че чантата е била открадната, мъжът я посъветвал да сигнализира на местното районно полицейски управление за случилото се. Той свалил джапанките, които бил обул, и побягнал след лицето, което било отнело чантата , но нито едно от двете лица не било забелязано повторно в същия ден.

Не след дълго подсъдимият К. А., който към този момент бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, наложена му по НОХД № 14329/2019 г. по описа на Софийски районен съд, намерил в района, в който живеел, насилствено отнетото от владението на пострадалата мобилно устройство „Нокиа“. Той го включил, и след като установил, че работи, решил да го задържи за себе си. В следобедните часове на един от следващите дни подсъдимият засякъл в същия район своя познат – свид. Д. А. с прякор „Димето“, на когото предложил да му продаде намерения мобилен телефон. А. проявил интерес към устройството, уверил се, че същото не е крадено, и след постигната уговорка го закупил срещу сумата от 25 лева. Когато се прибрал в дома си той поставил в телефона своята предплатена СИМ карта с намерението да го ползва за лични нужди.

При проведеното в хода на образуваното досъдебно производство разпознаване на лице по снимки, св. П. първоначално посочила своя нападател в лицето на подс. А.. По-късно обаче тя имала възможност да наблюдава лицето на живо, при което с категоричност отрекла същото да е извършител на обсъжданото посегателство.

Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза, общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на сума от 137.20 лв., от която правилно е премахната числената стойност на картата за градски транспорт, при което е формулирана упоменатата в обвинителния акт сума от 121.60 лв.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено 2 установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите Е. П., К. Й., В. Я., Х.

Я. и С. Г., дадени при разглеждането на делото от друг състав на съда и прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, показанията на свидетеля Д. А., дадени от него на досъдебната фаза от производството и прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК /л. 10 и л. 112 от д. пр./, справки от телекомуникационните оператори за регистрации на мобилен апарат, протокол за оглед на веществени доказателства от 16.04.2021 г., протокол за доброволно предаване от 13.07.2020 г., таблица с посещения на полицейски служители на адреса на подсъдимия по повод на наложената му МНО „домашен арест“, протокол за разпознаване на лице от 17.02.2022 г., протокол за разпознаване на лице от 01.08.2022 г., справки за съдимост и формуляри на досие на подсъдимия К. Б. А., както и способи на доказване заключение на съдебно-оценителна експертиза /л. 117-119 от д. пр./.

Съдът, като подложи на анализ събраните по делото доказателства, намира, че същите подкрепят възприетата от съда фактическа обстановка, но не и тази, описана в обвинителния акт, като не позволяват да бъде направен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.

В основата на своето убеждение относно фактите съдът постави показанията на пострадалата свидетелка П.. При първото разглеждане на делото от друг състав на съда, П. дава подробни и убедителни показания, които се възприемат с доверие и позволяват да се установят по едностранен и непротиворечив начин фактите от предмета на доказване по делото. Съдът счете, че следва да кредитира безусловно надлежно приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК показания на свидетелката в частта, в която са описани обстоятелствата по отнемането на дамската чанта.

Най-съществените за делото фактически данни, които съдът извлече от обсъждания доказателствен източник, са свързани с възможността да се идентифицира авторът на престъпното посегателство. В тази връзка сведенията на пострадалата П., даващи описание на външността на дееца, се отличават със своята изчерпателност, последователност и вътрешна безпротиворечивост. Следва да се подчертае, че възприемането, запаметяването и възпроизвеждането на факти от обективната действителност е дейност, строго индивидуална за всеки отделен човек, която се влияе от множество субективни и обективни фактори. В случая свидетелката е успяла да възприеме подлежащи на установяване факти, позволяващи да идентифицира специфичните белези от външния вид на човека, който я е ограбил. Въпреки че П. е имала възможност да наблюдава дееца за кратко, и то в тъмната част на денонощието, тя все пак е успяла да запамети в съзнанието си данни относно неговата възраст, телосложение, височина, цвят на кожата, форма на лицето и облекло, като впечатление прави въздействието, което самодоволната усмивка на извършителя е предизвикало у пострадалата.

Свидетелката П. прецизно изяснява обстоятелствата, при които е наблюдавала извършителя, като категорично заявява, че той е бил по-висок и по-възрастен от привлеченото към наказателна отговорност лице, с което тя е осъществила личен контакт в проведеното открито съдебно заседание. Впечатленията от 3 срещата на живо с подсъдимия са формирали у нея абсолютна категоричност, че се касае за различно лице, съответно – че К. А. не е човекът, който е отнел чантата със съдържащите се в нея лични вещи. В подкрепа на достоверността на това лично схващане на свидетелката е и обстоятелството, че дори и да е претърпяла имуществени вреди от престъплението и да притежава процесуалното качество пострадал, тя не е пожелала да бъде конституирана като страна в съдебната фаза на наказателното производство и не може да се приеме, че е пряко заинтересована от изхода на делото.

В този контекст на разсъждения се налага внимателното и прецизно обсъждане и на друг източник на доказателствена информация – протоколът за разпознаване на лица от 01.08.2022 г., който в съдържателен аспект противоречи на свидетелските показания на пострадалото лице. В предхождащия провеждането на процесуалното действие разпит, разпознаващата Е. П. е посочила ориентировъчни белези, по които би познала лицето, което е посегнало на личните вещи, без обаче да дава предварителна заявка за възможността си със сигурност да идентифицира извършителя измежду други лица. Предвид изявеното от подсъдимия несъгласие за участието си в разпознаването, разследващите органи са провели последното при условията на чл. 171, ал. 4 от НПК – с предявяване на снимка на разпознаваното лице наред със снимките на три други лица със сходна външност. В хода на предприетия способ на доказване пострадалата П. с необоснована решителност е посочила изображението на подсъдимия, в което е идентифицирала извършителя на процесното деяние. Въпреки това, проведеният пред друг съдебен състав разпит на свид. П. е предпоставило осъщественият в съдебна зала пряк и неопосреден от визуализацията на фотоизображения физически контакт с подсъдимия, вследствие на който тя със забележителна увереност и непоколебимост в своята преценка е заявила, че не това лице е отнело чантата , а друго – по-високо и по-възрастно от него. Пострадалата уточнява, че на предявените в районното управление снимки е забелязала лице, което само наподобявало на действителния извършител, с което изразява несигурност в преценката си за автора на посегателството към момента на разпознаването. Наред с това поставя изобщо под съмнение способността си да разпознае по недвусмислен начин точното лице, тъй като по нейно мнение идентификацията само по снимки не позволявала с прецизност да се установи търсеният субект. Въпреки че тези съмнения свидетелката не е изразила при разпознаването, те съществено разколебават неговата стойност до степен то да не е достатъчно да идентифицира извършителя. Приоритетно значение следва да бъде дадено не на разпознаването по снимки, а на осъществения контакт в условията на непосредственост, който е дал на П. възможност сама да установи несъответствието в предявеното лице. В разпита си пред съда тя набляга не само на по-значителния ръст на търсеното лице, който описателно онагледява с помощта на невербални средства, но и на по-голямата му възраст, като навежда стойност от около 30 години – осезателно несъвместима с крехката възраст на подсъдимия, който към процесната дата е бил непълнолетен.