Определение № 899 от 20.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 899 гр. София, 20.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002901503 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК:

837068284 срещу въззивно решение № 86 от 19.03.2024 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в.т.д. № 495 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 260003 от 29.05.2023 г., постановено от Окръжен съд – Шумен по т.д. № 3 по описа на съда за 2021 г., поправено с решение по същото дело № 260009 от 24.07.2023 г., с което касаторът е осъден да плати на ищеца „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), регистрирано в Търговския регистър, раздел Б на Районен съд Щендал под № HRB 30960, със седалище и адрес на управление: Ан дер Бренаер Щрасе 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя Кристоф Сесеке, сумата 65 026,45 лева, от които главница в размер на 60 209,68 лева, представляваща дължима до 10.01.2018 г. месечна вноска, част от дължимо възнаграждение от 6 069 135,73 лева по сключен между „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД и Консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, код по Булстат: 176397510, договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.

Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и сумата от 1

4816,77 лева, представляваща неустойка за забава върху месечната вноска, дължима до 10.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба 12.01.2021 г. до окончателното плащане на задължението (месечната вноска), със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Оспорват се като неправилни решаващите изводи на въззивния съд в насока на това, че въззивникът, той и касатор - „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД не разполага със защитим правен интерес да оспорва съществуването на консорциума и да претендира разделно изпълнение на дължимото възнаграждение; че ищецът е активно легитимиран да получи цялото възнаграждение по процесния договор; че е налице активна кредиторова солидарност между съдружниците в консорциума; че „Строителна механизация“ АД не е прекратено с обявяването на последното в несъстоятелност, прекратяването на дейността му и десезирането на органите му; че прекратяването на същото дружество не води като последица до прекратяване и на консорциума ех lege; че водещият съдружник в Консорциума има право да предяви искове за цялото възнаграждение по договора, дори когато създаденият по реда на чл. 367 от ЗЗД консорциум е прекратен поради откриване на производство по несъстоятелност за някой от участниците в него.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените срещу касатора искове да бъдат отхвърлени в цялост, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като се възпроизвеждат главните оплаквания в касационната жалба срещу решаващите за изхода на делото във въззивната инстанция изводи на въззивния съд, обективирани в обжалваното решение, се твърди, че от същите изводи може да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на делото, а именно:

2

1. Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 от ТЗ за акционерните дружества /“АД“/, чл. 93, т. 3 от ТЗ за събирателните дружества /“СД“/, чл. 154, ал. 1, т. 4 от ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /“ООД“/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 от ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 от ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?

2. С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 от ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама) са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. „в“ от ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ех lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?

3. Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ех lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?

4. Към кой момент следва да се приеме за прекратен ех lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 от ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?

5. Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на Изпълнител консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата 3 съдружници в консорциума/гражданското дружество?

6. Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 от ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?

7. Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение (в случая - възнаграждението по Договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 от ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?

8. Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 от ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?

9. Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?

10. Следва ли да се приеме, че ответникът по иска разполага със защитим правен интерес да оспори съществуването на Консорциума при положение че направеното възражение защитава имуществената сфера на ответника от недължимо и/или неточно плащане и го предпазва от риска да заплати два пъти недължимо платената част от възнаграждението по Договора, полагаща се на обявеното в несъстоятелност Дружество-съдружник в Консорциума?

11. Следва ли да се приеме, че ответникът по иска разполага със защитим правен интерес да оспори съществуването на Консорциума с оглед факта, че прекратяването на Консорциума е обуславящо за липсата на материалноправна и/или процесуалноправна легитимация на ищеца да претендира процесното вземане в посочения в иска размер, съответно обосноваващо недоказаността на иска по размер и неоснователността 4 на ищцовата претенция?

Поддържа се наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК за допускане до касационно обжалване на решението във връзка с горепосочените въпроси, както следва:

По първия въпрос се твърди че е налице основание за допускане до касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради наличието на противоречива практика на съдилищата по отношение на тълкуването и прилагането на разпоредбите, уреждащи прекратяването на търговски дружества при обявяването им в несъстоятелност (чл. 252, ал. 1, т. 3 от ТЗ за акционерните дружества; чл. 93, т. 3 от ТЗ за събирателните дружества; чл. 154, ал. 1, т. 4 от ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност). Сочи се, че потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд, също като първоинстанционния, е развил доводи, че не е налице прекратяване на дружеството, тъй като последното не е заличено като правен субект. Касаторът поддържа, че прекратяването на акционерно дружество, обявено в несъстоятелност настъпва по силата на закона (чл. 252, ал. 1, т. 3 от ТЗ), без да е необходимо това да бъде обективирано в диспозитива на решението по чл. 711 от ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 от ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект. Отчитайки липсата на задължителна съдебна практика по поставения въпрос, както и противоречивото тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 252, ал. 1, т. 3 от съдилищата, касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, развитието на правото и преодоляването на неправилната съдебна практика.

Относно въпроси № 2, № 3 и № 4 се поддържа същото основание с твърдения, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди се, че липсва установена 5 съдебна практика, която да разрешава правния проблем в основата на тези въпроси, а именно - законовата празнота по отношение на прекратителните основания на консорциум/гражданско дружество със съдружници - юридически лица. Сочи се, че към настоящия момент чл.

363, б. „в“ от ЗЗД урежда прекратителни основания, отнасящи се единствено до съдружници - физически лица. Липсва каквато и да е уредба по отношение на последиците от прекратяване или заличаване на съдружници - юридически лица. Според касатора произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, с оглед факта, че в голяма част от консорциумите/гражданските дружества участват и съдружнициюридически лица (търговски дружества). Към момента липсва както законова уредба, така и съдебна практика относно възможността празнотата в закона да бъде преодоляна посредством института на „analogia legis”, за прилагането на който касаторът поддържа, че са налице всички предпоставки, доколкото ефектите от прекратяване поради обявяване в несъстоятелност на съдружник - търговско дружество са сходни с тези на поставянето на физическо лице под запрещение, а ефектите на заличаването на съдружник-търговско дружество като правен субект са идентични на смърт на физическо лице. В тази връзка касаторът счита, че приложима по отношение на съдружник - юридическо лице би следвало да бъде най-близката по смисъл норма, а именно - разпоредбата на чл. 363, б. „в“ от ЗЗД. Като се цитират определение № 439 от 12.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 325/2022 г. на ОС – Враца и решение № 15104 от 06.12.2018 г. по адм.д. № 14404/2015 г., VIII отд. на ВАС се твърди, че видно от посочените решения, законодателят ясно разграничава прекратяването на търговско дружество от заличаването му, а последиците от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност /десезиране на органите му и прекратяване на дейността му/ ограничават правосубектността на последното /в този смисъл - решение № 70 от 19.06.2020 г. по т.д. № 2414/2018 г., ТК, I т.о. на ВКС/ в степен, водеща до обективна невъзможност несъстоятелното дружество да упражнява и изпълнява правата и задълженията си по договор за консорциум/гражданско дружество, съответно и продължаване 6 действието на такъв договор след обявяването на юридическо лицесъдружник в несъстоятелност се явява безпредметно и юридически неоправдано. Отчитайки липсата на задължителна съдебна практика по поставените въпроси № 2, № 3 и № 4, законовата празнота по отношение на последиците за гражданско дружество/консорциум при прекратяването на съдружник - юридическо лице, особено в случай на гражданско дружество/консорциум, съставено от минималния законоустановен брой съдружници /2/, касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, развитието на правото и преодоляването на неправилната съдебна практика.