Решение № 11 от 06.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20215300900540 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът СТ. Т. Н., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощник адв.А.С., съдебен адрес ***, твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие на 29.05.2020 г. в гр.Пловдив, на ул.“Васил Левски“. Твърди, че произшествието е причинено виновно от Й.М.П., която при управление на лек автомобил Ауди А4 с рег.№*** нарушила правилата за движение по пътищата – ищцата се возела на задна лява седалка в л.а. Форд Фиеста с рег.

№***; автомобилът спял на червен сигнал на светофара, след което бил ударен отзад от горния автомобил. По случая е образувано наказателно производство, приключило с влязло в сила решение, с което на виновния водач Й.П. е наложено наказание по чл.78а НК.

Твърди, че за увреждащия автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество със срок на валидност от 30.11.2019 г. до 29.11.2020 г. Твърди се, че в резултат на горното произшествие на ищцата е причинена контузия на гръбначния стълб в шийната област с изкълчване на прешлени и контузия на нервни коренчета, довело до трайно затрудняване движенията на врата и до отлепване на стъкловидното тяло на дясното око. Ищцата преживяла силни болки и страдание. Не можела да си движи главата поради обездвижване на шията. До 04.06.2020 г. била в болница, а след това провела домашно лечение. Поради силни болки в гърба, в шията и в тилната област, загуба на памет и намалена зрителна способност с дясното око, се наложило ново болнично лечение в отделение за нервни болести от 28.09.2020 г. до 03.10.2020 г. Претърпените от ищцата неимуществени вреди се оценяват на общата сума 51 600 лв. Твърди се, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди – направила е разходи за лекарства, уточнени по пера и стойности в уточняваща молба от 16.08.2021 г., на обща 1 стойност 865,37 лв. Въз основа на изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 51 600 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от описаното застрахователно събитие, както и сумата 865,37 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, ведно със законна лихва от 15.06.2020 г. (след изтичане на 15-дневния срок за доброволно плащане от застрахователя) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Стефан Караджа” №2, чрез пълномощника си юрк.И.Й., оспорва исковете.

Признава, че е сключен договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите за посочения в исковата молба автомобил, че в рамките на срока на действие на същия договор е настъпило застрахователно събитие, както и, че е бил сезиран с извънсъдебна претенция от страна на ищцата като пострадала от същото събитие. Възразява да е дал повод за завеждане на делото, тъй като от ищцата са били изискани документи за установяване основанието и размера на претенцията, които тя не е представила. Счита, че е налице забава на кредитора.

Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди по размер. Възразява, че същият не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва уврежданията на дясното око на ищцата да са настъпили от процесното ПТП, като поддържа, че същите увреждания се дължат на хронично и прогресивно заболяване на ищцата, датиращо преди инцидента.

Възразява се, че липсват данни за усложнения и влошаване на здравето, както и, че възстановителният период при ищцата е бил кратък. Възразява се също така, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в резултат от поведение на ищцата, която също е нарушила правилата за движение по пътищата, като е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва се също така всички претендирани от ищцата разходи да са свързани с процесното застрахователно събитие. По изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. Оспорва се и претенцията за лихви. Претендират се деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че с влязло в сила на 06.03.2021 г. решение по а.н.д.№639/2021 г. на РС Пловдив Й.М.П., ЕГН **********, от гр.Пловдив, е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.б) във вр. с чл. 342, ал.1 НК, за това, че на 29.05.2020 г. в гр.Пловдив, на моста на ул.“Васил Левски“, при управление на МПС марка „Ауди“ с рег.

№***, е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.23, ал.1 от Закона за движение по пътищата, при което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на СТ. Т. Н., изразяваща се в контузия на гръбначния стълб в шийната област с частично изкълчване между четвърти и пети прешлен с контузия на нервните коренчета в същата област, довело до трайно затрудняване движенията на врата. Обвиняемата е освободена от наказателна отговорност и на същата е наложено административно наказание глоба на основание чл.78а, ал.1 НК.

От приложените по делото епикризи се установява, че ищцата е постъпила в болница 2 на 29.05.2020 г. с диагноза „contusio radices regiocervcalis“ и е изписан на 04.06.2020 г. Като придружаващи заболявания в първоначалната епикриза от клиниката по неврология при УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД са отразени аортна стеноза и дегенерация на макулата и задния полюс. От пациента е снета анамнеза за болка в шията и болка и слабост в дясната ръка.

Назначена е терапия с медикаменти за отчетената частична редукция на коренчевата симптоматика на дясната ръка. Проведена е консултация със специалист по очни болести, като е констатирано задно отлепване на стъкловидното яло на дясното око и обширни макулени дегенерации на двете очи – атрофична форма. Изписана е на 04.06.2020 г.

Установява се, че ищцата е постъпила за болнично лечение отново от 28.09.2020 г. до 03.10.2020 г. във Втора МБАЛ София, поради оплаквания от затруднени движения в шийния отдел на гръбначния стълб, болка в шията и тилната област на главата, треперене на ръцете, паметови нарушения за близки събития. Проведено е консервативно медикаментозно лечение.

От приетите по делото амбулаторни листове се установява, че ищцата е посещавала неколкократно медицински специалисти (нервни и очни болести) в периода от 17.06.2020 г. до 08.07.2021 г., като е провела и физиотерапевтични процедури във връзка с констатираните увреждания в шийната област на гръбначния стълб. Предписана е медикаментозна терапия.

От приложените към исковата молба фактури с касови бонове се установява, че в периода от 10.06.2020 г. до 16.03.2021 г. ищцата е направила разходи за изследвания, такси и лекарства в общ размер 965,22 лв.

Признато е за безспорно в отношенията между страните, че за управлявания от Й.М.П. автомобил с рег.№*** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, включващ датата на произшествието 29.05.2020 г.

Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищцата на 30.03.2021 г., към която са приложени преписи от цитираното по-горе решение на ПРС по а.н.д.

№639/2021 г., фактури и фискални бонове за закупени лекарства. С писмо от 23.06.2021 г. ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение, под претекст, че от представените документи не се установява по категоричен начин основателността на претенцията.

Прието е заключение на съдебно-медицинска експертиза, според което в следствие произшествието на 29.05.2020 г. ищцата е претърпяла контузия на гръбначния стълб в шийната област с частично изкълчване между 4-ти и 5-ти прешлени, контузия на нервните коренчета, както и дегенеративни промени в същата област. При подобни травми настаняването в болнично заведение е задължително с цел наблюдение и изключване на евентуални усложнения. Типичният период на възстановяване е 3-4 месеца. Констатираните при ищцата увреждания на зрението се дължат на високостепенно късогледство, което е в резултат на перипапиларна атрофия, обширни макулни дегенерации на двете очи – 3 атрофична форма. Проблемът със зрението на ищцата се дължи на продължителен болестен процес, а именно – на перипапиларна атрофия и обширни макулни дегенерации на двете очи. Това заболяване е започнало доста преди процесното ПТП. В резултат на процесното ПТП няма настъпило влошаване на зрението. Шийната травма се дължи на абнормено движение в шийната област, касае се за т.нар. „камшичен удар“. Това абнормено движение в областта на шията по никакъв начин не зависи от ползването или не на предпазен колан. От данните по делото не може да се каже, че има негативни прогнози по отношение здравословното състояние на ищцата. Не всички медикаменти, за които към исковата молба са представени фактури с касови бонове, са били необходими за лечение на травмите от процесното ПТП, като в заключението са изброени поименно лекарствата, които нямат връзка според вещото лице с инцидента на 29.05.2020 г. (Описаните от вещото лице лекарства, които нямат връзка с инцидента, са на обща заплатена от ищцата стойност според приложените фактури 325,67 лв.) В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ищцата е в увредено общо състояние в резултат на развиващи се при нея още преди катастрофата болестни процеси. Пряк резултат на процесното ПТП са промените в шията, които са съпроводени с болки и затруднени движения в областта на шията и горните крайници, останалите здравословни проблеми на ищцата, в това число проблемите й със зрението, не са свързани с процесното застрахователно събитие. Констатираното при ищцата отлепяне на стъкловидното тяло на дясното око не е в резултат от произшествието, защото за него е необходим удар в областта на главата, а ищцата не е ударила главата си. Отлепянето се дължи на установения при ищцата болестен дегенеративен процес. Същото се отнася до тремора и намалената паметова способност.

Разпитана е като свидетел Г.К. – сестра на ищцата. От показанията й се установява, че свидетелката е управлявала лекия автомобил, в който се возела ищцата на задната седалка, спрели на червен светофар, когато колата била ударена от друг автомобил отзад.

Ищцата седяла отзад с поставен предпазен колан. След удара свидетелката погледнала към нея – тя треперела, стояла неподвижно и не можела да каже абсолютно нищо. Извикали бърза помощ, дошла линейка, поставили й яка на шията. Ищцата била в шок, трудно я извадили от колата. Пролежала в болница известно време, децата й помагали. Тогава всичко я боляло, не можела да мърда, не ставала от леглото. След това се прибрала вкъщи, имала нужда от чужда помощ в домакинството в продължение на 2-3 седмици. По това време не можела и да вижда. Болките започнали да отминават след месец-два до три. Междувременно започнала да ходи на прегледи, провела и физиотерапия, предписано й било лечение, но оттогава ищцата не била същия човек. Преди била пъргава, вършела си абсолютно всичко, а сега болките в гръбнака не й позволявали, схващали й се и ръцете. Ищцата преживяла инцидента много трудно, започнала да изпитва страх, сънувала кошмари, не можела да спи.

Притеснявала се да излезе сред хода, да пресича улиците. Постепенно започнала да придобива кураж за това, защото се налагало да пазарува.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

4

Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но не е определил и изплатил обезщетение на ищцата. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последната резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.