Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1060 от 29.03.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10775/2021
Вид
Решение № 1060
Подписан
29.03.2022
В сила
29.03.2022
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.490 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. Пловдив, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330110775 по описа за 2021 година

Гаранционен фонд е предявил против П. Р. СТ. осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал.7, вр. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ за заплащане на сумата от 1080.66 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото пострадало лице Р. П. А., застрахователно обезщетение по щета № **** г, дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 15.07.2016 г., е управлявала мотоциклет без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2016 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 15.07.2016 г. ответникът при управление на мотоциклет в ****, не спазвайки необходимата дистанция застига и удря управлявания от Р. П. А. ****като по този начин причинява ПТП. Сочи, че в нарушение на чл.490 КЗ ответникът управлява лекия автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което ищецът е заплатил на пострадалия обезщетение за претърпените вреди на основание чл.

557, ал.1, т., б. „а“ КЗ. За случая била образувана щета № № **** г., по която за причинени имуществени вреди, на Р. П. А. била заплатена сумата в размер 1 на 1080.66 лева. Ищецът поканил ответника да заплати процесната сума, но изпълнение не последвало. Поради това предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 558, ал.7, вр. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК - в размер на 50 лева за заплатена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА П. Р. СТ., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, Булстат: 121446665, на основание чл. 558, ал.7, вр. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ сумата от 1080.66 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото пострадало лице Р. П. А., застрахователно обезщетение по щета № **** г, дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 15.07.2016 г., е управлявал мотоциклет без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2016 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА П. Р. СТ., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.

78, ал.1 ГПК Гаранционен фонд, Булстат: 121446665, сумата в размер на 50 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 3