Решение № 11978 от 20.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11978 гр. С., 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТА.. като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110167409 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу Е. Т. И., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно ос..ние чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2 642,80 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 29.04.2024 г. до изплащане на вземането; 345,57 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 17.04.2024 г.; 62,42 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 29.04.2024 г. до изплащане на вземането; 13,13 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 17.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.05.2024г. по ч.гр.д. № 25572/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.-1“, ****, вх. „А“, ет. 2, ап. 9, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като частично недопустим, а в останалата част неос..телен, поради извършено частично плащане. Изявява желание да заплати и останалата част от претендираната сума за главница и лихви, след като бъде определена от съда с решението.

Моли съда да отхвърли предявените искове, като заплатени в хода на процеса.

1

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно ос..ние чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) от 12.03.1991 г., се установява, че на посочената дата Д. И... С. придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.-1“, ****, вх. „А“, ет. 2, ап. 9.

От доказателствата по делото се установява, че Д. И... С. е починала на 22.07.1999 г. и към тази дата е оставила за свои наследници по закон: син – П.Д.П. и дъщеря – Е. Т. К. (И.).

На следващо място, от представеното от ищеца заявление-декларация за открИ.не на партида (л.19-20 от делото), се установява, че Е. Т. И. отправила искане до ищеца за открИ.не на партида на нейно име за процесния имот, като е декларирала, че ще го използва за жилищни нужди, както и че домакинството й се състои от 3 члена. Това изявление представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел отправеното към него предложение на Е. Т. И., входирал го е, продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на посочения в заявлението абонатен номер на името на ответника, то следва да се приеме, че е сключен с Е. Т. И. облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия за жилището.

Това договорно правоотношение е продължило да съществува и за исковия период, поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано (в този смисъл е константната практика на СГС - Решение № 386 от 17.01.2018 г. на СГС по в. гр. д.

№ 5717/2017 г., Решение № 3172 от 18.05.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 13819/2017 г., Решение № 52 от 11.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9833/2020 г., Решение № 261855 от 18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2966/2020 г., Решение № 3736 от 10.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5072/2022 г., Решение № 1185 от 29.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5841/2023 г.).

При това положение, въз ос.. на доказателствата по делото следва да се приеме, че единствено Е. Т. И. e потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е ос..нието (източникът) на вземанията, предмет на предявените искове – в този смисъл са и Решение № 3954 от 3.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2784/2020г., Решение № 261855 от 18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2

2966/2020 г., Решение № 3736 от 10.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5072/2022 г., и др.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът Е. Т. И. е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз ос.. на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем Сървисис” ЕООД.

Установено е въз ос.. заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот е имало 4 броя радиатори в следните помещения: хол, кухня и стая с монтирани ИРРО с дистанционен отчет; през исковия период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по 3 съответната формула на база пълната отопляема кубатура 203 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; в процесния имот за период 2021/2022 г. не е осигурен достъп, за което от ФДР е представена непопълнена бланка на отчетен формуляр, в която е отбелязано, че няма поставен узаконен водомер и абонатът е на служебно изчисление на брой лица; за същия период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база два потребителя при служебно определен разход 140 л. на денонощие за един потребител, въпреки че по делото е приложено заявление – декларация за 3 броя лица; за период 2022/2023 г. е осигурен достъп, като на вещото лице е представен отчетен формуляр от 09.05.2023 г., в който фигурират два броя водомери с показания 169 куб.м. и 196 куб.м.; за период 2022/2023 г. в изравнителната сметка има служебно изчислена ТЕ за м.05.2022 г. – м.03.2023 г. на база 2 броя потребители и на база отчет на двата водомера само за м.04.2023г., но при осигурен достъп и реален отчет на двата водомера не следва да се изчислява служебно разход за два броя потребители; изчисленията, извършени от ФДР за ТЕ за БГВ за 2022/2023г. са завишени с +185,39 лв., а за останалите периоди и компоненти са в съответствие с действащата нормативна уредба; технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлофикационното дружество; топломерът е преминал метрологична проверка през 24 месеца и при проверките на същия не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.