Решение № 47 от 30.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Благоевград, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Милена Каменова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20231200500553 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.№501036/04.05.2023г., подадена от „СИС КРЕДИТ“АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул.“Г. С.

Раковски“ №140, ет.4, чрез адв.Т. Н., против Решение № 500184/23.02.2023 г. постановено по гр.д. № 344/2021 г. по описа на РС-Разлог.

С обжалваното решение РС Разлог е ОТХВЪРЛИЛ исковете на „СИС КРЕДИТ” АД, ЕИК 202154974, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец“, ул. „Г. С. Раковски” №140, ет. 4, представлявано от П. Г. Й., чрез адв. Х. М. Г. от САК против Г. В. К., ЕГН **********, от с. Б. ул.

„*****“ **, да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 1 250.00 лв. (хиляда двеста и петдесет лева) – главница, представляваща частично вземане от 7535.82 лв. - дължими по Договор за потребителски кредит с номер FL**** от **** г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

РС Разлог осъдил „СИС КРЕДИТ” АД, ЕИК 202154974, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец“, ул. „Г. С. Раковски” №140, ет. 4, представлявано от П. Г. Й., чрез адв. Х. М. Г. от САК, да заплати на Г.

1

В. К., ЕГН **********, сторените в исковото производство разноски в размер на 320.00 лв. (триста и двадесет лева), представляваща разноски за адвокат.

В жалбата са наведени подробни съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение, противоречащо на доказателствения материал. Развиват се съображения в тази насока, като се моли да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна - Г. В. К., ЕГН **********, от с. Б. ул. „*****“ ** , действащ лично и чрез адв. Б. Б., в който се оспорват наведените в жалбата доводи. Твърди, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира сторени разноски.

Пред въззивната инстанция не са представени и поискани доказателства, които да са допустими съобразно правилото на чл. 266 ГПК.

Окръжен съд - Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за основателна. Съображенията за това са следните:

Производството пред РС -Разлог е образувано по искова молба подадена от „СИС КРЕДИТ“ АД, с ЕИК 202154974, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.“Г. Сава Раковски“ № 140, ет.4, чрез адв. Х. М. Г. - САК, срещу Г. В. К., с ЕГН **********, с адрес с.Б. ул.“*****“ № **.

С исковата молба е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК, като се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на „СИС КРЕДИТ“ АД, с ЕИК 202154974 сума в размер на 1250 лв. главница, като част от общо задължение за главница в размер на 7535,82 лв., дължима по договор за потребителски кредит № FL **** от ***г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до 2 окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното и исковото производство.

Твърди се в исковата молба, че между „Българска Пощенска банка“ АД / сега Юробанк България АД / и Г. В. К. е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 8000 лв. за текущи нужди, като сумата е платена по банкова сметка на кредитополучателя на *** г. Предвидено било в договора за кредит, че заетата сума ще се олихвява с лихвен процент, описан в договора, като кредитополучателят е задължен да върне кредита до 11.09.2017 г. чрез 120 месечни анюитетни вноски „Българска Пощенска банка“ АД била цедирала вземането по договора за кредит на 18.10.2013 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като се прилага уведомление по чл. 99 ЗЗД, изходящо от цедента до длъжника - настоящ ответник. ”Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД цедирала вземането по договора за кредит на 30.11.2017 г. на „СИС КРЕДИТ” АД, ЕИК 202154974, като към настоящата искова молба се прилага уведомление по чл. 99 ЗЗД, изходящо от цедента до длъжника настоящ ответник. На 19.11.2020 г. ищецът бил подал до PC - Разлог Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1187/ 2020 г. по описа на съда. В полза на заявителя срещу длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 504663 от 23.11.2020 г., като длъжникът е възразил срещу заповедта.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Оспорва твърдението, че между ищеца и ответника е сключван договор за потребителски кредит, респективно, че ищецът е предоставял на ответника кредит, който той се е задължил да върне в сроковете и по начин, описани в исковата молба. Прави възражение за нищожност на Договора за кредит, поради противоречие с чл. 6, ал. 1 от ЗПК и чл. 143, ал. 2 от ЗЗП . Същият е недействителен по смисъла на чл. 14 от ЗПК (отм.), тъй като противоречи на изискванията на чл. 7 от т. 4 до т. 14 от ЗПК (отм.). Прави възражение за изтекла давност на главницата и на претендираната лихва на основание чл. 110 от ЗЗД, както и на основание чл.

111, б. „б“ от ЗЗД.

По делото е представен договор за потребителски кредит № F L **** от ***г., от който е видно, че БПБ АД е предоставила на ответника банков кредит в размер на 8 000 лв., който следва да се върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва в срок до до 11.09.2017 г. чрез 120 месечни анюитетни вноски.

Установява се и от представените писмени доказателства, че прехвърленото вземане по този договор е главница в размер на 7 535.52, а лихвата – 1678.72 лв., като размерът е към дата 30.09.2013 г. / л.17 от първоинстанционното дело/.

Уведомление за последно извършената в полза на въззивника цесия не е получено от въззиваемия преди подаването на исковата молба, видно от 3 представените писмени доказателства. Такова уведомление е представено с исковата молба (първото, като изходящо от ЮроБанк АД за прехвърляне на вземането в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, което е получено от съпругата на ответника и от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за прехвърляне на вземането в полза на СИС КРЕДИТ АД, за което е налице упълномощаване от предходен цедент), предвид което въззиваемият се счита за уведомен за наличието на нов кредитор на процесното вземане с връчването на исковата молба.

Ответникът в първоинстанционното производство е спрял изпълнението на задължението да заплаща погасителни вноски, съобразно уговорения погасителен план. Няма спор между страните и че процесният кредит не е обявен за предсрочно изискуем и съответно че задължението за изплащане на цялата сума по кредита е редовно падежирало на уговорената между страните дата - 11.09.2017 г. като към настоящия момент не е заплатен остатъка от главницата в размер на 7535.82 лв., както и договорна лихва в размер на 1678.72 лв. Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства, че е заплатил сумата по кредита.

С отговора на исковата молба въззиваемият е навел възражение за погасяване на исковите претенции по давност, което първоинстанционният съд е приел за изцяло неоснователно, което се споделя и от настоящата инстанция. В тази връзка настоящият състав на съда въприема за правилна практиката, обективирана в решение № 38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС съобразно което по отношение на главницата по договора за кредит се прилага 5 годишната погасителна давност, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. В настоящия случай крайния срок за погасяване на кредита е 11.09.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 18.11.2020 г., предвид което към тази дата не е изтекла петгодишната погасителна давност и вземането подлежи на принудително събиране.

В настоящото производство не се претендира възнаградителна лихва, а само част от главницата.

Спор по размера и не е възникнал между страните.

Първоинстанционният съд е направил краен извод за неоснователност на иска.

Приел, че е налице нищожен договор за кредит /макар и вписано в основния договор, че ОУ са част от него, нямало информация, че именно приложените ОУ по делото са онази част от съдържанието му, тъй като не носят подпис на потребителя – така договорът не отговаря на изискванията на чл. 6 и чл. 7, т. 4-11 от ЗПК (отм.), в редакцията му към посочената дата, а на следващо място в договора не били ясно формулирани клаузи, според които се начислява възнаградителната лихва, която в случая надхвърляла значително главницата, наказателната лихва, също надхвърляща главицата, какви по вид такси се дължат и за какви услуги, като било налице и злоупотреба с право, доколкото кредитът не се обявявал за предсрочно изискуем, въпреки непогасяване на вноските/ и че следва да 4 намери приложение разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗПК (отм.) и да се приеме, че кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита, или това било нарушение на диспозитивното начало. Тъй като в настоящия случай обаче искът бил предявен на договорно основание – неизпълнение на договор за кредит, който договор бил обявен за недействителен - нищожен, то главницата се дължала на друго основание, извъндоговорно такова, то уважаването му би довело да нарушаване на принципа на диспозитивното начало, поради което следвало да се отхвърли като неоснователен. Колизията, която била налице между чл. 14, ал. 2 от ЗПК (отм.) и чл. 6, ал. 2 ГПК, следвала да се преодолее в полза на чл. 6, ал. 2 ГПК, с оглед ранга на нормативния акт – ГПК спрямо ЗПК (отм.), в йерархията на нормативните актове.

Въззивният съд не се съгласява с този краен извод.

Независимо от обявяването на основния договор за недействителен с мотивите на първоинстанционното решение / извод, който се споделя от въззивния съд/, на основание специалното правило на чл. 14, ал. 2 ЗПК отм. потребителят- остава задължен за чистата стойност на кредита. Това е така, тъй като уредената в чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.) недействителност е особен вид, с оглед на последиците й, визирани в чл. 14, ал. 2 ЗПК (отм.).

С Решение № 50174 от 26.10.2022 год., постановено по гр.д.№ 3855 по описа за 2021 год. , Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е дал отговор на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване по това дело, а именно: допустимо ли е предявен по реда на чл.422 ГПК иск да бъде уважен на основание чл.23 ЗПК / чл. 14 отм. / - до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК. Съставът на ВКС е приел следното: Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и 5 осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК.