Решение № 120 от 14.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Бургас, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100500019 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на К. И. М. от ***, чрез адв.Андрей Александров и адв.Стефан Стефанов, срещу Решение № 261132 от 11.10.2021 г. по гр.д.1211/2021 г. по описа на PC – Бургас, с което са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на Агенция за социално подпомагане гр.София, да заплати на ищеца разликата между заплатеното последно трудово възнаграждение и съответно обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение и дължимото последно трудово възнаграждение и съответно обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение след преизчисляване съгласно разпоредбите на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, изменена с ПМС № 240 от 31.08.2020 г., която разлика се равнява на общо 3869.08 лв и е сбор от следните суми: 318.60 лв - разлика между изплатеното трудово възнаграждение и дължимото трудово възнаграждение; 318.60 лв разлика между изплатеното обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 КТ и дължимото обезщетение при преизчислено трудово възнаграждение, 3186 лв - разлика между изплатеното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия по чл.222, ал.3 КТ и дължимото обезщетение при преизчислено трудово възнаграждение и 45.88 лв - разлика между изплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ и дължимото обезщетение при преизчислено трудово възнаграждение, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обща мораторна лихва върху всички посочени вземания в размер на 151.55 лв за 1 периода от 01.10.2020г. до 18.02.2021г., сбор от 12.48 лв - лихва върху разликата между изплатеното трудово възнаграждение и дължимото трудово възнаграждение, 12.48 лв лихва върху разликата между изплатеното обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 КТ и дължимото обезщетение, 124.79 лв - лихва върху разликата между изплатеното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия по чл.222, ал.3 КТ и дължимото обезщетение и 1.80 лв - лихва върху разликата между изплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ и дължимото обезщетение, ведно със законната лихва върху общата главница, считано от подаване на исковата молба до изплащането, и с което решение въззивникът е осъден да заплати на Агенция за социално подпомагане сумата от 100 лв - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като при напълно изяснена фактология по делото, съдът е достигнал до неправилни правни изводи. Твърди се, че въззивникът е заемал длъжността „Социален работник“ в ответната АСП на основание трудов договор, прекратен на основание Заповед № ЧР-4 340/28.08.2020 г., връчена на ищеца на 31.08.2020 г. Сочи се, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.09.2020 г. без да бъде спазен едномесечния срок на предизвестие. Твърди се, че на 04.09.2020 г., в бр.78 на Държавен вестник е обнародвано Постановление на Министерски съвет № 240 от 31.08.2020 г. за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г., с което постановление се създава нов параграф За в Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, според ал.1 на който ръководителите на отделните структури в Агенция за социално подпомагане следва да определят еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати в размер до 30 на сто. Твърди се, че Постановлението влиза в сила със задна дата от 1 август, въпреки което трудовото възнаграждение на ищеца не е преизчислено в изпълнение на ПМС № 240 от 31.08.2020 г., и ищецът не е получил увеличено възнаграждение за месец август 2020 г. и съответно то не е взето предвид при изплащането на дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че съгласно заключението на назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, разликата между изплатените суми и преизчислените им размери спрямо увеличението е същата, каквато е и претендирана. Твърди се, че в случая е налице злоупотреба с право, тъй като е налице умишлено прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, без да бъде спазен срокът на предизвестие, за да бъде направен опит да се избегне начисляване на задължително увеличение на работната заплата на ищеца, съотв.преизчисляване на дължимите обезщетения при прекратяване на трудовия договор.

Твърди се, че на 31.07.2020 г. проектът на Постановление за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация е бил доведен до знанието на широката общественост за провеждане на обществени консултации на Портала за обществени консултации с продължителност 14 дни, Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални поделения са били уведомени и напълно наясно с предстоящите 2 нормативни изменения не само откъм съдържание, но и като темпорален обхват, вследствие на което ръководителите на териториалните дирекции на Агенция за социално подпомагане са предприели действия за масово прекратяване на трудовите договори на служителите си на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, без да бъде спазен срокът на предизвестие, считано от 01.09,2020 г. Сочи се, че неправилно изложените съображения не са приети от първоинстанционния съд, който е коментирал единствено, че уволнението на ищеца не е оспорвано. Твърди се, че ищецът не е оспорил уволнението си на първо място – поради наличието на предпоставката за уволнението по чл.328, ал.1, т.10 КТ и спазването на процедурата, и на второ място – поради липсата на интерес у ищеца от оспорване на уволнението, като единствената му претенция се отнася до размерите на изплатените суми.

Сочи се, че по тази причина не е налице правен механизъм за позоваване на злоупотреба с право на основание чл.8 от КТ в рамките на иск за незаконно уволнение. Твърди се, че злоупотребата с право, която се твърди в исковата молба, касае единствено размера на изплатените възнаграждения и обезщетения, който е и предмет на иска. Твърди се, че именно с цел използване на привидно законни способи, работодателят е целил постигането на незаконен резултат - заобикалянето на разпоредбите на ПМС № 240 от 31.08.2020 г. и изплащането на преизчислени възнаграждения и обезщетения. По отношение на ретроактивното действие на ПМС № 240 от 31.08.2020 г. се оспорва извода на първоинстанционния съд, че текстовете на изменената Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и процесното ПМС 240 от 31.08.2020 г. не следва да се прилагат по отношение на служители, които към 04.09.2020 г. не са били служители в административните структури. Излагат се твърдения, че при тълкуване на разпоредбите на ПМС 240 от 31.08.2020 г. може да се направи заключение, че работодателят в периода от влизане в сила на ПМС (01.08.2020) до изрично посочения краен срок - 04.09.2020 г., е длъжен да определи нов по-висок размер на възнагражденията на служителите, спрямо които се прилага постановлението. В този смисъл, в приложното поле на новите текстове попадат служителите от съответните административни структури към 1 август 2020 г., включително и тези, чието трудово или служебно правоотношение с тези структури е прекратено след 3 август, включително (1 и 2 август са почивни дни), но преди приемането, респ. обнародването на постановлението, тъй като приложимостта на новата уредба е считано от 01.08.2020 г. Сочи се, че не става ясно защо първоинстанционният съд намира за неприложима разпоредбата спрямо служителите, които са с прекратени трудови правоотношения, доколкото такова ограничение в закона не се предвижда. Твърди се, че при идентична ситуация, в други административни структури, за които се прилага ПМС 240 от 31.08.2020 г., дължимите възнаграждения и обезщетения на служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени в периода между 31.08.2020 г. и 04.09.2020 г. са преизчислени съгласно новите правила.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови решение, с което да уважи предявените искове изцяло, като присъди на въззивника съдебни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Не се сочат нови доказателства.

3

Въззиваемата Агенция за социално подпомагане гр.София, оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител. Оспорват се твърденията в жалбата, че действията на работодателя са незаконни и в противоречие с чл. 8 от Кодекса на труда.

Твърди се, че действията на въззиваемата Агенция в случая са осъществени добросъвестно и съобразно изискванията на закона. Сочи се, че с ПМС № 240 от 31 август 2020 г. е допълнена Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, като е създаден нов §За към Преходните и заключителни разпоредби, съобразно който в срок до 04.09.2020 г. ръководителят на административната структура определя еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати, увеличен с не повече от 30% от досегашния размер. Твърди се, че АСП, като изрично посочена административна структура в т.9 от горецитираната преходна норма, в сочения период до 04.09.2020 г,. при стриктно съблюдаване на текста на тази норма е предприела съответните релевантни действия, включващи определяне новите размери на индивидуалните основни месечни заплати на служителите чрез издаването на съответните заповеди. Признава се, че служителите с прекратени правоотношения с Агенцията от 03.08.2020 г. до 04.09.2020 г. са 65, сред които и ищецът. Твърди се прекратените правоотношения със служители в периода 03.08.2020 г. 04.09.2020 г. не следва да бъдат обхванати от действието на визираното по-горе правило, доколкото към момента на приемане на Постановлението, правоотношенията на служителите вече са били прекратени. От момента на прекратяване на съответното правоотношение на АСП с всеки един служител между тях вече не съществува правна връзка, съотв.не съществува правно основание, от което да могат да произтичат права за минал период от това отношение, тъй като то вече не съществува. Признава се ретроактивното действие /ех tunc/ на разпоредбата, считано от 1 август 2020 г., съгласно § За, ал.2 от Наредбата, но се твърди, че то следва да касае само съществуващите трудови/служебни правоотношения между работещите служители и Агенцията за социално подпомагане към момента на обнародване в „Държавен вестник" на цитираната по - горе разпоредба от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Твърди се, че моментът на обнародване в Държавен вестник и моментът на влизане в сила са различни времеви периоди. Позовава се на чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България, вр.чл.41, ал.1 от Закона за нормативните актове и чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове.

На второ място, с е твърди, че претендираните суми за обезщетения по КТ са недължими, тъй като АСП е изпълнила задължението си, за изплащане на дължимите на въззивника обезщетения, спазвайки изискванията на КТ, и по-конкретно - разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ, съгласно която брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.

По отношение на сумата от 318,62 лв. - неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното им изплащане, се твърди, че същата за недължима, тъй като със 4