Решение № 2097 от 26.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2097 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100503982 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Софийска вода“ АД, срещу уведомление от 13.01.2023 г. по изпълнително дело №20228510403597 на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, с което е отказал да уважи искането на длъжника да намали начислената такса от 24 лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ и е начислил такса от 12 лв. с ДДС по т. 4 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че съгласно забележката към т. 31 от ТТРЗЧСИ, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. Въпреки отправеното от длъжника искане, ЧСИ Петков не му е предоставил документи, обосноваващи приемането за събиране на посочената сума, поради което посочената такса е начислена незаконосъобразно.

Оспорва и начислената за събиране от ЧСИ Петков допълнителна такса в размер на 10 лв. по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на обжалваното уведомление, тъй като обжалваното уведомление му е връчено по електронен път на посочен от „Софийска вода“ АД електронен адрес, в едно общо съобщение, с още 14 уведомления.

Счита, че таксата е дължима само, когато е изпратена по пощата, какъвто не бил настоящият случай, за всяко едно от 15 уведомления, изпратени в един общ файл по електронен път, съдебният изпълнител е начислил отделна такса от 10 лв. за „изпращане по пощата“, което сочело за злоупотреба от страна на съдебния изпълнител и опит да се обогати за сметка на длъжника.

Предвид гореизложеното моли за отмяна на обжалваното уведомление.

Взискателите „Г.С.У.“ ЕООД и „Е.М.“ ЕООД са подали възражение, с което изразяват становище, че не са страната, която определя размера на таксите, начислени от 1

ЧСИ. Последният е съдебен орган, който е независим при изпълнение на функциите си и се ръководи единствено от закона, и в качеството си на такъв определя таксите, от което обстоятелство според взискателите следвал изводът, че същите били правилно определени.

Частен съдебен изпълнител М.П. е депозирал мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата, доколкото размерът на оспорените две такси бил законосъобразно определен.

Сочи, че дружеството длъжник е отправило официално искане с молба всички документи да му бъдат изпращани на имейл адрес, с което искане съдебният изпълнител се е съобразил. Изготвените и изпращаните документи до длъжника, които са поместени в кориците на делото, били подписани с квалифициран електронен подпис, като за тази услуга, съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за електронните съобщения, лицата, осъществяващи електронни съобщения след предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, заплащат такси за ползване на номерационни ресурси.

Предвид това, след подписване на книжата, които следва да бъдат изпратени до длъжника, съдебният изпълнител е изпращал същите посредством електронна поща, което действие по смисъла на Директива 2002/21/ЕС от 07.03.2002 г. представлява електронна съобщителна услуга, която според същата Директива 2002/21/ЕС означава услуга, осигурявана обикновено срещу заплащане. Ето защо и съобразявайки се със законовите разпоредби и удовлетворявайки длъжниковото желание за изпращане и получаване на документи, съдебният изпълнител счита, че е начислил законосъобразно дължимите му се такси за извършените действия - т. 4 и т. 31 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на Покани за доброволно изпълнение, Придружителни писма, Постановления за разноски, Уведомления и др., както и изпращането им.

Изтъква и, че за съдебния изпълнител съществува задължението да води служебен архив, съгласно Наредба №4 от 6 февруари 2006 г. за служебния архив па частните съдебни изпълнители, в частност на Раздел II, в който се съдържат всички събрани книжа в хода на изпълнителното дело, което води до извода, че са използвани канцеларски материали и канцеларски и копирни услуги.

Сочи и, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 31 от ТТРЗЧСИ е издал сметка № 0000267750 по Закона за счетоводството.

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Изпълнително дело №20228510403597, по описа на ЧСИ М.П. с peг. №851, е образувано срещу „Софийска вода“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 29.10.2021 г., издаден в полза на адвокат Н. И.И.. Последният е прехвърлил вземанията си в общ размер на 300 лв. с договор за цесия от 26.11.2021 г. на дружествата „Г.С.У.“ ЕООД и „Е.М.“ ЕООД, които са подали молбата на 08.12.2022 г. за образуване на изпълнителното дело и се легитимират като взискатели.

На 14.12.2022 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 2

79542/09.12.2022 г. На 12.12.2022 г. е изискана справка от регистъра на Национална агенция за приходите за наличие/липса на задължения.

На 29.12.2022 г. длъжникът е депозирал „Отговор на покана за доброволно изпълнение“ с вх. № 137010/29.12.2022 г., с който уведомява ЧСИ, че на 19.12.2022 г. е платил задълженията по изпълнителното дело, иска от съдебния изпълнител да му посочи за какви действия са начислени 24 лв. по т. 31 ТТРЗЧСИ, посочени в ПДИ и да му бъде предоставен съставен за тях счетоводен документ, като в противен случай оспорва тази сума. Възразил е срещу начислената такса по т. 18 ТТРЗЧСИ – за наложен запор.

С уведомление с изх. № 3700/13.01.2023 г. съдебният изпълнител е намалил размера на таксите по ТТРЗЧСИ със сумата от 18 лв. с ДДС, начислена по т. 9 от ТТРЗЧСИ, но е отказал да намали размера на таксите по ТТРЗЧСИ със сумата от 24 лв. с ДДС, начислена по т. 31 от ТТРЗЧСИ и е отказал да намали размера на т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като същата е пропорционална на вземането по изпълнителното дело. В уведомлението е посочено, че за самото уведомление ЧСИ начислява за събиране сумата от 12 лв. с ДДС по т. 4 от ТТРЗЧСИ, като същото е връчена на длъжника по имейл на 13.01.2023 г.

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника.

В т. 31 от ТТРЗЧСИ са изброени разходи, които съдебният изпълнител начислява като допълнителни разноски, а според забележката към този член допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

Според чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. Съгласно алинея втора в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.

Посочената от ЧСИ сметка с №267750, която твърди, че е издадена за начислената такса от 24 лв. по т. 31 ТТРЗЧСИ, не се открива по дело, което е достатъчно основание да се приеме, че тази такса е недължимо начислена. Единствената приложена сметка №273866, съдържаща такса по т. 31 ТТРЗЧСИ, е от дата 08.12.2022 г. и тя е за сумата от 10 лв. или 12 с ДДС, което не кореспондира с посочената в постановление за разноски от 09.12.2022 г. сума от 24 лв. по същата точка. Отделно от това, въпреки изричното искане на длъжника, ЧСИ не е посочил за какви конкретно разходи е начислил сумата, и нито от депозираните по реда на по чл. 436, ал. 1 ГПК мотиви, нито от съдържанието на изпълнителното дело може да се направи извод в тази насока, за да може жалбоподателя и съда да преценят необходимостта от подобни разноски. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че незаконосъобразно в тежест на длъжника е начислена таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ.

Макар и по различни от горните съображения, същият краен правен извод следва и по отношение на таксата по т. 4 ТТРЗЧСИ, начислена с обжалваното уведомление от 13.01.2023 г. за неговото връчване. С него е било уважено едно от оплакванията на длъжника за неправилно начислена такса за запор и в този смисъл самият съдебен 3 изпълнител е станал повод за изпращането на това уведомление, поради което не е имал основание да възлага разноски на длъжника за собственото си противоправно поведение.

Възприемането на обратното би довело до несправедлив резултат – да се дължат такси за уведомяването на длъжника за негово основателно искане, което е било породено от неправомерно действие на ЧСИ, изразяващо се в начисляване на недължима от длъжника такса, т.е. във връзка с незаконосъобразно действие, признато от самия съдебен изпълнител, да му се дължат сторени разноски, вместо същите да останат за негова сметка.

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ уведомление от 13.01.2023 г. по изп. дело №20228510403597 на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, в частта, в която е начислена такса от 12 лв. с ДДС по т. 4 от ТТРЗЧСИ за връчване на същото уведомление.

ОТМЕНЯ уведомление от 13.01.2023 г. по изп. дело №20228510403597 на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, в частта, в която е отказано да бъде уважено искането на длъжника „Софийска вода“ АД да отмени начислената такса от 24 лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ, посочена в постановление за разноски изх. №79543 от 09.12.2022 г. и вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ постановление за разноски изх. №79543 от 09.12.2022 г., по изп. дело №20228510403597 на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, в частта, в която ЧСИ е начислил в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД допълнителни разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4