Решение № 50 от 20.06.2023, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Административно наказателно дело 62/2023
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 20.06.2023
- В сила
- 07.08.2023
- Състав
- Палмира Димитрова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- параграф 1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 1 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 414 ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415в ал.2 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 62 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 62 ал. 4 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. ЛЕВСКИ, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. И.ова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20234410200062 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от ***** ООД, представлявано от И. Г. Г. управител против НП № 15-2200163 от 18.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.П., в която се твърди, че НП е неправилно, поради противоречие с материалния закон, както и че същото е постановено при съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди се, че на 25.11.2021 г. инспектори от ДИТ гр.П. са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на място в Строителен обект магистрала до *****, на който обект към момента на проверката дружество ***** ООД е подизпълнител и извършва строително-монтажни работи, че за резултатите от проверката са съставени констативен протокол от 25.11.2021 г. и протокол № ПР 2218105/25.11.2021 г., с който са дадени предписания за отстраняване на констатираните от органите на Инспекция по труда П. нарушения на трудовото законодателство.
Твърди се, че последваща проверка на Строителния обект не е извършвана.
Твърди се също така, че на 06.06.2022 г. Х. Р. – инспектор в ДИТ гр.П., в присъствието на свидетелите А. В. Д. и М. Г. Б. е съставил акт за установяване на нарушение на ***** ООД в качеството му на работодател, като в обстоятелствата на акта е посочено, че при извършена проверка на 1 място на 25.11.2021 г. в 12.20 часа в Строителен обект, намиращ се на републикански път 1-3 Б.-Б. при км. 41394 с.К.Б. и по документи в ДИТ, работодателят ***** ООД нарушил трудовото законодателство, като е допуснал на работа на 25.11.2021 г. общ работник С.В.В. без сключен трудов договор в писмена форма, и е посочено, че с това е нарушен чл. 62 ал.1 от КТ във връзка с чл. 1 ал.2 от КТ.
Твърди се, че въз основа на съставения АУАН на 18.08.2022 г.
Директорът на ДИТ гр.П. издава обжалваното НП, с което за посоченото в АУАН нарушение на трудовото законодателство е наложено на дружеството в качеството му на работодател административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Твърди се, че акта е съставен в нарушение разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като е съставен след повече от 3 месеца от открИ.е на нарушителя и че административно наказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя. Жалбоподателя се позовава на решение № 48/28.12.1981 г. по т.д. № 48/1981 г. на ОС на НК на ВС. Твърди се, че в настоящия случай нарушението се твърди, че е извършено на 25.11.2021 г., а АУАН е съставен след повече от три месеца на 06.06.2022 г.
Твърди се, че допуснатите в АУАН съществени нарушение на административно производствените правила опорочават издаденото въз основа на него и оспорено в настоящото производство НП.
Твърди се, че на посочената в акта дата – 25.11.2021 г. посочените лица са се намирали на обекта, за да се запознаят с обекта и естеството на работа с оглед бъдещи трудови правоотношения, както и че същите на 25.11.2021 г. не са извършвали трудова дейност, тъй като не са били в трудови правоотношения с дружеството. Твърди се, че на посочената в акта дата под никаква форма тези лица не са предоставяли труд на обекта във вид на някаква дейност, и че дружеството по отношение на тях няма качеството на работодател, поради което спрямо дружеството не може да бъде ангажирана отговорност за нарушение на чл. 62 ал.1 във връзка с чл. 1 ал.2 от КТ.
Заявено е също така, че настоящия случай е маловажен по смисъла на параграф 1 т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид и тъй като не са настъпили 2 вредни последици за физически, юридически лица или за държавата, както и че са налице и множество смекчаващи обстоятелства.
Направено е искане да бъде отменено обжалваното НП, както и да бъдат присъдени сторените деловодни разноски в производството.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ж. Г. от АК П. която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че не е извършено нарушението, за което е наложено административно наказание, че установените на обекта лица не са извършвали трудова дейност, както и че подписаните от тях декларации са били съставени от трето лице, като подписалите се лица не са имали възможност да разберат съдържанието, а на някои от тях не е установена самоличността от проверяващите органи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП.
Ответника по жалбата - Директор Дирекция „Инспекция по труда“ П. се представлява от ст.юрисконсулт Пл. Ч., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, с които излага подробни съображения за законосъобразност на НП. Оспорва твърденията на жалбоподателя и заявеното, че не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН и се заявява, че от показанията на свидетелите – служители на ДИТ П. и от писмените доказателства се установява нарушението. Изразява се становище, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля В.З., като противоречиви.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице имащо право на жалба, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Видно от представения по делото акт за установяване на административно нарушение е, че същия е съставен на 06.06.2022 г. против ***** ООД затова, че при извършена проверка на място на 25.11.2021 г. в 12.20 часа в обект строителен, намиращ се на републикански път 1-3 Б.-Б. при 41394 до с.К.Б. на територията на област П. със строител ***** ООД с. Х.
3 с управител И. Г. Г. с посочен ЕГН и по документи в Дирекция Инспекция по труда гр.П. на 06.06.2022 г. е установено, че работодателя ***** ООД с. Х. е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно на 25.11.2021 г. е допуснал до работа като общ работник лицето С.В.В., с ЕГН ********** без отношенията между работодателя и лицето да са уредени като трудови правоотношения, а именно няма сключен трудов договор в писмена форма.
Посочено е, че е нарушен чл. 62 ал.1 от КТ и чл. 1 ал.2 от КТ.
В АУАН като писмени материали са посочени декларация от С.В.В. и Обяснения от И. Г. Г..
Въз основа на съставения АУАН срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП, с което на „*****” ООД с. Х., в качеството му на работодател, за нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ във връзка с чл. 1 ал.2 от КТ описано подробно и идентично с нарушението посочено в цитирания по-горе АУАН, е наложено административно наказание на основание чл. 416 ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ, а именно имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Към административно-наказателната преписка е приложена посочената в АУАН декларация от С.В.В., в която същия е декларирал, че работи в ***** ООД на магистрала Козар Белене, като общ работник за времето от 08 до 17 часа.
Приложени са и посочените в АУАН обяснения от И. Г. Г., в качеството му на управител на ***** ООД, в които същия заявява, че с лицата А.М.М., Б.Г.Г., С.А.С., А.И.Н., В.Г.З., А.Е.И., Е.Р.И., Г.Г.Т., С.В.В. дружеството няма други договори, които да се представят пред инспекция по труда.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Х. В. Р., А.
В. Д., М. Г. Б., В.Г.З., С.В.В. /протокол от с.з. на 10.04.2023 г. и С. Ш. Я.
/протокол от с.з. на 22.05.2023 г./.
От показанията на свидетелите Х. Р. и С. Я. се установява, че същите на посочената в акта дата са извършили проверка на място в обекта, а именно пътен участък от републиканската пътна мрежа, намиращ се до с.К.Б. и установили че на обекта работят лица, които извършват строителномонтажни работи. Св. Р. заявява, че описал лицата, които работят в обекта, след което извикал работодателя ***** за проверка, от което се установило, че посоченото в акта лице е без трудов договор, като липсата на трудов договор е установено от документалната проверка. Св. Р. заявява, че за 4 констатираното нарушение е съставил акт. Обяснява, че лицата които е намерил на обекта извършвали трудова дейност по подпорна стена, като самостоятелно всеки един от тях си е дал данните за декларацията и всяко едно от лицата е декларирало съответните обстоятелства. Обяснява, че на лицата е разяснено съдържанието на декларацията, че ако някой е бил неграмотен, декларацията е попълнена от негов колега, като лицето само се подписва, като му се изчита дословно за какво става въпрос. Показанията на свидетеля Р. се подкрепят и от св. С. Я., който също е присъствал на проверката и към момента на проверката е работил в Дирекция Инспекция по труда гр.П..
В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели и А. Д. и М. Б., които са били свидетели по съставянето на акта и извършената документална проверка на 06.06.2022 г. Свидетелите Д. и Б. обясняват, че колегата им Р. на 06.06.2022 г. и извършил документалната проверка на фирма ***** ООД и при извършване на документалната проверка е установено, че за лицето няма сключен трудов договор в писмена форма, след което за констатираното нарушение е съставен акта.
В качеството на свидетел е разпитан и С.В. – лицето което е установено на обекта при извършване на проверката и което е подписало декларацията приложена към преписката. Свидетеля В. заявява, че на 25.11.2022 г. не е работил към никоя фирма, че отишли там да видят за работа, че подписали някакви договори и той повече не е ходил и не е почвал работа. Заявява, че не може да чете, но е ходил на училище до шести клас. Признава, че подписа върху предявената му декларация е негов, но заявява, че не знае на какво се е подписал, че В. му е шеф и той го е правил да отиде, че са отишли да видят там някаква работа да работят, но не е работил. Продължава, че е стоял, чакал, подписал е документи да почне работа, но повече не е ходил.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, относно твърденията, че не знае върху какво се е подписал, както и относно твърдението, че не е работил, а е отишъл там, стоял, чакал, подписал документи, за да започне работа, но повече не е ходил. Твърденията му са непоследователни, нелогични и взаимно изключващи се. От една страна свидетеля твърди, че не е ходил на училище, а после заявява, че е ходил на училище до шести клас, но не може да чете. Заявява, че е подписал документ, за да започне работа, но повече не е ходил. Няма логика и обяснение твърдението, че подписва 5 документ, за да започне работа и в същото време повече не ходи /според твърдението му/ на тази работа, за която твърди, че е сключил някакъв договор. Свидетелят В. заявява, че негов шеф е В., който се обадил и им казал да отидат там, да почнат работа, че когато отишли там, чакали някакви хора да дойдат, за да подписват някакви документи, че набързо подписали, заявява, че е общ работник, но на никого не е казвал, че е общ работник. Както бе посочено по-горе свидетеля В. заявява, че лично е подписал предявената му декларация. В тази декларация са посочени трите му имена, единния му граждански номер, адреса му, както и обстоятелството, че е на длъжност общ работник. В случай, че съдът възприеме тезата, че свидетеля В. не знае на какво се е подписал и при положение че твърди, че на никого не е казвал, че е общ работник, тогава би останал без отговор въпроса кой и по-какъв начин е узнал трите му имена, от къде е, единния му граждански номер и това, че е общ работник. Нещо повече в показанията си свидетеля В. веднъж заявява, че отишли да видят там някаква работа, да работят, а после продължава, „какво да гледаме, работа“.