Решение № 145 от 16.03.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Монтана, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря Н. Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630102848 по описа за 2025 година

Разглежда се установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр.с чл. 10а от ЗПК, под евентуалностиск със същото правно основание.

Предявен е от С. В. Г., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.************* срещу ответното дружество ,,**********‘‘ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.************* иск за признаване за установено паричен заем № 237221/20.11.2024 г. е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, поради нарушения в Договора на чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.20 от ЗПК. Под евентуалност- за признаване за нищожност на чл. 8 от Договора.

Претендира деловодни разноски.

В исковата молба са направени пространни доводи относно клаузи в Договора, нарушаващи ЗПК, водещо до недействителност на целия договор за паричен заем, което и и във връзка с некоректно и невярно посочен размер на ГПР по заема,както и относно наличие на множество неравноправни клаузи относно съществените условия по кредита.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответната страна е постъпил писмен отговор на исковата молба. Излагат се подробни съображения за неоснователност на иска, поради което ответникът моли съда да го отхвърли като такъв с решението си, оспорват се като неоснователни доводите на ищеца, обуславящи недействителност на Договора.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, 1 намира за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Доказателствата по делото са писмени.

Безспорно е по делото възникналото между страните облигационно правоотношение по договор за паричен заем № 237221/20.11.2024 г., който е сключен при следните параметри:

Размер на заема: 4 250 лв.;

Размер на погасителната вноска: 307,31лв.;

Ден на плащане: 18-то число;

Вид вноска: месечна;

ГПР: 49,672%;

Брой вноски:19;

Месечен лихвен процент: 3.400%;

Дата на първо плащане: 18.12.2024 г.;

Обезпечение: Да;

Дата на последно плащане: 18.06.2026 г.;

Такса за усвояване: няма;

Обща сума за плащане: 5 838,98лв.

Спорно е дали в процесния договор са налице основания за обявяването му от съда за недействителен.

Разпоредбите, регламентиращи недействителността на договор за потребителски кредит за заложени в Закона за потребителския кредит в чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и чл. 20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9/ когато договорът за потребителски кредит е под формата на овърдрафт/.

Съгласно чл. 6 от процесния Договор, страните са се съгласили Договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи на определени условия, посочени в Договора. Съгласно чл. 8 от Договора, е уговорено, че в случай, че Заемателят не представи договореното чл. 6 обезпечение в 3дневен срок от сключването, дължи на заемодателя неустойка в размер на 3 851,02 лв. с начин на разсрочено плаащане подробно посочено в Погасителния план към договора за заем. Така цялото задължение става в размер на 9 690 лв.

2

Съдът, предвид горното, като взе предвид, че вземането за неустойка за обезпечение не е било включено, както следва, в уговорения размер на ГПР от 49,672 %, с това вземане реалният размер на ГПР съществено надвишава максимално допустимият му размер, посочен в чл. 19, ал.4 от ГПР от 5 пъти размера на законната лихва, което е самостоятелно основание за прогласяване на недействителността на договора за заем по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

На следващо място, очевидно е, че вземането по чл. 8, вр. чл. 6 от Договора за неустойка представлява т.нар. ,,скрита лихва‘‘, чиято единствена функция е неправомерно оскъпяване на кредита, без потребителят да получава срещу вземането насрещно вземане, или пък вземането да обезпечава реални вреди за заемодателя. Индикация за това е и обстоятелството, че видно от погасителния план, неустоечното вземане е включено за плащане заедно с месечните вноски по заема, уговорено е предварително и цели единствено оскъпяване на кредита. Предвид посоченото е налице още едно основание за недействителност на кредита, нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК изискване кредитът да е сключен по ясен и разбираем за потребителя начин.

Така мотивиран, съдът намира, че главният иск, като основателен и доказан, следва да се уважи от съда, предвид което и не се разглежда предявеният под евентуалност иск със същото правно основание.

При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят направените деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК- 204,52 евро/400 лв./ за внесена държавна такса.

При този изход на делото, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАДв., пълномощникът на ищеца-адв. А. Д. има право на адвокатски хонорар, тъй като е оказал на ищеца безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАДв. Хонорарът на адвоката следва да бъде определен съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа само въз основа на разгледания главен установителен иск, тъй като предявеният под евентуалност не се разгледа, а освен това е в защита на същия интерес. В този смисъл съдът определя като справедливо адв. възнаграждение от 778,60 евро.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 ГПК, във вр.с чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр.с чл. 10а от ЗПК, под евентуалност-иск със 3 същото правно основание

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между С. В. Г., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.************* и ,,**********‘‘ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.************* Договор за паричен заем № 237221/20.11.2024 г. е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, поради нарушения в Договора на чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.20 от ЗПК.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,**********‘‘ООД, ЕИК:

**********, със седалище и адрес на управление: гр.************* ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Г., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.************* сумата от 204,52 евро- деловодни разноски за внесена държавна такса.

ОСЪЖДА на осн. чл.

38, ал.2 от

Закона за адвокатурата,,**********‘‘ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.************* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. З. Д. член на САК, личен № 1000768210 адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищцата в размер на сумата от 778,60 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4