Решение № 658 от 12.08.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Добрич, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20253230103274 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от И. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

Добрич, ж.к. „******“ № **, вх. Д, ет. 4, ап. 8 срещу Етажна собственост на собствениците на обекти в сграда, находяща се на адрес: гр. Добрич, ж.к.

„******“, бл. **, вх. Д, чрез „Професионален домоуправител Съни Хоум“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д-р Любен Попов“ № 27, ет. 2, ап. 7 за отмяна на всички решения, взети на Общото събрание на Етажна собственост на собствениците на обекти в сграда, находяща се на адрес: гр. Добрич, ж.к. „******“, бл. **, вх. Д, проведено на 10.10.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот с адрес: гр. Добрич, ж.к. „******“ № **, вх. Д, ет. 4, ап. 8.

Сочи се, че на 10.10.2025 г. е проведено Общо събрание на етажната собственост като са взети решения, които И. Г. счита за незаконосъобразни.

Според последния, при насрочване на общото събрание не е спазен законоустановеният седемдневен срок за поставяне на поканата – чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Същата е поставена на 04.10.2025 г. Отрича се евентуална неотложност на събранието поради отсъствието на въпроси с неотложен характер в дневния ред.

Подчертава се, че на ищеца не е предоставен списък на присъствалите на събранието собственици. Затова последният не може да посочи дали събранието е проведено при наличие на кворум, както и реалното гласуване при вземане на решенията. Твърди се също, че ищецът е подал възражение до управителя на етажната собственост срещу всички решения на ОС от 1

10.10.2025 г.

На тази основа се оспорват решенията на Общото събрание на етажната собственост от 10.10.2025 г. за промяна на месечните такси; за завеждане на съдебно производство срещу ищеца за неплатени такси; за извършване на ремонтни дейности и подобрения.

Пред първоинстанционния съд се явява лично и с процесуалния си представител – адвокат М. Г., която се придържа към заявеното с исковата молба.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. Същият оспорва претенциите на ищеца. Счита исковете за недопустими и неоснователни.

Отрича твърденията на ищеца за неспазване на срока по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Твърди, че поканата за свикване на Общо събрание на етажната собственост е поставена на информационното табло на етажната собственост на 03.10.2025 г. в 13, 30 часа. Настоява, че до провеждане на общото събрание на 10.10.2025 г. са минали повече от седем дни, каквото е изискването на ЗУЕС.

Ответникът се противопоставя и на твърденията за липса на кворум при вземане на решенията от ОС на 10.10.2025 г. В тази връзка сочи, че събранието се е провело при наличие на законоустановения кворум по чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС, доколкото са участвали собственици на общо 70, 4555% ид. части от общите части на ЕС. Наред с това заявява, че ищецът е присъствал на събранието, но е отказал да се подпише в списъка на присъстващите.

С отговора се оспорват и твърденията на ищеца, че не му е бил предоставен протокол от Общото събрание. Ответникът се позовава на възражение на И. Г. от 22.10.2025 г., в което сам е посочил, че е посетил офиса н а „Професионален домоуправител Съни Хоум“ ООД. Последният потвърждава този факт, като заявява, че ищецът е посетил офиса на дружеството, но е отказал да получи копие от протокола.

Ответното дружество счита, че с възражението от 22.10.2025 г. ищецът не е изразил правно релевантно твърдение, а е дал субективна оценка за взетите от ОС решения.

На тази основа се прави искане производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на исковете – нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. В условията на евентуалност се иска претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В открито съдебно заседание се представлява от адвокат Б..

Последният пледира за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С отговора на исковата молба е представена покана за свикване на 2 общо събрание на собствениците на етажната собственост в сграда, находяща се на адрес: гр. Добрич, ж.к. „******“, бл. **, вх. Д на 10.10.2025 г. (л. 34).

Видно от протокол от 03.10.2025 г., поканата е била поставена на информационното табло във входа на 03.10.2025 г. (л. 33).

Протоколът от проведеното на 10.10.2025 г. общо събрание е бил изготвен на 16.10.2025 г. (л. 35 и 36). На него са участвали собственици на 70, 4555 % ид. части от общите части на сградата в режим на етажна собственост – списък на присъствалите на л. 37.

По делото е приложено искане от 21.10.2025 г. на ищеца до ответника за предоставяне на протокол от Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 10.10.2025 г. (л. 14). Приложено е и възражение от 22.10.2025 г. на ищеца, с което са оспорени решенията, взети на процесното Общо събрание (л. 15). В последното е обективирано и твърдение, че ищецът е посетил офиса на ответника, за да получи препис от протокола от общото събрание, но е бил изгонен.

В хода на производството се събраха гласни доказателствени средства.

От показанията на свидетелите Д. Г., М. К. и И. И. се установи по категоричен начин, че ищецът И. Г. е присъствал на процесното общо събрание от 10.10.2025г., но е отказал да се подпише в списъка на присъстващите собственици. Установи се също, че на неустановена дата свидетелят К. е направил опит да предостави на ищеца препис от протокола, но последният е отказал да приеме документа.

Показанията на свидетелите са ясни и последователни в по-голямата си част. Доколкото кореспондират помежду си и с останалата част от доказателствата по делото, съдът ги приема за достоверни. Настоящият състав не кредитира с доверие единствено заявеното от свидетелката Г., че поканата за общото събрание е била поставена на информационното табло на 07.10.2025 г. В тази част показанията се опровергават от приетия по делото протокол на л. 33 от делото, в който двама свидетели са удостоверили поставянето на поканата на 03.10.2025 г. Това обстоятелство не бе оспорено от ищеца, а в първото по делото открито съдебно заседание и адвокат Г. сама потвърди, че поканата е била поставена на информационното табло на 03.10.2025 г.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 40, ал. 1 вр. с чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС.

В тежест на ищеца е да докаже, че е налице възникнала етажна собственост; че ответникът е собственик на имот в етажната собственост в сграда, находяща се на адрес: гр. Добрич, ж.к. „******“, бл. **, вх. Д; че е предявил исковата молба в рамките на преклузивния тридесетдневен срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, считано от получаване на решенията на Общото събрание на етажната собственост.

3

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване, че общото събрание от 10.10.2025г. е свикано чрез покана, която е поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от седем дни преди датата на събранието; че съобщението за изготвяне на протокола от общото събрание е било поставено на видно и общодостъпно място на входа на сградата в седемдневен срок от провеждането на събранието; наличие на протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който са посочени датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.

С доклада на делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е налице възникнала етажна собственост за сграда, находяща се на адрес: гр. Добрич, ж.к. „******“, бл. **, вх. Д ; че ищецът е собственик на имот в етажната собственост в сграда, находяща се на адрес: гр. Добрич, ж.к. „******“, бл. **, вх. Д.

Ответникът релевира възражение за недопустимост на исковете поради неспазване на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.

Съдът счита, че възражението е неоснователно. За да докаже твърденията си, ответникът трябва да установи, че искът на И. Г. е предявен след изтичане на тридесетдневния срок от получаване на решението от общото събрание. Такова доказване не бе проведено.

В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС. В тежест на ответника е да докаже, че съобщението за изготвяне на протокола от общото събрание от 10.10.2025 г. е било поставено на видно и общодостъпно място на входа на сградата в седемдневен срок от провеждането на събранието; наличие на протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който са посочени датата, часът и мястото на поставяне на съобщението, както и датата на предоставяне на протокола от проведеното общо събрание на ищеца. Ответникът не ангажира доказателства за релевантните обстоятелства, поради което следва да бъде прието, че не е изпълнил задълженията си по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС – не е поставил съобщение за изготвяне на протокола от общото събрание на общодостъпно място на входа на сградата в седемдневен срок от провеждането на събранието и не е предоставил препис от протокола на ищеца. При това положение не може да бъде определен началният момент на преклузивния срок. Ответникът обаче не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, поради което и съдът приема, че искът на И. Г.

4 се явява допустим, като предявен в рамките на преклузивния срок.

В подкрепа на този извод може да бъде приведен и още един солиден аргумент. Протоколът от общото събрание е бил изготвен на 16.10.2025 г., в гр. Варна. Този факт е удостоверен с подписите на Георги Попов – председател на ОС и Николай Воденичарски – протоколчик на ОС – протокол на л. 35 и 36 от делото. Следователно, протоколът е можело да бъде връчен на ищеца най-рано на 16.10.2025 г. В такава хипотеза преклузивният срок за предявяване на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС може да бъде предявен до 16.11.2025 г. Искът на И. Г. е предявен чрез ССЕВ на 14.11.2025 г., два дни преди да изтече преклузивният тридесетдневен срок. Всичко изложено обосновава извод за неоснователност на възражението за недопустимост на исковете.

Основополагащия за производството въпрос е дали ответникът е спазил изискванията за свикване на общо събрание по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС – „Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й.“

По делото не е спорно, а и от представения протокол на л. 33 се установява, че поканата за свикване на общо събрание е била поставена на информационното табло в 13, 30 часа, на 03.10.2025 г. Не е спорно и че общото събрание се е провело на 10.10.2025 г.

Страните заемат различни позиции по въпроса за пресмятане на срока в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Настоящият състав не намира за необходимо да обсъжда начина на пресмятане на срокове, който е обяснен достатъчно ясно в разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД. Това е така, защото в третото изречение на чл.